Кардосо: Има близо 10 деца с потенциал за мъжете на ЦСКА

Директорът на школата на ЦСКА Пауло Кардосо даде ин­тервю за "Тема Спорт", в което говори подробно за сво­ето виждане за развитието на академията. Португа­лецът засегна и редица други въпроси като важността на ре­зултатите и психологията при подрастващите. Срещата с Кардосо продължи малко повече от 40 минути. С него разговаряме на английски в едно от бунгалата на Пан­чарево. Ибериецът мисли и приказва доста бързо, въпреки че не използва родния си език.

Г-н Кардосо, как се стигна до привличането ви в ЦСКА и кой беше първият човек, кой­то ви предложи да премине­те в клуба?
- Миналата година, през сеп­тември или октомври, мой приятел ми спомена, че ЦСКА се оглежда за директор за шко­лата и ме попита дали съм сво­боден. Няколко месеца преди това се бях прибрал след двего­дишен престой в най-големия австралийски клуб - Мелбърн Виктъри. Там обаче ми беше твърде далеч от Португалия. Така че, когато приятелят ми каза за ЦСКА, отговорих: "Раз­бира се, че съм свободен". В съ­щото време работех за пор­тугалската футболна федера­ция, като се занимавах с лицен-зирането на академии в стра­ната. Това обаче не беше не­що, което ми харесваше. Зато­ва си казах: "Защо да не проб­вам в България". Дойдох в Со­фия да огледам условията, а към края на годината вече завързахме по-сериозен кон­такт с ръководството и под­писахме договор. Нямаше как да дойда веднага, затова стар­тирах своя проект през февру­ари.

Какво представлява този проект?
- Клубът има визия да изгра­ди процес, по който да произ­вежда играчи за първия отбор. Това е изключително важен приоритет за ЦСКА. Сега се опитваме да създадем подхо­дящите условия това да се случва. Това ще е полезно как­то за имиджа на отбора, така и за финансовото състояние на клуба при бъдеща продажба на някой талант. Това е част от визията за развитие на ЦСКА. Сега постепенно се създават всички условия, за да го постиг­нем.

За какви условия става въп­рос?
- Необходимо е да използва­ме най-добрите практики от цял свят и да ги адаптираме към ситуацията тук. На първо място е селекцията на футбо­листи, след това как ги разви­ваме, също така методология­та и начинът на работа на треньорите. Важен е и самият начин, по който промотираме играчите в представителния отбор. Преди да вкараме мом­че от школата в първия тим, той трябва да е готов и да е достатъчно добър. Вече имаме момчета, които тренират с мъжкия отбор, а през януари вероятно ще има още повече деца, които ще започнат с първия тим. Това не е краткосрочен процес, но очаквам да видим някакъв резултат скоро. Ние имаме ясна визия къде иска­ме да сме след 4-5 години.

Има ли специфичен игрови стил, който искате да нало­жите в школата?
- ЦСКА е голям клуб, така че трябва да създаваме състеза­тели, които имат капаците­та да играят доминантен и атрактивен футбол. Идеята е да произвеждаме играчи за го­леми отбори, на високо ниво. Тук нещата не опират до пасо­ве на късо или дълго разстоя­ние. Става въпрос за нещо мно­го повече. Момчетата трябва да разбират всичко за играта да проумяват какво се случва на терена. Понякога играеш с къси подавания, друг път с дъл­ги, понякога разчиташ на дъл­бока преса, друг път не толко­ва. Това е като да си студент. Отиваш в университета и трябва да знаеш всичко в своя­та област. След като започ­неш да работиш, вече специа­лизираш в по-конкретна об­ласт. Така че ние трябва да създадем футболисти, които да са способни да играят в най-разнообразни схеми. Никога не знаеш какво ще се наложи на дадения състезател да прави в бъдеще. Ще ви дам пример с Висшата лига на Англия. През миналия сезон абсолютно всич­ки отбори са си сменяли схема­та в хода на сезона. Най-малко промени е направил Ман­честър Сити - четири схеми. Сами разбирате за какво разно­образие става въпрос. Така че трябва да научиш момчетата да разбират играта. Естест­вено, ЦСКА има своята филосо­фия и традиции - доминантен и атрактивен футбол. Но не-винаги и не срещу всеки опо­нент е възможно да играеш по този начин. Така че трябва да си подготвен за всякакви вари­анти, да имаш повече от едно решение и да си способен да иг­раеш в повече от една схема.

Вие сте директор на шко­лата близо година. Каква част от вашите цели изпъл­нихте дотук?
- Малко по малко променяме имиджа на школата. Когато хората гледат нашите форма­ции, те виждат, че нещо се променя. Постепенно изграждаме по-­добри играчи. Имаме и повече национали. Вече сме доста по-организирани. Променихме ня­кои кадри в щаба. И това е ед­но от нещата, които ще опи­таме - да имаме най-добрия възможен щаб около играчите. Това се случва постепенно. Раз­бира се, има много неща за пра­вене. Но за този период от време, в който съм тук, съм много доволен от усилията на всички - играчи, родители, щаб, треньори. Също така на­шият капацитет да привлича­ме футболисти е по-голям отпреди - по-атрактивни сме за играчи, а и за треньори.

