Стойко Сакалиев (36 г.) направи име като нападател на Нефтохимик и ЦСКА. Той ще остане задълго водещ голмайстор на шейховете в А група с 53 гола в 148 мача (1998-2004), а за армейците реализира 23 попадения в 48 двубоя (2004-2008 с прекъсвания). Сакалиев няма да бъде забравен с култовия начин, по който стана любимец в ЦСКА - първия си гол с червената фланелка вкара със страхотна задна ножица срещу Славия през февруари 2004 г. А срещу Спартак Варна (6:0) през септември 2004 г. изпълни непряк свободен удар, лягайки на земята и пуквайки топката с... глава. Майтапчийският характер на нападателя е добре познат, но в последните години е поулегнал, грижи се за своята дъщеря, а има и сериозна работа извън футбола.
Активен е в социалната мрежа Faceboок, където вчера публикува своя снимка с Васил Найденов, а често пише и за ЦСКА.
"Тема Спорт" се свърза със Сакалиев, който разказа с какво се занимава в момента, как вижда ситуацията в българския футбол, както и какво е мнението му за представянето на армейците през есента.
Г-н Сакалиев, върнахте се към футбола през есента, като станахте част от играещия в Б ОФГ Бургас-Изток - Черноморец 1919. Как е положението в областните групи?
- Силно казано се върнах към футбола, защото нивото не е никак високо (смее се). Но хората в клуба са решили да го възродят, полагат много усилия и трябва да се започне отнякъде. Помагам, с каквото мога. Играх в 4-5 мача, всичките ги спечелихме, вкарах и няколко гола. Първи сме в класирането и предполагам, че догодина отборът ще влезе в А областна, но вече ще е с по-опитен състав.
Имате ли желание да останете за по-дълго във футбола, например като треньор?
- В момента амбициите ми са насочени изцяло върху работата ми, а тя е свързана със строителството. Сега съм в една фирма, с която продаваме имоти по Черноморието, футболът ми е малко далеч. Не виждам перспектива за треньорите в България. Перспектива има за тези извън страната като Мъри Стоилов (Астана), Димитър Димитров-Херо (Иртиш) и Илия Груев (Дуисбург). Но у нас просто не виждам реализация за момента. На терена съм за удоволствие.
Кариерата ви тръгна от Нефтохимик, а сега сте в градския съперник Черноморец...
- Онзи Нефтохимик вече го няма. Настоящият клуб е нов, слят е с ФК Бургас. Не че не бих им помогнал, но хората в Черноморец са ми бивши колеги от футбола. Играли сме заедно с треньора Ангел Стойков и реших да им помогна. Но бургаският футбол сега е пълна катастрофа. Не знам дали скоро ще имаме отбор в А група.
Има ли потресаващи гледки в областните групи? Локо София отиде там и виждаме страшни неща - кози се разхождат край терена, играчи уринират до него...
- При нас по Черноморието е по-културно (смее се). Нашите домакински срещи ги играем на бившия стадион „Девети септември", сега „Черноморец". Гостуванията ни са в градове като Несебър (на Черноморец), Обзор (на Черноморски спортист и ФК Обзор) и Свети Влас. Терените са прилични, хората си ги поддържат и не сме имали сблъсъци с животински видове, както Локо София (смее се).
ЦСКА се беше запътил тъкмо към областните групи през лятото, но Гриша Ганчев се ангажира с клуба и благодарение на неговите усилия остана във В група. Какво е мнението ви за ситуацията на „Армията"?
- Това бе много силен ход. Ганчев иска да възроди отбора и да му помогне и заслужава поздравления. Такъв клуб като ЦСКА не трябва да е в настоящото си състояние. Но си има правила и когато не ги спазваш, си понасяш последствията. За жалост го отнесе ЦСКА. Важното сега е да се намери най-добрият път за бъдещето на ЦСКА. И Гриша Ганчев, и Васил Божков, за когото прочетох, че анонсира намерения да оздравява, са сериозни, доказани във футбола хора. С Божков съм работил на „Армията", той е изключителен човек. За Ганчев също само добри думи мога да кажа - впечатляващо е какво прави за футбола и други спортове.
