При треньорите ни има дефицит на качества

За пореден път трябва да отчетем, че при треньорите във футболния ни елит има тежък де­фицит на качества. За много от безра­ботните в момента опитни специалис­ти ще чуете какви ли не критики и направо обиди, но в сравне­ние с бандата надъхани леваци, които по ред стечения на об­стоятелствата използват в дори традиционни клубове, те са си направо професори.

Това, което нап­рави Едуард Ераносян през послед­ния месец трябва да накара много хора сериозно да се замислят на ко­го поверяват отборите и парите, кои­то са отделили за инвестиции във футбола. Легендата на Локо (Пд) е бил разсипван от критики през годи­ните, но тези, които го познаваме добре, в момента се радваме на сладкия му реванш. Победите в дер­битата с ЦСКА-София, Ботев и Левски показаха, че добрият треньор е по­вече от половин отбор и може да компенсира сериозно отстъпване в класата на отделните изпълнители.

Особено последните две дойдоха след нагледни тактически уроци за хората на съседните пейки. Елин Топузаков не само не намери отговор на това, което му предложи Локо на „Герена", но дори сам вкара отбора си в капана на загубата с неадекват­ните смени и размествания, които предприе. През второто полувреме Левски започна да търси победата с изсипани напред топки, а този, който трябваше да ги използва - Илиян Мицански, така и не можа да се от­чете дори с точен удар. А нелепата му симулация в края бе ярко олицет­ворение на „синята" безпомощност.

Едо показа, че опитът, самочувс­твието и рационалният подход, съче­тани със задължителната доза къс­мет, дават ключови предимства. Ес­тествено е някои да видят и негови грешки, но доста повече са правил­ните ходове при избора на състав, на стратегия за отделните мачове, на тактически прийоми, с които да пос­тигне своите цели, на смени.

След изиграните вече 15 кръга ясно се вижда кой треньор колко струва и докъде му се простират възможностите. Има такива, които могат да компенсират откровените недос­татъци на поверените им състави. Има опитни, но и лимитирани спе­циалисти, които понякога и в ролята на фаворити губят точки. В тази rpyпа заслужено може да поставим дори Георги Дерменджиев, а отчетливи примери са Ферарио Спасов и Сте­фан Генов. Други като Янев, Томаш, Белия, Топузаков и Фугата се опитват да се утвърдят в професията, но страдат от грешките на растежа. А такива като Еди Йорданеску са в групата на недоразуменията, които изглеждат тотално не на място на постовете, които заемат.

Людмил Христов, „Меридиан мач”