Какво е значението на ре­зултатите в детско-юношес­кия футбол?
- Това е хубав въпрос. Отп­равната точка е, че няма от­бор и играч в света, който из­лиза на терена, за да загуби. Разликата идва оттам какво ще направиш, за да победиш -какви са критериите, каква е методологията, дори каква е етиката ти. Побеждаването е важна част от процеса, но ре­зултатът е последствие от твоето представяне. Поняко­га играеш ужасно, но печелиш. Съдията може да е направил грешка в твоя полза. Затова за мен е много важно представя­нето на отбора. За да се представяш добре, трябва да имаш качествени играчи, каче­ствена подготовка за мачове­те и методология. Така че ние не работим за резултати, а за представяне. Ако не показваме добро предс­тавяне, трябва да разберем какви са причините и да се поп­равим. Тук искам да посоча ед­на от най-големите грешки, които се правят в България. Говоря най-вече за възрастите между 11 и 15 години. Когато селектираш футболисти, ти мислиш за резултатите сега, а не за резултатите в бъдеще. Ние не подбираме най-обеща-ващите играчи, а тези, които се представят най-добре в нас­тоящия момент. И това е ог­ромна грешка! Трябва да наме­риш баланс и компромис. Въз­можно е да има момчета, кои­то не са на толкова високо ни­во в настоящия момент. При­чината може да е, че са дреб­ни, не са достатъчно силни, но ако имат футбол в себе си, ние трябва да ги задържим, да сме търпеливи към тях и да създа­дем нещо от тях. Целта е да развиваш футболисти, а не да постигаш някакви мимолетни резултати в школата.

На каква възраст започва процесът по изграждане на един играч за представител­ния отбор?
- В момента, в който се присъединиш към академията. Е, трудно е да прецениш дали едно момче на 6-7 години ще стане професионален играч. Нещата не работят така. В този момент най-младите в школата на ЦСКА са набор 2012 година. Те са на 7. Не мога да кажа дали ще станат футбо­листи. Но от момента, в кой­то дойдат, ние трябва да им даваме това, от което имат нужда на своята възраст. И оттам последователно в от­делните възрасти нещата се променят. Както знаете, пър­во има по 5 играчи от отбор на терена, после 7, 9 и накрая 11. Това са различни принципи на играта. Затова имаме една методология за децата до 13-годишна възраст и различна за тези над 13 години. Това е цикъл. Отиваш в гимназията, а след това в университета. Но можеш да отидеш в универси­тета само ако си готов. Отне­ма време и за треньорите да се адаптират, пък и за футбо­листите. Но постепенно ще стигнем там, където искаме, а след две години се надявам да видим големи резултати.

Преди няколко месеца ръко­водството закупи специален софтуер, в който треньори­те трябва да въвеждат ин­формация за всеки играч. До­колко успешно работи тази система?
- Една от ключовите точки на този процес е, че цялата ин­формация принадлежи на клуба, а не на мен или на треньорите. Всичко, което правим, принад­лежи на ЦСКА. В този софтуер, с който разполагаме и който опитваме да интегрираме, ис­каме да въвеждаме информация за Всички мачове, тренировки, доклади на скаутите, медици­нски данни... Всичко, което се случва в школата. Опитваме се да го въвеждаме, а помага дос­та и при комуникацията. Знам кой колко е играл, дали е имал контузии и така нататък. А ко­гато напуснеш школата, тази информация остава за ЦСКА. И ако дойде нов директор или треньор, той ще разполага с нея. Просто отваряш и виждаш всички данни. Ние не можем да помним всичко.

Но всеки треньор ли въвеж­да необходимата информа­ция, защото звучи доста тру­доемко?
- Едно от нещата, които ис­кам, е да се разбере, че работа­та на треньора в школата не е 90 минути на ден по време на заниманието и после да си хо­ди вкъщи. Не става така. Треньор в академията е професия на пълно работно време. Такa че всички трябва да пуб­ликуват поне базовата инфор­мация. Може ли да бъде по-доб­ре? Може. Ще стане ли по-доб­ре? Ще стане. Но ако трень­орът иска да се развива, тряб­ва да си върши добре работа­та и да осъзнава, че е на пълно работно време. Ако отидете в Германия, Испания, Португа­лия, използването на този соф­туер изобщо не подлежи на дискусия. Ти си абсолютно задължен да го използваш, това ти е сред основните задълже­ния. При нас не се случва на сто процента, но постепенно ще стигнем там, където трябва.

Колко голям проблем е ези­ковата бариера за вас?
- Това е най-големият ми проблем. Трябва да науча бълга­рски. Работя за това. Част от треньорите говорят английс­ки, а Даниел Моралес знае пор­тугалски, но комуникацията с играчите и родителите е най-голямата ми бариера. Когато говоря с тях, не го правя по естествен начин защото първо трябва да по­мисля какво казвам. В същото време е необходимо да предам кристално ясно послание. Пози­тивното е, че мисля, преди да кажа каквото и да е (смее се Но това е най-голямото ми предизвикателство. И трябва да овладея много по-добре бъл­гарския език. Надявам се да стане в близко време. Второ­то ми най-голямо предизвика­телство след езика пък е да предам професионалната кул­тура на треньорите от запад­ните държави.

