Мъките за Левски и през това лято продължават.
Всеки, обичащ клуба, е затаил дъх в очакване на развръзката около сагата със смяната на собствеността.
Радостта, която се появи в някои привърженици след изказването на Наско Сираков на Могилката на 24 май, отново отстъпи място на къде по-умерен, къде по-пълен песимизъм.
Още тогава всичко беше въпрос на формалност, а сега - три седмици по-късно сделка няма. А финализирането й изглежда все по-далеч.
Много въпроси остават без ясен отговор. Обръщението на Наско Сираков, в което той моли хората да купуват абонаментни карти също е по-скоро индикация, че нов собственик няма да има и ще се търсят всякакви други начини да влизат пари в клубната каса.
Сираков каза, че има план Б, като след това добави две много важни неща. Първото е, че парите при него са с пъти по-ограничени отколкото при план А. Проблемът е, че не просто няма да са толкова (150-250 милиона долара), а че няма да са и 10 пъти по-малко.
Така че разликата между „Парите няма да са толкова много“ и „Пари почти никакви няма да има“, е огромна. Нещо, което Сираков волно или неволно не уточни докрай. И второ - той веднага допълни, че План Б включва яко стягане на коланите.
Това вече наистина е, и ще бъде ужасно. И на футболистите, но най-вече на феновете им писна да слушат за стягане на коланите и да им се обяснява, че пари няма и ще трябва да се преглъщат всякакви унижения. Ясно е, че при план Б новите унижения са гарантирани. Засега оставяме настрана въпроса защо вече повече от година Наско Сираков не успява като собственик да реши финансовия проблем.
Вярно е, че българската и световната действителност са неблагоприятни, ако търсиш човек, който да налива десетки милиони. Но това легендарният голмайстор го знаеше и преди да стане собственик. Така че не би трябвало да е изненадан от ситуацията. И за една година беше нормално да е намерил решение. А не е. За Джоузеф Диксън също можеше нещата да се обявят едва когато всичко е факт, защото сега ако не станат, целият клуб ще стане за подигравка от всичките си врагове. Всъщност подигравките вече са в ход, а остава все по-малка надежда устите на подиграващите се да бъдат затворени.
И въпреки всичко ново живуркане в Първа лига е много по-добър вариант от отиване в аматьорските групи и мачове по селата. За съжаление все повече се чуват такива мнения сред привържениците на Левски. Дайте да ходим в Трета лига, за да не се излагаме в Първа. Правят се и препратки с ЦСКА, който изглеждаше симпатичен на всички във „В“ група, когато като участник в нея взе Купата на България.
Разликата е, че Левски за разлика от всички останали винаги е бил в най-горната възможна дивизия в страната. 107 години клубът се опази в какви ли не страшни времена от унижението да играе в аматьорски групи или дори в „Б“ група. Ще бъде адски обидно това да стане сега. Важно е да се уточни и това, че при едно отиване в Трета лига, дълговете няма да изчезнат. Ако няма фалит - те ще си останат. А изчистването няма да е много по-лесно в Трета лига.
Да - разходите за заплати ще са свити драстично, но надали спонсорският интерес към аматьорски клуб ще е по-голям. А когато няма спонсори, трудно ще има приходи, с които да се чистят борчовете. Освен това изобщо не е сигурно, че и в аматьорския футбол няма да има излагации и Левски ще бъде със сигурност първи в Югозападната трета лига. Така че привържениците май пак ще трябва да се стягат да преглъщат лоши резултати, но те задължително трябва да са в Първа лига. Мястото на Левски е там!
Гласовете да се ходи при аматьорите са колкото тъжни, толкова и опасни и до там не бива да се стига. Една година е твърде много време. Когато тя измине всичко в България и по света може да е различно. А добрите времена да се върнат, колкото и невъзможно да изглежда това точно сега. Затова нека привържениците да се подготвят за още един нулев сезон, но при най-добрите, отколкото за такъв пълен с неизвестности при аматьорите.
Здравко Гюров, в-к „Мач Телеграф“
