Националният клуб на привържениците на Левски публикува много емоционален текст, чрез който се сбогува с легендата Павел Панов. Снощи той почина внезапно, без да е боледувал...
Ето какво пишат "сините" фенове за големия Панов:
"Легендата Павел Панов!
Снощи, минути след края на мача, левскарите бяхме попарени от страшната вест. Починал е нашият Пальо Панов.
Оставаш безмълвен, невярващ, потресен. Защото за стотици хиляди левскари си отива част от детството ни, от младостта ни, от любовта ни. Защото Павката Панов цяло десетилетие беше идол, беше знаме, беше символ, беше любимец, беше част от всеки нас.
Пиша и очите ми плачат. Той не беше. Той и след като окачи обувките си остана идол, знаме, символ на синята идея, любимец на левскарите.
В тези гадни часове нахлуват спомените за Пальо. А те са толкова много, безбройни, спомени от цяло едно десетилетие. Десетилетието на Панов от вековната история на неговия и нашия Левски. Десетилетието, през което русолявият красавец бродираше с топката по терена. Тогава нямаше видео, нямаше сайтове за да си повтаряш финтовете и головете. Гледахме с немигащи очи всяко негово действие, за да не пропуснем мига на финта му, мига на паса му, мига на гола му, мига на задната ножица. За да ги запомним. Помним ги до ден днешен. Разказваме за тях и отново ги преживяваме.
Статистиката в случая е непотребна. Тя няма как да покаже любовта ни към Павката, не може да опише радостта от играта му, миговете в които правеше щастливи стотици хиляди стари и млади. Статистиката няма как да опише как и защо цял стадион скандираше "Пальо, ти си Цар".
Той беше нашият, любимият, народният Цар. Няма как да опише и измери възторга на хилядите на стадиона и милионите пред малкия екран след головете на Павката в дербито, срещу Гурник, Барселона, Боависта, Аякс, Дуисбург, Шльонск... и така общо 22 гола в евротурнирите ненадминати и до днес.
Няма как да пресъздаде онзи миг, когато вратаря на Аякс счупи крака на Пальо и всички левскари преживявахме заедно с него болката му сякаш наш близък човек е пострадал. Болеше ни, защото го обичахме. Боли ни и сега, защото обичта премина през годините и се предаде и на поколенията левскарите, които само са чували за теб, бате Пальо.
Павката Панов спечели сърцата и душите ни, защото той беше пример и символ за приемствеността в нашето синьо семейство. Както той беше посрещнат в съблекалнята на "Герена" от Гунди, по същия начин Павката посрещаше цяло десетилетие вече като капитан и лидер на отбора всеки следващ и ги учеше на левскарство. Така и ще остане в спомените на левскарите и в историята на синия тим - Десетилетието на Павел Панов.
Поклон, дълбок поклон, Павка!".