В момента колко играчи в академията виждате, които потенциално биха могли да станат част от представи­телния отбор?
- В това отношение трябва да погледнем най-вече момче­тата от 16-годишна възраст до 19. Изготвил съм списък с топиграчите, който съм пре­доставил на Борда на директо­рите и на треньорите. С този списък са запознати само хора­та, които трябва да са запоз­нати. В момента в списъка има около десет играчи, за които смятаме, че е възможно да про­бият. Но реалността е така­ва, че ако успяваме всяка годи­на да даваме по един футбо­лист за представителния от­бор, то значи нашата мисия ще е изпълнена. Това е разумна­та цел и обективно погледна­то - ще е страхотно, ако я пос­тигнем. В наборите от 2001 до 2004-а мога да кажа, че наистина можем да даваме поне по един играч на година за предс­тавителния отбор. А ако мо­жем да даваме и по двама-три­ма - това ще е прекрасно. Засе­га целта ни е по един. Това е постижимо.

Разкажете повече за рабо­тата с подрастващите в пси­хологически план?
- Навсякъде по света това е едно от най-трудните неща. Да тръгнем оттам, че самите треньори обикновено нямат много познания в областта "Психология". Понякога те са­мите не са готови да работят с психолози. Ако трябва да на­меря слабост в школата, това е една от тях. Трябва да наме­рим време да работим върху психологията. Човек взима ре­шения на база своето емоционално състояние. Понякога обаче го забравяме или просто не знаем достатъч­но по тази тема. Треньорите и хората си мислят, че знаят много за това, но се заблужда­ват. Много е важно колко силни сме ментално, как контролира­ме емоционалното си състоя­ние, доколко ни влияе притес­нението и така нататък. В мо- мента работим по въпроса с един от нашите отбори. Но работата трябва да започне с треньорите и ако го правиш, те автоматично ще започнат да предават своите знания на играчите. Отделяме специални ресурси по тази тема, защото психологията е жизненоважна.

Защо се получава така, че футболът в България е значи­телно по-бавен като темпо от този на Запад?
- Да, скоростта на играта тук определено е доста по-бав­на. Най-добрите играчи просто правят нещата по-бързо и мис­лят по-бързо. Нещата опират до взимането на решения, капа­цитета да прилагаш това, кое­то знаеш, а значение има и пси­хологическата страна, футбо­листите на Запад просто разби­рат по-добре играта и правят нещата правилно. Те знаят как да правят това, което искат. Реално играчите на Запад не са много по-бързи, отколкото тук, разликата идва оттам, че мислят по-бързо Това е съществен проблем в развитието на футболисти­те. Ако даден играч не знае оп­ределени елементи, той се нуждае от повече време, за да вземе решение на терена. В случай обаче че е развит както трябва, то тогава взима реше­ния за много по-малко време, а освен това е способен да действа на много сгъстено пространство. Всичко това ус­корява играта, футболистът действа по-бързо и на по-малко пространство, защото знае как. Затова децата трябва да бъдат научени как да ускоря­ват действията на терена. Необходимо е те да разбират играта, да разбират своята позиция на терена, да знаят какво да правят, преди топка­та да е стигнала до тях, а също и да знаят как да я поемат. Го­лямата цел във футбола е да си отвориш достатъчно прост­ранство и да имаш достатъч­но време, за да направиш след­ващия си ход. Играчите на За­пад просто умеят по-добре да използват времето и свобод­ното пространство, което имат. Те действат с половин секунда по-бързо от теб и то­ва е достатъчно - дори само правилното позициониране им е свършило работата. Всичко това е част от нашата мето­дология в ЦСКА и опитваме да учим децата.

Какво още е необходимо да се изгради в Панчарево?
- Имаме план за това и ще се върви стъпка по стъпка. На пър­во място е стадионът. В този момент инфраструктурата ни за юношите не е перфектна. На "Армията" нямаме официален терен за 11 играчи. Най-голям е проблемът при 19-годишните. Но на този етап стадионът е най-важен и трябва да се уве­рим, че всичко около неговата реконструкция ще е наред. Впоследствие всички момчета от школата ще дойдат в Пан­чарево, освен най-малките, кои­то ще останат в центъра на София. Така или иначе в момен­та разполагаме с достатъчно добри условия като база.

Как минава един ваш ден в София?
- Обикновено закусвам със старши треньора и неговия щаб, защото живеем на едно място. След това, малко преди 10:00 часа, отивам на "Армия­та". Там се срещам с треньори­те в школата, обядваме, анали­зирам мачове, гледам доклади. Докъм септември гледах основ­но двубои на формациите на ЦСКА, а в последно време обръ­щам внимание и на другите от­бори. Към 15:00 часа започват заниманията и аз се старая да присъствам на всички. Трени­ровките приключват към 20:30-21:00 часа, след което се приби­рам. Не мога да кажа, че имам почивен ден.