Ветеранът Стоян Колев, който от няколко месеца изпълнява длъжността играещ треньор на вратарите в ЦСКА, даде интервю за cska-live.tv, в което говори за двубоя с Марек, престоя си в Румъния и други любопитни теми.
Стояне, каква е обстановката в ЦСКА след равенството с Марек?
- Не е никак приятно, когато не побеждаваш съперници от ранга на Марек. Но това си е част от играта, получават се и подобни грешки. Искахме много да победим, създадохме достатъчно положения, но пропуските, а и някои странични фактори ни попречиха да спечелим.
Ти дойде на "Армията" при Аспарух Никодимов, но бе наложен от Стойчо Младенов и стана шампион през 2003 година. Тогава беше избран и за вратар на сезона, какво си спомняш от онова първенство?
- По онова време в отбора имаше страхотни футболисти. Паснахме си и като характери - всеки помагаше на другия, бяхме едно голямо и сплотено семейство и резултатите неминуемо дойдоха. Бяхме с класи над останалите противници и заслужено станахме шампиони.
Разкажи повече за престоя си в Румъния, където игра в Оцелул?
- Тамошният шампионат е с три-четири класи над българския. Представих се на ниво в Оцелул. Отборът не бе сред най-добрите, но и не бе посредствен. Държеше прилично ниво, някъде 5-о - 8-о място. Там също ме избраха за вратар номер едно. Въобще беше хубав престой, оставих много приятели. На този етап в Румъния са на светлинни години пред нас - и като бази, и като условия, та и като качество на играчите. Всеки стадион има осветление, а в нашата А група "блестим" със стадиони като тези на Марек и Хасково... Така не може да се прави футбол.
Какво очакваше да се случи с ЦСКА, след като се завърна в клуба през миналото лято?
- Беше много тежък момент, защото обстоятелствата се променяха през половин час. Когато приех предложението, не съм си мислил, че ЦСКА ще крета, защото това е немислимо. Целите си се знаят. ЦСКА винаги играе за върха. И през настоящия сезон го доказваме в пълна степен.
Спомняш ли си дербито с Левски на 15 март тази година, когато играхте предимно с резервите, а ти бе титуляр?
- Да, радвам се, че тогава оправдах доверието, което ми бе гласувано. Дълго време преди това не бях играл, но никога не съм се сърдил. Винаги съм бил толерантен, уважавам колегите, с които се блъскаме заедно по време на тренировките.
Кое е най-запомнящото се дерби в кариерата ти?
- Може би онова, в което си подпечатахме титлата на „Герена" през май 2003 година -1:1. Беше доста тежък мач, напрежението върху нас бе огромно. Противникът с всякакви средства се опитваше да ни спре - под масите, над масите, знаете как е. В един период от първенството се стигна дотам, че ако Левски ни бе победил, щеше да се изравни по точки и можеше да загубим титлата. При 1:0 за Левски (б.р. - голът бе на Тодор Колев) си спомням една страхотна грешка на Жоао Карлос, който иначе бе много добър футболист, и Телкийски остана сам срещу мен. Но за щастие тогава успях да спася удара му. Последва изравнителният гол на Брито и оттам нямахме проблем да задържим резултата, даже трябваше и второ попадение да вкараме. При 1:1 имахме още две ситуации, едната на Брито абсолютно чиста. Това дерби съм го запомнил най-добре.
В момента си треньор на вратарите на ЦСКА - има ли отборът вариант за резерва на Якуб Дивиш?
- Спрели сме се на няколко опции. Търсим вратар, който да има необходимите качества да е титуляр. Дивиш има качества, макар и да се случва да греши, но кой не го прави. Все пак търсим вариант за още един вратар.
Кой е любимият ти отбор в чужбина и кой е любимият ти вратар?
- Байерн Мюнхен - за мен друг отбор в чужбина не съществува. Това е институция във футбола. А навремето имаше доста вратари, които приемах за страхотни, но като че ли над всички бе Шмайхел - абсолютна класа, вдъхновяваше ме. От съвременните вратари харесвам най-много Мануел Нойер, в момента той е без конкуренция.
