Къде са стадионите от Бразилия 2014?

Година преди световното собственик на най-главния бразилски стадион стана частният консорциум Odebrecht.

Новите стопани, естествено, си доведоха свои хора да управляват, като уволниха 75% от персонала. За две години управление на „Маракана" след световното загубите на Odebrecht станаха 31,2 млн. долара, по едно време заради неплатена сметка от 250 хил. долара беше спрян токът, а самият консорциум се забърка в корупционен скандал. Очаква се догодина стадионът отново да стане държавен.

„Амазония", Манаус

Градът, издигаш се насред девствената джунгла, получи стадион за 300 млн. долара и четири мача от световното. Съоръжението беше построено според на най-модерните екологични изисквания - дъждованата вода се преработва в питейна, а токът частично се доставя от слънчевите батерии на покрива. Цялото това великолепие обаче се ползва от два четвъртодивизионни отбора - „Насионал" и „Америка", както и от „Рио Негро", който играе само в първенството на щата. В радиус от стотици километри от Манаус няма сериозен футболен отбор. За да има някаква възвръщаемост, на стадиона се провеждат много концерти, които обаче излизат прекалено скъпо, а отдалечеността от големите градове гони публиката.

„Арена Байшада", Куритиба

След мача Русия - Алжир на световното стадионът беше даден за стопанисване на местния футболен клуб „Атлетико Паранензе", който се подвизава в елитната дивизия на Бразилия. Но все пак най-запомнящото се събитие, провело се там, не е футболно, а боят за световната титла в ММА тежка категория, версия ЦРС, между Фабрисио Вердум и Стипе Миочич през май 2016 г. На 42-хилядния стадион идват над 45 хил. зрители.

Национален стадион „Мане Гаринча", Бразилия

Кръстената на един от най-великите футболисти арена излезе през носа на бразилските данъкоплатци. Първоначално трябваше да струва 300 млн. долара, но в крайна сметка излезе 900 млн. Стадионът прие 7 мача от световното, включително малкия финал за третото място, но след това забрави за футбола, защото в столицата няма силен отбор. В момента се използва единствено като паркинг за автобуси.

„Итаипава Арена ФонтеНова", Салвадор

Строителството на стадиона вървеше доста трудно. Първо протече покривът, после се срути една от трибуните. Все пак там се играха три мача от купата на конфедерациите, шест от световното, както и няколко от олимпийския турнир. Извън големите първенства на стадиона играят два клубни отбора - „Витория", който е от слабаците в първа дивизия, и „Бая", който се напъва да влезе от втора. Много коментари предизвика 10-годишният договор с пивоварната „Итаипава" за 100 млн. реала, но все пак това е един от малкото стадиони, който горе-долу не е на загуба.

„Арена Сао Паулу", Сао Паулу

Един от малкото стадиони, на който играе топклуб - „Коринтианс", който почти винаги събира пълни трибуни. Само че това не топли особено ръководството, защото всички пари отиват за покриване на заемите, взети за строежа на съоръжението. Собствениците категорично не искат там да се провеждат концерти, а разрешават само изложби в помещенията под трибуните, както и екскурзии за туристи. Така че на този етап вместо очакваната печалба от 150-200 млн. долара годишно стадионът носи загуби.

„Кастелан", Форталеза

След края на световното 60-хилядният стадион стана домашен за два местни отбора - втородивизионния „Сеара" и „Форталеза" от трета дивизия. За да кoмпенсират липсата на качествен футбол, собствениците се стараят с всякакви средства - през март 2016 г. на стадиона имаше концерт на Iron Maiden, а година по-рано католическият проповедник Франклин Греъм събра 133 000 вярващи в рамките на три дни.

„Бейра Рио", Порто Алегри

50-хилядният стадион е дом на един от най-популярните бразилски отбори - „Интернасионал". Доста добър оборот правят намиращите се там барове, магазини, банков офис и гигантски паркинг за 6000 коли. През март пък там забиха рок динозаврите от Rolling Stones.

„Минейрао", Белу Оризонти

Стадионът, рекламиран като чудо на спортната архитектура, приюти след световното местния „Крузейро", но главният отбор на града - „Атлетико Минейро", играе основно на старичкия „Индепенденсия". Причината е прозаична - според сключения договор, ако играе на „Минейрао", клубът няма да получи и стотинка от продадените билети.

„Арена Пантанал", Куяба

В началото на 2015 г. стадионът затвори, защото покривът му протече. След това пък гръмна новината, че в съблекалните са се настанили клошари. Подобно на Манаус и Куяба се намира насред нищото, а и не е футболен център. 44-хилядният стадион се експлоатира от два местни отбора, на чиито мачове ходят между 500 и 1000 човека. При това положение е ясно, че похарчените за строителството 215 млн. долара няма скоро да бъдат възстановени.

„Арена дас Дунас", Натал

Град Натал също не може да се похвали със сериозно присъствие в бразилския футболен елит, затова първото нещо, което направиха местните власти след световното,беше да демонтират част от седалките. Третодивизионният „Америка", за който стадионът става домашен от декември тази година, вместо пред 40 000 ще играе пред 25 000 зрители. Собствениците обаче се опитват всячески да припечелят нещо и извън футбола - там се провеждат сватби, детски партита, дори конкурси за „мис". Това, разбира се, не приближава особено деня, в който стадионът ще навакса вложените 400 млн. бразилски реала.

„Арена Пернамбуко", Ресифе

Този стадион държи абсолютния зрителски антирекорд сред построените за световното. На един от мачовете на 44-хилядния стадион присъстваха 236 фенове, които дойдоха да гледат втородивизионния „Наутико", борещ се със зъби и нокти за промоция в елита. Докато това стане обаче, съоръжението се използва за какво ли не -сватби, фирмени партита, базари. Твърди се, че преди година на терена 15-годишния си рожден ден отпразнувал синът на един от местните богаташи, който поритал с приятелчетата си на терена, на който Коста Рика стигна до историческия си 1/4-финал преди две години след успех с дузпи над Гърция.