Ивет Лалова поема към ново амплоа. Тя вече се развива като мотивационен лектор и не говори за участие в състезания. Тя не е заставала на старт след Олимпийските игри в Токио през 2021 г.
"В спорта има едно остаряло разбиране, че след последната олимпиада атлетът престава да бъде това, което е. В края на ноември ще направя първия си мастерклас, отворен към всички хора. Там ще споделя какво е за мен успехът, как да стигнем до него, как да преследваме мечтите си, как да не се отказваме, каза Ивет в интервю за bTV. - Да се появиш на жужащ от вибрации и енергия 80-хиляден стадион и да изпишат името България - това е прекрасно усещане и бих платила каквато и да е цена, за да го изживявам отново и отново."
Лалова започва серия от майсторски класове у нас, първият от които ще е на 25 ноември в Интерпред в София и е озаглавен "Всички възможни победи". В него Ивет ще разкаже за наученото на пистата, като ще го превърне в история, целяща да вдъхне сили и увереност за постигането на личните цели на всеки от присъстващите.
"Искам да споделя какво е успехът, как да преследваме мечтите си, как да не се отказваме, как всеки може да стигне до своя медал. Искам да дам това, което съм събирала толкова много години", откровена е спринтьорката.
Казва, че за нея 10.77 секунди са един миг. "Миг, в който трябва да си свръхчовек, да си уверен, да извадиш най-доброто в този миг, защото той няма да се върне повече. Един ден се събуждаш в олимпийското село, в олимпийското легло и си казваш: "Днес аз имам шанс да стана олимпийски шампион". Това е богатство. Това е огромен шанс.
На 14 юни 2005. по време на загрявката за турнира "Акрополис" на олимпийския стадион с пълна сила Ивет помита един от бегачите на 800 метра. Вместо обаче да падне върху него, тя се опитва да спре. Шпайкът остава забит, а камшичният удар на тренираните мускули троши фемуралната кост на крака.
"Да се науча да ходя отново е най-големият урок, който получих. Клише е, но оценяваме нещо, когато го загубим. Бях на 21. Имах онази младежка наивност и лека глупост да си мисля, че нещата ще се случат много леко. И това ми помогна. Преди травмата си мислех, че съм богоизбрана, че пътят е предначертан и че ми предстоят само хубави неща. Никога не съм се обръщала назад. Дали нямаше да направя световен рекорд? Бях близко до европейски и това беше м плановете ми в онзи сезон... Така както трябваше да се науча да ходя, успях да извадя от пепелта, като един Феникс отново тази любов към спорта и да продължа години напред", трогателна е Лалова.
Емоциите си не крие и когато говори за Италия. "Тя ми дава спокойствие, хубава храна, чист въздух. Усещане за семейство. Там семейството наистина е всичко. След като загубих баща ми, семейството ми е още по-сплотено. Родителите на Симоне имат по 7-8 братя и сестри. Наистина една голяма италианска фамилия. Винаги съм се чувствала част от нея и добре приета. Това дава много енергия, подкрепа. Симоне е изчезващ вид. Прекрасен човек, възпитан да не поставя на първо място себе си. Винаги да се грижи за другите, да дава, да бъде там за тях. Много рядко се срещат такива хора. Това ме грабна. Липсата на его", разказва с усмивка за съпруга си Ивет.
Съветът от майка й, който помни и до днес е: "Вярвай, че няма невъзможни неща", а любимата й поговорка гласи: "Ако искаш да взимаш, научи се да даваш."
Източник: bTV