Андрей Желязков е легенда на Славия. Не само заради факта, че e изиграл най-много мачове за "белите" - 338, и е отбелязал най-много голове - 136, но и заради любовта си към клуба. И до днес Жужо си спомня с усмивка за всички успехи с белия екип. Той обаче съжалява за едно - че не е бил шампион със Славия.
- Г-н Желязков, какво означава за вас "100 години Славия"?
- Да не кажа нещо пресилено, но това е нещо много. Славия ме научи на всичко. Тя ме възпита и ме откри. За мен, просто казано, Славия е майка и баща.
- Кой е най-великият тим на "Славия" за всички времена?
- Може да се спори. Имаше много силни генерации, както, разбира се, и по-слаби. Тази на Чоко, Шами беше велика. Нашата с Чаво също. Дано и занапред Славия да създава силни генерации.
- Какво не достига на "белите", за да са отново на върха?
- Увереност. Я тя идва с добрите резултати.
- Кой е любимият ви играч в бяло?
- Сред футболистите със сигурност - Александър Шаламанов. Разбира се, има още много спортисти, които заслужават да бъдат номер 1.
- Ще дойдете ли на концерта и ще се напълни ли зала 1 на НДК?
- Във всички случаи. Аз ако там не дойда, няма смисъл.
- Кой е най-незабравимият миг с белия екип?
- Имам много добри, както и не толкова хубави моменти. Спомням си един мач за Купата срещу Локо Сф. Падахме 1:2 и бяхме с 10 души, но обърнахме двубоя. Лошите спомени пък идват от факта, че не станахме шампиони, въпреки че бяхме най-силни.
- Къде виждате Славия след още 100 години?
- Минимум в тройката. Всичко зависи от начина на развитие.
