Мачът ЦСКА – Левски (1:0) бе идеален вариант да си припомним къде живеем и в какви условия се развива футбола ни като продукт. Всички замесени в играта като че ли чакаха точно такова стечение на обстоятелствата, за да покажат на останалите какво могат.
Най-напред – мачът бе идеален за телевизонните коментатори. Какво по-добро от това да има лоши условия за игра, за да стартираш с добре познатото, че наводненият терен е еднакъв и за двата отбора. Хич да не си съсредоточен и подготвен, винаги ще кажеш на място, че дори единия от съперниците да е по-добър, силите ще са изравнени. „Техниката ще отстъпи място на единоборствата“, сигурно това встъпително изречение е шашнало зрителите, които са очаквали футболистите да си цъкат с петички и да правят каскади от финтове на площ от една носна кърпичка. На полувремето правиш някакви половинчати обобщения и пей сърце.
След почивката задържително се казва, че нулевото равенство може да бъде сринато само след някаква страхотна груба грешка или пък с индивидуален проблясък. Е, не беше ли така? Това, че от Левски нямаше кой да центрира така в ничията зона, в така наречената огнева територия, си е проблем на сините. Червеният Тиаго я сервира точно там, където нито
вратарят смее да излезе,
защото разчита на защитата, която пък от своя страна е достатъчно разколебана дали да атакува топката, защото вратаря в последния момент може да му хрумне нещо. Пък такива дебнещи лисици като Каранга чакат някъде там да я цъкнат. На майсторите не им трябва много – те обикновено са там където трябва и правят каквото трябва. Не зная дали голът във вратата на Божидар Митрев бе обяснен по телевизията точно така, но общо взето ситуацията бе класическа. Имаме изкусен центрировач и типичен голаджия от червена страна и недостатъчно убедителен вратар и разколебана защита от синя страна. И числата на таблото накрая бяха абсолютно справедливи.
След това – мачът ЦСКА – Левски бе идеален и за фоторепортерите. Няма как да не извадиш поне 20 зрелищни кадъра на полувреме. Когато има наводнен терен, стават страхотни снимки. Изцапани и подгизнали футболисти с озлобени физиономии, по чиято кожа навсякъде има трева и топка, която не слуша. Какво да искат повече хората зад двете аутлинии с фотокамерите?! Закъснели шпагати, или обикновени единоборства и наоколо стотици водни пръски. Найс, а? Стават мъжки снимки, ако ще и мача да е приятелски. А специално този не беше. Въпреки видимото желание на единия отбор да бие на всяка цена, а на другия да не падне на всяка цена. Само, че се случи така, че Левски падна. И накрая фотографите снимаха ликуващите футболисти в червено и намръщените, но напускащи с високо вдигнати глава играчи в синьо.
После – мачът бе идеален за футболистите. Особено тези на Левски. Значи, на такъв терен няма вариант да паднеш с два или повече гола разлика. Трябва наистина да си голям карък, за да пуснеш няколко гола от ЦСКА при условия като тези. Забележете обаче, че след мача нито победителите използваха гръмки фрази, нито пък победените бяха унили. Дето се вика – играем мач за мач и животът продължава.
И по-нататък – дербито бе идеално и за треньорите. Те винаги споменават, че са били наясно, че тактиката и техниката ще отстъпят място на единоборствата и сблъсъците. И който се нагоди по-бързо на този терен, ще има предимство. Загубилият Делио Роси с ледената си мъдра физиономия не търсеше оправдание в нищо.
Той никога не се оправдава.
Каквото и да каже той, след какъвто и да е мач, това не е оправдание, макар и да звучи така. От неговите уста оправданието има статут на виждания за футбола и проекцията на тези виждания в конкретния мач или в още по-конкретната ситуация. Италианският треньор на сините така или иначе има неизчерпаем кредит на доверие. До края на сезона каквото и да стане, той ще остане начело на Левски. Човекът дойде да учи отбора да ходи, ама още не е събрал хора да прави погача за прощъпулник. Така, че не знаем дали в момента в собствените му очи Левски вече ходи, или просто лази по-бързо, отколкото го завеща Николай Митов. Щом се радва на такава безрезервна подкрепа, Роси вероятно ще иска поне половин година на скочи от ниво „защита“ на ниво „халфова“ линия. Явно обучението ще е с бавни темпове. И сигурно някъде догодина по това време Левски няма да е на 16 точки зад първия, на 13 зад втория и на 5 пред третия с неосигурено участие на европейската сцена през лятото. И сигурно някъде догодина по това време Левски вече ще може да печели и дербита на наводнен терен. Вероятно през този период от време Ривалдиньо ще е достигнал нивото на сънародника си Каранга и ще вкарва от нищото.
Спор няма, че Делио Роси моделира състав по изцяло свой вкус. С негова санкция са привлечени около дузина футболисти, които са добре платени и школувани. Да, ясно е, че такива като Обертан и Гомес се дразнят от тренировките, на които Роси ги мести като колчета и обяснява всичко бавно и по 1300 пъти. Може би италианецът вече е избистрил в главата си идея са състав през следващия сезон. Това, разбира се, ако гледа напред и не мисли просто мач за мач. И ако подкрепата от ръководството и трибуните е в същото количество.
И накрая – мачът беше идеален за шефовете. От ЦСКА си имаха цел, изпълниха си я и си продължават борбата за титлата. От Левски не си изпълниха целта и продължават да са на трето място. На хората от „Герена“ им дойде дюшеш всичко – и терена, и шумотевицата около Каранга, и всичко. Само, че това с декларациите вече има малко в повечко. Когато БФС се бъзика с Левски, Спас Русев и хората му са пас. Сега какво им дреме от „Герена“ коя комисия какво решила? Ако Левски бе сезирал прокуратурата още след Благоевград,
Каранга нямаше
да играе в дербито,
ЦСКА вероятно нямаше да спечели и сега всичко щеше да е цветя и рози. И дори противниците на Делио Роси нямаше да припомнят за дефанзивната игра, за класирането, за головата разлика, за статистиката срещу отборите от ТОП 6.
Но това е положението. Загубеното дерби на практика очерта една не особено добра перспектива пред Левски. Майната му на това първенство. Но замислете се, какво трябва да се случи, че следващия сезон сините да имат клуб и отбор, достойни за шампионска титла. На първо четене изгледите не са много добри. Първите два отбора в класирането трябва доста да свалят нивото, а Левски доста да го вдигне, за да има интрига от първия до последния кръг. И друго – в първите два клуба собствениците се държат като реални собственици, а Спас Русев по-скоро го играе Гинка. Първите два имат спортни директори, Левски няма. И може би затова няма кой да подскаже, че жалба трябваше да има за счупения нос на Тиам. Жалбата трябваше да е копие на тази на Лудогорец когато заради Анисе наказаха Прохазка постфактум. Ама нищо де, никой не се е родил научен. Пък и Домусчиев, нищо че е партия със Спас Русев, не е длъжен да му отваря очите за някои работи.
Желю Станков, "Тема Спорт"
Идеалният мач за футбола
Срещата ЦСКА - Левски беше моментът, в който да си припомним къде живеем
