Феномена: Мбапе прилича най-много на мен

Бразилецът Роналдо (43 г.) даде интервю пред италианското издание Sport Week, в което бърна лентата назад към славно­то си време като футбо­лист. "Вашата Италия беше като мой дом, а знаете ли какво ми каза лекарят? Просто трябва да спра ци­гарите. Иначе съм във фор­ма като на малко момче. Точно така, рагацино. Все едно съм с 20 години по-млад", започва Феномена...

Помните ли, Роналдо? Преди 20 години бяхте на корицата на първия брой на SPORT WE­EK, но само 2 месеца по-късно коляното ви каза "баста"...
- И щях да открия един друг Роналдо. Много хора ми казваха: "Гробовното мълчание на "Олимпико", когато паднах и крещях от болка, никога не се забравя". Аз тишината на ста­диона не си я спомням, но усеща­нето още е живо в мен. А също и мислите, които върлуваха. "Ще се върна ли, ще мога ли да бъда същият?", питах се аз. По­сле обаче, когато страхът пре­мина, установих, че съм зареден с невероятна воля, която преди това не съм и подозирал, че притежавам. Бях друг футбо­лист, но преди всичко различен човек. Но със същата любов към футбола, която винаги е била моят най-добър треньор, ле­кар, физиотерапевт и съотбор­ник.

Чакахте година и половина с надеждата да се върнете, но после преживяхте още един кошмар - на 5 май 2002-ра, ко­гато Интер загуби титлата в Рим срещу Лацио в последния кръг...
- Контузията беше съдба, а загубата беше грешка. Когато държиш всичко, но го загубиш, не можеш да виниш никого. Ние просто не бяхме себе си, но та­ка и не успяхме да си обясним какво се случи. Затова плаках...

Може би вече усещахте, че ще се разделите с Интер?
- Това скудето бе най-мал­кият подарък, който трябваше да направим на тифозите. Да успеем заради всичката получе­на обич, когато бях зле. Но ис­тината е, че в този ден в Рим все още не предполагах, че ще се разделим. Само помня какво бях казал на президента Морати.

Дали сте му улти­матум да изгони тре­ньора Купер?
- Просто не се получи връзката между нас. Казвах го десетки пъ­ти, на президента също. Не бе­ше възможен компромис. Кога­то обаче аз и Морати се видях­ме известно време след сбогуването, си дадохме прошка един на друг, без да се обвиняваме. Просто никой от нас не можеше да постъпи различно.

Чувствахте ли се по-си­лен, все пак тъкмо бяхте станали световен шампион с Бразилия като голмайстор?
- Чувствах се като човек, който бе получил отговор на въпросите, които постави на "Олимпико". Все още си бях аз.

Дори с онази прическа, коя­то приличаше на половин лу­на?
- Обичам да се смея от страх да не скучая. На лагерите е отегчително, това с прическа­та беше малко като игра, хи­трост. Същото е като да опи­таш да излъжеш защитник. Всички говореха за моите кон­тузии и физическото ми съ­стояние. Когато обаче се по­явих с онази коса, вече светът започна да коментира само прическата. Дори до днес се го­вори за нея, нали...

Беше направо безумно...
- Потвърждавам: безумно.

Отклоне­ние от те­мата: тази година няма да има "Златна топка" заради СО VID-19
- Мисля, че до­ри Меси и Роналдо разбраха, че е справедливо да не се връчва. Този вирус ни преобърна живота и навиците. Накара ни да открием страхове, които не сме вярвали, че има­ме. Почувствахме се по-слаби, но за късмет не всички. Видяхме невероятни истории и открих­ме новите супергерои. Това са лекарите и медицинските сестри. Преди ние, футболисти­те, бяхме идоли, но сега имаме потвърждение, че истинските идоли в живота често са други.

Тази година, ако ви бяха пи­тали, щяхте да отговорите Меси или Кристиано?
- Твърде различни играчи и несравними. Ако ме питате кой избирам инстинктивно заради типа футбол, който играе, каз­вам Меси. Ако обаче искате да знаете кой от двамата бих взел в моя отбор, отговарям, че това зависи много от отбо­ра, който имам, и какъв точно стил искам да налагам.

Да се върнем през 2002-ра. Вече сте в Реал Мадрид
- Белисимо, красив период. Футболът беше забавление.

