Ники Николов: Нямаше индикации, че ще остана извън състава

Николай Николов е сред петимата играчи, заедно с Георги и Вален­тин Братоеви, Нико­лай Учиков и либерото Владислав Иванов, кои­то останаха извън из­браниците на треньо­ра Силвано Пранди за олимпийската квали­фикация във Варна (9-11 август). Роденият на 29 юли 1986 г. център сподели пред "Тема Спорт" с какви чув­ства е приел освобож­даването си от тима и очаквал ли е подобна развръзка след Лигата на нациите.

Ники, как приемаш ре­шението да не попад­неш в разширения съ­став за олимпийската квалификация?
- Съвсем нормално. Единственото, специал­но за себе си говоря, ми беше интересно да раз­бера причината, поради която не попадам в съ­става. Не я знам каква е.

Имаше ли индикации, че ще останеш извън съ­става?
- Индикациите бяха ну­леви. Смятам, че съм такъв човек и щях да раз­бера, ако има нещо, но тук нямаше дори и лек намек.

Разочарован ли си?
- Това са неща, които се случват. Рано или къс­но щеше да дойде момен­тът, в който аз или ня­кой от останалите мом­чета, които не сме по­паднали в състава, да приключим с националния отбор. Със сигурност не ми се искаше да е по то­зи начин. Въртят се слу­хове най-различни за при­чината, но гледам да не им обръщам внимание.

Означава ли това край с националния екип за теб? Вратите все пак не са затворени окончателно...
- Казвам го от гледна точка, че 33 години не е малка възраст. За всеки един е много относител­но - някой може да играе до 30, друг до 40. В мо­мента все още ми е трудно да го проумея и да разбера какво се случ­ва, затова не искам да правя коментари. Да по­гледнем и от другата страна - това е нацио­налният отбор на България и на него му пред­стои важно състезание след 30-40 дни, независи­мо дали ние попадаме в него или не. На всички ни се иска той да върви на­горе, защото това е добре за България като цяло.

Нямаше ли да е по-не­приятно, ако си в съста­ва, но останеш резерва в решителните мачо­ве?
- Най-важното в мо­мента е България да се класира на олимпийските игри. Независимо кой ще бъде на игрището. Въпре­ки че не сме там, пожела­вам успех на българския национален отбор и ис­крено ми се иска той да се класира на олимпийски­те игри, защото това не се случва всеки ден. Да играеш на олимпиада е нещо много престижно за всеки състезател. Ние, няколко човека от осво­бодените, имахме въ­зможността да попад­нем на олимпийски игри и беше страхотно удовол­ствие и привилегия да играем там. Тъй като в тима има доста нови момчета, донякъде дебютанти, да им пожелаем успех и дано успеят да усетят тръпката, която ние изпитахме тогава.