1. Novsport
  2. - Левски
  3. Георги Петков: За зверската болка, защо не вдигна първи Купата и как дъщеричката му го просълзила

Георги Петков: За зверската болка, защо не вдигна първи Купата и как дъщеричката му го просълзила

Повърнах след удара и ако не беше финалът, щях да поискам смяна

Георги Петков: За зверската болка, защо не вдигна първи Купата и как дъщеричката му го просълзила

Големият герой на Славия от финала за Купата с Левски - Георги Петков, даде интервю пред БЛИЦ.

- Георги, започвам с тривиален въпрос – очакваше ли да спечелиш Купата. И понеже знам какво ще отговориш, аргументирай се защо вярваше.

- Честно казано, вярвах. Имахме си своите козове. Първо, всички тръбяха, че Левски е фаворит. Дни наред беше това. Постоянно и непрекъснато. Отделно заложихме на перфектна тактика. Знаехме, че ако не получим гол в първите 20 минути, „сините” ще започват да рухват  психически. Треньорът ни Загорчич това ни предупреди.

-Е, той голът почти беше паднал, но ти спаси дузпата на Гомес...
-Така е. Именно този пропуск ги сломи. През второто полувреме вече бяхме по-спокойни, а с всяка изминала минута левскарите ставаха нервни. Когато започнаха да изсипват топката, ми беше ясно, че бавно и постепенно ще си вземем своето. Както и се получи.

- Вярно ли е, че си играл контузен?
- Да. Вярно е. Ще бъда откровен с вас. Ако мачът не беше толкова важен и ако резултатът не беше 0:0, излизах. Щях да поискам смяна. Но при това положение – абсурд. Не помня кой от Левски беше – май Паулиньо. Удари ме зверски в ребрата. Свят ми се зави. Болката беше ужасна. Не знам дали някой забеляза, но аз повърнах на терена. После ми беше лошо и в съблекалнята. Почти при всяко спиране на играта лекарите идваха и ми замразяваха удареното място. За мен това си беше директен червен картон, но съдията го спести. Аз хващам топката, а той ме удря, след като съм я прибрал в скута си. Паулиньо не търсеше нея, а тялото ми.

- Как си в момента?
- Боли ме. Особено, когато кашлям или се обръщам на една страна. Но с лекаря решихме да не ми правят снимка. Това е натъртване. Народът е казал: „На колкото си години, толкова дни ще те боли”. Значи 42 дни.
Отвратителна болка. Говорих с доктора – натъртване. На колкото си години, толкова дни ще боли.

- Да те питам за трите спасени дузпи. Как хвана в началото на мача тази на Гомес, който е майстор на ударите от бялата точка?
- Ще ти кажа тайната (смее се). Гомес ми би по същия начин дузпата есента на „Герена”, когато паднахме с 0:4. Тогава стреля по-високо, но в същия ъгъл. Когато той взе снощи топката и я постави на бялата точка, се сетих за онзи момент. И бях убеден, ама напълно убеден, че ще стреля отново в същия ъгъл. Само че този път би по-ниско и това ми помогна да спася.

- Разбра ли, че си го отказал да бие после отново дузпа. Имам предвид след продълженията?
- Това е лошо за футболист на Левски да откаже да бие дузпи. Спомням си преди години, когато бях в Левски, играхме с Литекс за Купата (б.р. – 2008, четвъртфинал). Тогава някои от моите съотборници също отказаха да бият дузпите. И се нагърбих аз да стрелям, но пропуснах. За съжаление ловчанлии ни отстраниха.

- А другите две снощи – усет или предварително си избра ъгъла?
- Гледах ги право в очите. Това е закон при мен. Да гледам изпълняващия в очите. Усетих страх. Особено при Прохазка. Усетих къде ще бие. Всички тези тънкости ги знам от двама души – бившия вратар на Левски Здравко Здравков и от настоящия ми треньор в Славия Радостин Станев. Когато свършиха продълженията, Радо дойде при мен и ми каза: „Гошо, сега е твоят момент. Убеден съм, че поне две дузпи ще спасиш”.   

- Какво каза на Божидар Митрев след мача?
- Прегърнах го, защото работих заедно с него в Левски. Защото го познавам от малък. Той е голям левскар. За него Левски е всичко на този свят, но това му пречи, защото иска да се докаже, че милее за този отбор. По този начин обаче се пренавива и поради тази причина греши. Казах му, че това е футболът, че животът продължава.

- Днес се прибра в Пазарджик. Как реагираха хората, след като те видяха?
- Еуфория голяма. Бях на откриване на комплекса  ФК Хебър – родният ми клуб. Направили са уникално нещо, за което искам да ги поздравя. Боби Михайлов беше там  - Тодор Попов, кметът на Пазарджик, също. На тези ремонтирани игрища проходих във футбола. И изпитах удоволствие, че съм на същото място.   

- Догодина ще те видим ли отново с белия екип или след такъв триумф ще кажеш сбогом?
- Не, не. Категорично оставам. Чувствам се добре. Разговарял съм с боса Венци Стефанов. Той ми е казал, че ако нямам контузии, ще мога да продължа.

- Правиш ли някакъв паралел между мача с автогола на Везалов през 2013 година и снощния финал?
- Ами пак Левски фаворит, пак Славия аутсайдер. Тогава са се радвали предварително. На път за стадиона в автобуса са си пеели, че са шампиони. Сега ми казаха, че през деня преди мача в хотела никой не е мислил сериозно. Шегички, закачки е имало. Явно на „Герена” не са си научили урока. Но, реално погледнато, как да го научат, след като никой от тези, които бяха на терена снощи, не играха преди 5 години.