Роберто Карлос каза, че е спал повече пъти с вас, откол­кото с жена си...
- Това е преувеличено... Мад­рид е град, който живее и ви позволява да живеете. Ние се възползвахме от това, защо да го отричаме? Но аз под забавле­ние имах предвид футбол. Игра­ехме в истинския смисъл на ду­мата - красиво и привлекател­но. Затова ни бяха взели, а не чак толкова за победите. Нари­чаха ни Галактикос. Но извън па­рите, които струвахме и спе­челихме, сред много от нас се създаде специална химия. Поня­кога не функционираше на те­рена, но си остана завинаги. Личности и футболисти, кои­то са толкова различни, но но­сят еднаква гордост и еднакъв ентусиазъм да бъдат там всич­ки заедно в името на футбола.

Не е ли безумие, че вие не ус­пяхте да спечелите  нито веднъж Шампионската лига?
- Странно е, че никога не съм печелил  Шампионската лига. Ще излъжа, ако кажа, че не съжаля­вам. Но ШЛ е въпрос на момен­ти и мигове, които при мен в Реал се изплъзваха винаги. Също като онова пропуснато скуде­то с Интер. Не мога да кажа за­що, задавал съм си въпроса много пъти. Може би не успях да покажа максимума в решителните моменти. Случи се само с национал­ния отбор на мондиала в Азия. Но дори в ШЛ пазя специални моменти. На "Олд Трафорд" целият стадион е ставал на крака да ме аплодира след трите гола срещу Юнайтед. Това е едно от онези вълнения, заради ко­ето си струва да се тру­диш.

Кой е спортистът извън футбола, който ви развълнува най-много?
- Обичам баскетбола. Ако мен ме наричате Феномена, тогава какви са Коби Брайънт и ЛеБрон Джеймс? Но като брази­лец трябва да посоча тръпка­та, която ми даде Гуга Куертен. Той спечели 3 пъти "Ролан Гарос". Все едно бе вчера.

Казахте, че Мадрид е спе­циален град. Затова ли живе­ете там?
- Бразилия е моята земя, оби­чам я, но по-голямата част от моя живот мина в Европа, Флорентино Перес ме бе номини­рал за посланик на Реал. Затова избрах Мадрид и не съжалявам. Но всеки път, когато се връ­щам в Милано, чувството е не­вероятно. Това е подарък, от който не се отказвам. Милано е моята Италия - страната, на която винаги ще съм благода­рен. Грацие! Италия ме глезеше, накара ме да се чувствам уника­лен. Там момчето Роналдо се превърна в мъж. Ако днес съм по-добър човек, го дължа и на Италия.

Вярно ли е, че на Мондиал 2006 сте викали за Италия?
- Да, след като отпаднахме от Франция, но не съм искал да си отмъщавам. Там бе моят "брат" Зидан, но италианците бяха перфектен пример какъв трябва да бъде един отбор. Те­зи неща лесно се усещат, кога­то гледаш отстрани.

С италианския треньор Ка­пело обаче не ви се получиха нещата в Реал...
- Единствената фраза, която искам да запомня от Капело, е: "Роналдо е най-добрият играч, който съм тренирал". Всичко останало е на втори план.

Тифозите на Интер ви об­виняват, че след Реал отидохте в техния враг Милан?
- Сега из­глежда удоб­но да го ка­жа, но истината е, че аз исках да се върна в Интер и направих всичко, за да го сто­ря. Чаках цялото време да ми кажат "да" или "не". Когато оба­че не получаваш нито "да", ни­то "не", значи е "не". Аз в онзи момент се чувствах не преда­тел, а по-скоро предаден от Ин­тер. Бях отхвърлен, но и никога не съм се страхувал от тежки­те решения.

А защо решихте да стане­те собственик на Валядолид?
-Дори за секунда не съм се ко­лебаел дали да остана във фут­бола. Първата крачка бе създа­ването на академии с моето име по целия свят. После тряб­ваше да превърна отново фут­бола в моя професия, без да съм треньор или спортен дирек­тор. Мисля, че в това нямаше да съм добър. По-скоро се виж­дах като собственик и прези­дент. Оказа се много по-трудна професия, отколкото тази на футболиста.

Видяхте ли някой играч, който да прилича на вас за по­следните 20 години?
- Мога да кажа Килиан Мбапе. Има някои сходни движения и умее да играе с топката на ско­рост. Но той е млад, все още не знаем какво ще постигне. Дали от Неймар се е очаквало пове­че? Той е на 28 години, може да даде още много на футбола.