Зад стените на империята

Съботите на Острова си приличат. Пътуващи агитки, тв предавания от сутринта, милиони по света, настръхнали в очакване на поредния мач. Залози, емоции, шоу.
Висшата лига - най-популярното ежеседмично футболно забавление, поднася пореден епизод от менюто си.

Но делниците за един от най-големите клубове в страната, а вече и в Европа, са различни. „Челси" е изградил империята си зад стените на базата в Кобъм, далеч от шума на Лондон, от камерите на „Скай спортс" или вниманието на ръба на истерия от азиатци, афри-канци и други фенове от целия свят.

База всъщност не е най-точната дума. Тренировъчен комплекс, който напомня подготвителен център на НАСА. Кампус със стотици футболисти, пъплещи из него в сините екипировки на клуба.

Мястото е сгушено на няколко километра от магистралата, която води от Лондон до най-южните точки на страната. Няма едри табели или лъскави надписи „Тук е базата на „Челси".

Дори за навигацията на автомобила е трудно да я намери...

Зад портала, който се охранява от хора и система (поне няма кучета пазачи) се крият няколко административни сгради, паркинги, медицински център, два фитнеса и две зали за възстановяване с охладителна система и парна баня. А разбираш, че виждаш само 2/3 от чудесата. Останалото е под земята, защото при строежа не е разрешено да има високи сгради над определен стандарт.

Тук разбираш защо Висшата лига е висша, защо „Челси" е нейният актуален шампион, както и докъде е стигнало изкуството на това да правиш голям футбол.

Няма нищо луксозно. Но няма и нищо, което да липсва. 32 игрища, от които 10 с оригиналните размери по изискванията на Висшата лига.

„32? У нас толкова нямат всички отбори от „А" група заедно", изстрелва впечатлен дори Христо Стоичков, които с екипа си от тв гиганта „Унивижън" с пратениците на „Труд" и ТВ+ прави разходка из базата.

Три терена са изкуствени, три с отопление, две с осветление. На тях звездите на отбора могат да тренират за всякакъв мач, който им предстои, във всякакъв час на деня - според стратегията на Жозе Моуриньо.

Ах, да - Моуриньо...

Той се явява „по служба" при Роман Абрамович преди 10 години и изтъква аргументите си, че клубът има нужда от такъв комплекс. В него всички са на едно място от първия тим до децата в групата до 9 г.

Руският олигарх с „финикийски жест" благославя проекта и през 2007-а „Челси" се мести на юг, в Кобам.

Базата струва само 20 милиона паунда тогава. Днес „Манчестър Сити" плаща 200 милиона, за да изгради подобна. „С една идея по-добра е от нашата, защото някои от съоръженията са ново поколение", доверяват ни в Кобам.

Жителите на местното градче протестират. Не искат да бъдат премахнати трите игрища за футбол, ръгби и крикет, които са върху земята, купена от Абрамович. Питат го: „Нашите деца къде ще играят и тренират?"

Руснакът отговаря максимално лаконично и прагматично - нарежда 8 от игрищата в модерния комплекс да са „социално ориентирани". Върху тях във всеки час от денонощието могат да играят местните и напълно безплатно - ако пожелаят, с екипировка, треньор или съдия от клуба. „Така връщаме на обществото дългът си към него", обяснява жеста Стив Аткинс, медийният гуру на „Челси". Нито едно интервю или пресконференция не минава, без той да кимне одобрително.

През средата на базата минава път, който свързва Кобам с магистралата. Едно от условията да се разреши строежът е било той да остане непокътнат. И днес цепи мегакомплекса между игрищата.

Аткинс застава като регулировчик на платното, където рядко минава кола. „Това се превърна в код на клуба - доверява той. -Отляво на пътя разположихме администрацията, фитнеса и помещенията на академията и юношеските отбори. Вдясно е първият тим. Всеки ден треньорите на младите им обясняват, че крайната цел е „да пресекат пътя".

Символично - да влязат в отбора на Моуриньо.

Така се прави - мотивация, максимално добри условия, за да се отсее качеството. Всяка сутрин младоците гледат как на метри от тях, но от другата страна на пътя, паркират Тери, Коща, Фабрегас и Азар. И знаят къде искат да стигнат.

По нареждане на Жозе още от първия му престой в клуба, всички в базата тренират в един и същи час - от 14-годишните (най-малката възрастова група с отбор и участие в първенство) до първия тим.

„Прави се, за да са готови, ако се наложи, да бъдат извикани днес или утре в по-горна селекция - обяснява ни Аткинс. - Например днес си при 19-годишните, но Жозе те иска утре да си в тренировката на първия тим - за самочувствие, да те види или по друга причина. Това не нарушава идването ти, плановете, а и ритъма - ти така или иначе си тук в този час и организмът ти е настроен за тренировка. Много клубове го правят, след като Моуриньо го въведе."

Помещенията са удобни, но в никакъв случай - луксозни. Т. нар. лоундж за играчите - мястото за прекарване на времето преди и след тренировка е една зала с тераса, от която се виждат игрища, игрища и... пак игрища. Тишината наоколо е чудесна подправка към зелената гледка.

В помещението има 3 плазми, от които непрекъснато вървят новините на „Скай спортс", но без звук. Всичко е спокойно, няма място за стрес. Малък бюфет с топли и студени храни, огромна кафемаши-на, два фризера за безалкохолни и тонизиращи напитки, 2 маси за снукър и билярд. Горе-долу - това е. Не си го представяйте като палат от приказки.

Играчите паркират пред административната сграда, от която вече им помахват и хвърлят шеги хора от щаба и дошли по-рано съотборници. „Сръбската мафия" от Иванович, Матич и още две момчета си говори на родния език край колите. После разбираме, че са Данило Пантич и Марио Пешалич, които са собственост на клуба, но са дадени под наем другаде. В базата са да си вземат „довиждане" със сънародниците.

Оскар докарва Диего Коща по бразилска линия, а младокът Рубен Лофтъс Чийк идва в кола шофирана от майка му. Тя ще го прибере и след тренировка.

Няма лъскави коли тип „автопаркът на Роналдо". Няма и някаква помпозност. Всички спират на портала на базата поне за един автограф и снимка при 20-ината фенове, които са „писали деня дъждовен", за да дойдат от Лондон и да дебнат максимален брой звезди за подписи и фотоси.

На малката рецепция, вече след бариерата, те упътва един-единствен служител. Пропускът, получен на портала, изобщо не остава съмнения в него -„свой".

Медийните помещения не са строени с мащаб и в търсене на някакъв лукс. Можеш да се препънеш в стативи за камери и осветления, които са нахвърляни в тъмната стая. Но има всички необходимо всеки да си свърши работата. А и нали това е идеята - да се създаде максимален комфорт на играчи, треньори и служители, за да се работи най-качествено.

На моменти дори сякаш остава привкус, че това е нещо като вакуум, някакъв балон извън реалността, в който „Челси" опитва да се изолира.

Цялата Висша лига върви по този път. Капсулиране на звездите някак далеч от феновете им, реалностите и истинския живот.

Поне така изглежда отстрани. Когато си зад стените на империята на Абрамович, идолите Тери и Азар изобщо не изглеждат далечни или капсулирани. Съвсем нормални хора. Част от шампиона на Англия и един от най-големите клубове в света.

Владимир Памуков, Динко Гоцев - в. "Труд"