ЦСКА е на полуфинал за купата, как оценявате шансовете на тима да спечели трофея?
- Виждам голяма възможност ЦСКА да стигне до финал. Аргументите за това са добрите игри на отбора и работата на Христо Янев и неговия щаб. Един отбор с не толкова качествени футболисти постигна много. Аз си мисля, че ЦСКА ще играе на финал с Литекс.
А смятате ли, че ЦСКА се нуждае от подсилване през зимата, за да бъде още по-конкурентоспособен в битката за купата?
- Отборът върви в правилната посока, но трябва да се вземат нови футболисти, които да вдигнат още повече нивото, a u да имат перспектива за развитие пред себе си.
Какво е мнението ви за Христо Янев, познавате се добре с него от съвместния ви престой на „Армията"?
- Да, 4 години бяхме заедно в ЦСКА. Той е изключителен приятел и човек, много дисциплиниран. И по начина, по който води отбора, показва тези свои качества. Явно не само като футболист, но и като треньор е добър. И ето, колелото се върти и полека-лека ще започнат да излизат като треньори и други мои колеги, с които сме играли заедно.
Кои футболисти от ЦСКА ви направиха по-голямо впечатление през есента?
- Човекът, който за мен върши основната работа, е Галчев. Без него ЦСКА нямаше да е същият отбор. Хазуров също има голям принос, с него бяхме в ЦСКА навремето, тогава беше още много младо момче. Но основната причина ЦСКА да върви нагоре е публиката. Защото без тази публика едва ли щяха да спечелят всички свои мачове. Уникална подкрепа. Красноречиво е, че мачът със Созопол бе долу-горе два пъти no-посетен от Литекс - Левски.
А какво е мнението ви за Преслав Йорданов?
- Той получи шанс на „Армията" да разгърне качествата си и за момента го прави успешно. Спомням си, че той беше в Черноморец Бургас, но тогава нямаше толкова възможности (2012-14). Трябва да отчетем, че става въпрос за В група, съперниците са по-леки. Все пак играеш срещу момчета, които през седмицата ходят на работа. Но въпреки това старанието и желанието му за игра се показват на терена.
Той вкарва в най-важните моменти...
- Да, точно - в правилните моменти. Добре, че беше той срещу Созопол, защото двата му бързи гола решиха мача. Иначе срещата можеше да отиде на продължения, дузпи... Головете му ми харесаха, бяха хубави.
Как виждате посоката, в която върви българският футбол?
- Вече много-много не го гледам. Посоката отдавна е сгрешена. Трябва да се вземат кардинални мерки относно ръководителите в БФС. Относно играчите - нивото не е каквото беше преди много години и дори по мое време. Докато аз бях футболист още в Нефтохимик, тогава головете бяха повече, публиката беше повече, а и играта бе по-динамична. Сега нивото не е както трябва. Нямаме играчи, които да са в силни отбори в чужбина. Сега най-добрите ни са в Русия и дотам. А там нивото не е равно на това в Германия, да речем. И резултатите са видими - бием с мъка дори Малта. Работата с младите също не е особено добра. Като изключим една шепа клубове, на другите места доста малко внимание се обръща на децата и условията, при които се подготвят. И това вероятно е най-сериозният проблем.
И за финал, въпрос извън футбола - преди две години участвахте в риалитито VIP Brother, доколко полезен ви беше опитът от подобно предаване?
- Влязох в Къщата с една единствена цел - да видя дали ще издържа психически. И в едно затворено пространство в продължение на 2-3 месеца успях да се запазя и да не си хабя нервите. Придобих повече сила и увереност в себе си. Така че този опит ми беше полезен, даже малко като на почивка се чувствах (смее се).
