Владо Николов: Хората, които ни плюят, не са изградили нищо

- Малко късмет, поне това е моето мнение. Буквално имахме мачбол срещу кубинците и с малко шанс ре­зултатът можеше да бъде в наша полза. Но нека ана­лизите да ги прави спортно-техническият щаб.

Направихте много силно включване като резер­ва. Отпаднахте ли физически в четвъртата част?

- Не бих казал. По-скоро напоследък поизгубих ритъ­ма си на игра, защото постоянно влизам и излизам на терена. Това не трябва да звучи като оправдание, но със сигурност оказа влияние.

Коментира се, че в края на 4-ия гейм е трябвало да ви върнат, за да забиете една или две топки...

- Разбира се, но решенията се вземат от треньорите. Още преди мача казахи на Найден Найденов, и на Ка­мило Плачи, че съм готов да започна титуляр. Бях страшно мотивиран, защото това бе последният ми мач пред тази публика. Но те прецениха, че Цецо Со­колов ще се справи по-добре.

Точно преди финалния турнир се заговори, че и вие обмисляте оттегляне от националния преди олимпийските игри. Така ли бе в действителност?

- Никога не съм вземал решение да се отказвам. Аз съм зодия Везни и трудно решавам нещо, но пък после си го отстоявам. Но наистина имах мисли в тази посо­ка. Те бяха продиктувани от всичката помия и злоба, които се изсипаха по отбора през последния месец. В това време, вместо да мислим за тренировки и мачове, ние се занимавахме с всичко останало.

Като капитан на този отбор какво преживяхте покрай конфликта между Радостин Стойчев и ръко­водството на федерацията?

- Ситуацията беше изключително неприятна. Волей­болът беше водеща новина, и то без да има нищо во­лейболно в нея. Беше невъзможно човек да остане неутрален. Общо взето, мненията се разделиха на две, което доведе до разединение.

Какво мислите за тази така наречена война?

- Предпочитам сега да не коментирам. След Олим­пийските игри с удоволствие ще споделя мнението си и ще разкажа какво съм видял през този месец.

Тодор Алексиев и Георги Братоев спечелиха много престижни награди от финалите на лигата. Веднага обаче се намериха хора, които определиха призовете им за абсолютно незаслужени...

- Готов съм да се обзаложа, че тези критики са от хора, които не са създали нищо в живота си. Не са сложили камък върху камък, както се казва. Това, кое­то направиха Тошко и Гошко, е уникално и е плод на много труд. А тези коментари са смешни.

Какво очаквате от олимпийските игри?

- Трябва да се класираме за 1/4-финалите и след то­ва да изиграем един много силен мач срещу който и да е съперник. Сигурен съм, че можем да го направим, защото младите момчета в отбора понатрупаха само­чувствие. В групите на лигата, а и на финалите имахме трима титуляри, които преди това бяха участвали епи­зодично. Цветан Соколов, Георги Братоев и Вальо Бра­тоев показаха, че имат място в отбора.

Кои са най-хубавите и най-лошите ви моменти за тези 15 г. в националния?

- Нека тази равносметка я направя след Олимпиада­та. Аз все още вярвам, че най-доброто ми предстои.