Политиците командват футбола в Грузия

"Спорт № 1 стана заложник на политиката", написа известният местен журналист Зураб Григолия на 18 септември. Ден по-рано подаде оставка шефът на футбола в Грузия Нодар Ахалкаци младши, син на известния грузинския треньор, който заедно с Валерий Лобановски и Константин Бесков води СССР на световното първенство в Испания през 1982 г. Ахалкаци си тръгна с мотива, че откликва на общественото настроение.

- Националният отбор се провали, феновете са недоволни и аз си тръгвам - каза шефът.

Оказа се обаче, че той не е подал сам оставка, а е бил принуден да го направи.

"Една реплика на премиера Нико Гилаури доведе до оставки. Той заяви, че футболът е зле. Но той не казва нищо сам, без да е получил одобрението или нареждането на президента Михаил Саакашвили", написа още Григолия в руския "Свободная преса".

След оставката на Нодар Ахалкаци веднага се появиха няколко кандидатури. На изборното събрание обаче се яви само един кандидат - бизнесменът Звиад Сичинава, който е собственик на футболния Байя. Говори се, че той също е близък до Михаил Саакашвили. А точно президентът на Грузия бе в основата на назначаването и на Ахалкаци.

Големите скандали бяха забъркани преди повече от две години. Тогава медиите в Тбилиси за пръв път информираха за политическа намеса в изборите за президент на футболната федерация. На 13 май 2007 г. за шеф на футбола бе избран бившият национал Георгий Немсадзе, зад когото стояха ветераните, той се ползваше и с обществено доверие. Но престоя на поста само няколко часа, преди да обяви, че се оттегля. Повторните избори спечели единственият кандидат - Нодар Акалхаци. Запознатите видяха политически натиск. Хора от опозиционните партии и медиите обвиниха президента Саакашвили и властите в Грузия в намеса. Според тях Немсадзе е бил притиснат и принуден да се оттегли. Самият той посочи други причини за решението си - тогавашния треньор на националния отбор Клаус Топмьолер.

- Той е основната причина да се оттегля - заяви в интервю за Georgian Times бившият капитан на националния отбор. - Немецът бе против мен, разбрах го в навечерието на изборите. Не вярвам да се е чувствал застрашен, защото не само нямах намерение да прекратя договора му, но щях да го продължа. Той бе наясно с това. Знам, че той може да настрои общественото мнение срещу мен. Не е редно, защото той беше просто един наемник. Подобно нещо може да се случи само в Грузия, в никоя друга страна. Затова се отказах, направих го в името на грузинския футбол.

Немсадзе добавя, че има и други причини за оттеглянето му, но предпочита да не ги коментира. Което още повече увеличава слуховете за нещо нередно. Поддръжниците на Нодар Акалхаци, естествено, отричат.

- Няма никакъв политически натиск - заяви депутатът Гига Бокериа, който заедно с кмета на Тбилиси Уголава е считан за един от най-ревностните привърженици на Акалхаци.

Малцина му повярваха тогава, както и не вярват, че сега всичко е заради недоволството на феновете.

Треньорите си тръгват с разправии…

Селекционерите на Грузия обикновено си тръгват със скандали. Очевидно така ще стане и с настоящия Ектор Купер, който е подложен на огромен натиск. Феновете са недоволни, футболните хора също, защото той все още няма победа в световните квалификации. И вече бе обявено, че договорът му няма да бъде подновен.

Преди него в националния отбор се пробваха други две големи имена в треньорската професия - французинът Ален Жирес и немецът Клаус Топмьолер. Жирес води отбора през 2004 и 2005 г. Тогава той зададе следния въпрос:

- В Грузия има много талантливи деца, такъв брой таланти може да се види на много малко места. Къде изчезват те?

Отговорите са доста. При едни се появяват здравословни причини, при други проблеми с тактиката и техниката. Трети просто нямат желание, четвърти пък нямат пари и не могат да си плащат за лагери и екипи.

След Жирес селекционер на Грузия бе и Топмьолер. В началото той се заигра с новата власт, начело с Нодар Акалхаци, но след това си тръгна заради същите тези хора.


- Напуснах, защото половин година не бях получавал заплата. Наех адвокат. Бях съгласен да се откажа от 30 процента от парите, само и само да взема нещо. Това обаче не се случи и се прибрах у дома - разказа Топи пред "Дойче веле". - Иначе исках да остана, в Грузия по популярност се нареждах веднага след президента.

След напускането на Топмьолер хората във федерацията веднага почнаха да му търсят заместник. Ахалкаци държеше да е чужденец, при това именит. Първоначално се спря на Аврам Грант, но той отказа. Офертата прие Ектор Купер.

Всъщност в Тбилиси отдавна показват афинитет към чуждите треньори. Първият, който работи в националния отбор, е белгиецът Йохан Боскамп. Той бе назначен през 1999 г., но не успя да се справи със звездите на Грузия, които непрекъснато се оплакваха от желязната дисциплина. В крайна сметка отборът завърши на последно място в квалификационната група за Евро 2000 и белгиецът си тръгна. В Грузия работи и хърватинът Иво Шушак. Той пое отбора по средата на европейските квалификации и напусна, преди договорът му да изтече.