- Феновете на Левски снощи пееха „О, смешно синьо вратарче”...
- Живеем в България. Разбирам ги. Тази злоба няма край при тях – девет години без титла и без купа. Събират се отрицателни емоции. Нормално беше с мен да се заяждат.

- Много левскари днес в социалната мрежа твърдят,  че са очаквали да бъдеш по-хаплив и заядлив след мача. Но ти не демонстрира подобно поведение.
- Ще кажа нещо, което по принцип не мислех да споделям пред медиите. Само чаках Йомов да вкара дузпата,  а аз бях сигурен, че ще я вкара.  Нарочно бях отишъл близо до тунела. И след като Йомов отбеляза, по най-бързия начин отидох в съблекалнята. Влязох вътре и три-четири минути стоях сам. Не исках да показвам пред хората емоциите си. Не исках и да слушам освиркванията и ругатните им. Дори някой от съотборниците ми са ме търсили, но аз се бях скрил (смее се). После излязох на терена и се чувствах като нов човек. Като прероден. Защото всичко беше приключило чудесно за нас!

- Два пъти през последните години си голям герой за Славия срещу Левски. Но сините, предполагам, са още в сърцето ти?
- Нямам как да е иначе, след като 10 години от живота ми преминаха в Левски. Всичко за България съм спечелил. Имам успехи в УЕФА, в Шампионска лига. Втори в класацията за футболист на годината станах заради Левски. Няма как сърцето ми да не е синьо. Но то е и бяло...

- След теб Левски няма титла, няма купа. Кога ще я спечели и кога синята тишина ще свърши? Не може да нямаш собствено мнение защо в Левски нещата не вървят. 
- Първото нещо – Левски без спортен директор не е Левски. Няма връзка треньор – президент. Левски има нужда от фигура като Наско Сираков. Знаете ли какво беше преди на „Герена”. Само да се покаже за секунда в съблекалнята, и ние замръзвахме. Това значи респект. Отделно има нещо сбъркано там. Не знам какво е, не съм в кухнята. Но вижте за какво иде реч – цели 9 години нищо. Не една, две, три, пет, а девет. Множко са.  

- Беше казал, че си забравил за проблемите с Батков. Скоро чувал ли си го, виждал ли си го?
- Преди две години бяхме на промоцията на една книга. Говорихме си. Не му се сърдя. Аз за момента избухвам, а после прощавам. Обидих се, защото научих не от него, че ме освобождават. А както казват сърбите – трябваше да е очи в очи. Правил съм грешки, ела кажи ми. Бях отворен за разговор. Но разговор не се проведе. Беше наредено на друг човек да ми съобщи, че ме махат. И затова бях афектиран през 2013 година. Тези мои действия след мача бяха насочени само към Батков, а не към феновете на Левски.

- Гошо, защо не си в крак с модата. Защо нямаш татуировки, нямаш гел на косата?
- Защото съм Гошо Петков. Не ми допадат тези неща. Мразя медийните изяви. Не обичам да съм във фокуса. Гледам да съм встрани. Ето и снощи на награждаването забелязахте ли какво се случи. Вероятно не сте. Като свършиха дузпите, свалих лентата от ръката си и я дадох на Галин Иванов. Казах му: „Галине, вдигни ти първи купата. Заслужаваш!”. Той е прекрасен човек и футболист. Аз се наредих чак трети или четвърти на опашката за Купата. Никой не видя...

- Лафът на Пената Жоро Вратарчето разсмива ли те или те ядосва?
- Как ще ме ядосва. Това е голям треньор с велико чувство за хумор. Освен това той ме нарече Жоро Вратаря, а после ваши колеги го промениха на Вратарчето.

- Последен въпрос. Дъщеря ти Елия вече разбира ли, че татко й е много популярен?
- Разбира. Тя е вече на шест годинки и всичко разбира. Даже днес, като се прибрах вкъщи, ме чакаше милата на вратата и със сладкия си глас ми вика: „Тате, къде е медала? Искам медала!”. Аз се просълзих, извадих медала и го поставих на вратлето й. Очичките й светнаха от радост. И  знаеш ли, тогава още по-силно усетих какво съм постигнал снощи.
Левски срещу тим от Шампионска лига през януари

"Сините" на лагер в Анталия

Боримиров: Има как практиките от чужбина да бъдат наложени в българския футбол

"Финансирането е основен проблем на българските школи"

Първо в NS: Левски има пожарен вариант за нов треньор

Даниел Боримиров предлага тандем Краси Петров - Йордан Петков

Левски с официална позиция за Генчев

"Сините" подновяват тренировки във вторник

Ето какво са си казали феновете на Левски и играчите

"Не играем като отбор!", признали футболистите на Генчев

Твърд титуляр на Левски не тренира със „сините“

Този уикенд Левски приема Септември на стадион „Георги Аспарухов“

Под 2.5 гола на Пирин - Левски

"Сините" гостуват в Благоевград за Купата на България

Железов свири дербито Черно море - Левски

БФС обяви нарядите за новия кръг в efbet лига

Ясни са приоритетите в зимната селекция на Левски

„Сините“ търсят нови на два поста