Седрик Бардон: Краката още ме слушат

Французинът Седрик Бардон е един от най-добрите играчи на Левски през есенния сезон. Халфът изнесе силни мачове със синия екип, а в Лига Европа съперниците обръщаха сериозно внимание на играта му. След последния мач с Виляреал треньорът на испанците Ернесто Валверде също заяви, че Бардон е този, който дава импулс в играта на сините. Вчера французинът даде интервю за "7 дни спорт".

- Седрик, мина поредният мач на Левски с етикет "играхме добре, но загубихме"?
- С оглед на моментните ни възможности мисля, че не играем лошо в Лига Европа, даваме своя максимум. Проблемът при нас е, че не вкарваме голове. Създаваме положения всеки мач, но не успяваме да отбележим. Това се оказва фатално срещу отбори от класата на Виляреал. Те разполагат с футболисти като Джузепе Роси например, които в определен момент правят разликата. Мисля, че нито Левски, нито Виляреал успяха да покажат най-добрата си игра, тъй като теренът беше тежък. На този етап не можем да се надиграваме с отбори от тяхната класа, но винаги има начин да се победи противникът. Те стояха много добре в защита. Трудно стигахме до вратата им и затова се надявахме поне на равенство. Те обаче вкараха първи гол почти от нищото, който не успяхме да върнем.

- Създадохте само 1-2 положения за гол. На какво се дължи това?
- Както вече казах, те са много силни в защита. Трудно ни беше да стигаме до вратата им, да създаваме положения. Виляреал е отбор, който е свикнал да играе големи мачове. Те имат всяка седмица важни сблъсъци в първенството си и мисля, че именно това е разликата между нас и тях в момента. Българските отбори имат нужда от по-силно първенство, за да почнат да играят по-добре в Европа.

- Според статистиките имате 30 положения за гол в Лига Европа, но не реализирахте нито едно. Как е възможно това?
- Не знам. Не мога да си го обясня. Може би се дължи на липса на самочувствие, на увереност пред гола. Говорим си, че като създаваме положения, все някога ще почнем да вкарваме и голове. Но за съжаление този момент така и не идва. Неприятно е, защото срещу Ред Бул допуснахме две поражения, които не заслужавахме. Срещу Лацио също създадохме голови положения, но не се получи. В подобни мачове, който вкара първи, добива голямо предимство и за противника става много трудно.

- Може ли да се извади нещо положително от представянето на Левски в Лига Европа, въпреки петте загуби без отбелязан гол?
- Да. В тези мачове добиваме опит. Учим се, трупаме самочувствие. В Левски има много млади играчи, които тепърва започват кариерите си. За тях това е безценен опит. Хубаво е, когато Левски и ЦСКА играят подобни мачове, защото това малко или много вдига класата на българския футбол.

- Лацио също отпадна от турнира. Какви са шансовете ви за последния мач на "Олимпико" в Рим?
- От една страна, е добре, но, от друга, зле, че те отпаднаха от Лига Европа. Те вече няма за какво да играят и затова ще излязат без напрежение, за да се забавляват, да изпитат удоволствие от играта. Сигурен съм, че ще се получи добър мач и се надявам да вкараме поне един гол. Ще бъде жалко да завършим без попадение. За последните две участия в групови фази имаме само един вкаран гол. Един гол в 12 мача не е добре.

- Приятел сте с Робер Пирес от Виляреал. Какво си казахте?
- Видяхме се преди мача, а и след това.Те бяха дошли за победа, защото искаха на всяка цена да се класират. Направиха перфектен мач, не допуснаха грешки, причакаха ни и ни вкараха два гола. Както казах, това е разликата между големите отбори и отборите на средно ниво.

- Треньорът на Виляреал Ернесто Валверде бе впечатлен от вас?
- Винаги е приятно, когато човек чува добри неща за себе си, и то от такъв специалист като Валверде. Той е постигнал много успехи, миналата година направи дубъл с Олимпиакос. Той ме познава още от миналата година, когато с Анортозис играхме срещу тях в Шампионската лига.

- Вече имате опит в евротурнирите не само с Левски. Толкова ли е далеч Левски от европейското ниво в момента?
- При сегашните си възможности Левски още не може да се мери с най-големите отбори. Имаме потенциал за влизане в груповите фази на турнирите, но там вече срещаме отбори от най-висока класа и става много трудно.

- Предстои мач със Сливен. Имате ли притеснения с оглед на многото проблеми с контузии в състава на Левски?
- Не. Няма причина да се притесняваме или страхуваме от този мач. Ще подходим много внимателно към последния си мач за сезона в първенството. Трябва ни победа на всяка цена. Ще дадем всичко от себе си. Вярно е, че се натрупа умора от многото мачове напоследък, но ние сме професионалисти и трябва да сме готови за всеки един двубой. Мачът ще е доста труден, тъй като срещу Сливен не се играе лесно. Мисля обаче, че сме по-класният отбор от тях и трябва да го покажем на терена.

- Цяла есен Левски страда от много контузии. Усеща се умора в края на сезона. Защо не успяхте да издържите на цикъла сряда-събота?
- За отборите, които участват в евротурнирите, е доста трудно. Заради задното си класиране в ранглистата българските представители започват сезона твърде рано. Още от юли почват трудните мачове и се събират 5-6 месеца натоварен цикъл. Българските отбори още не са свикнали на това. Повечето имат по-къси скамейки и това задължава играчите да играят твърде много мачове.

- Бяхте преквалифициран във вътрешен халф. Как се чувствате на такъв пост?
- Всичко зависи от отбора. Просто имаше нужда от играч, който да играе дефанзивно. Когато до мен е Георги Сърмов, мога да се включвам повече и в офанзивните действия. Вярно е, че това не е истинският ми пост, но мач след мач почнах да свиквам и се чувствам все по-добре като опорен халф. В началото ми бе трудно, но сега вече успявам да съчетая функциите си на терена и успявам да помагам и в дефанзивен, и в офанзивен план.

- Кое прави от Гонзо добър треньор?
- Той е голяма личност. Всички го уважават, имат респект към него. Като треньор е същият, какъвто беше и като футболист: човек с характер на победител. Той знае как да мотивира играчите, стои близо до тях. Засега всичко върви добре, надявам се нещата да продължат по същия начин. Откакто той пое отбора, се усеща, че атмосферата е по-добра, по-спокойна. Освен това постигнахме и добри резултати. Трябва да продължим по същия начин. Една група от добри футболисти невинаги може да бъде отбор. Има много тимове, които имат прекрасни футболисти, но не са добри като колектив. Тук влизат доста параметри. Много е важна атмосферата в отбора, психологическата стабилност. Именно това донесе Гонзо с идването си в отбора.

- Трябва ли той да продължи да води отбора?
- Да. Няма причина да не го направи. Резултатите му до момента говорят сами за себе си. Ако сменим още един треньор, ще стане твърде много. Това ще е трета, дори четвърта рокада от началото на сезона. Мисля, че в момента Гонзо е най-доброто решение, той го заслужава.

- Какви са бъдещите ви планове? Казахте, че можете да станете треньор...
- Засега още ме слушат краката. Мисля само за играта си на терена, гледам да изпитвам удоволствие от играта. В бъдеще може да стана треньор, но нищо не се знае.