Стигам малко със закъснение за първата тренировка на Славия. Първо ми прави впечатление пълната с фенове импровизирана пресконференция на Емил Велев. Казвам си – нормално, все пак е първа тренировка за полусезона. После обаче осъзнавам как именно феновете са тези, които пазят традициите на един футболен клуб. Негово величество Фенът! Този, който всяка седмица е на стадиона, ходи на тренировките, знае повече от журналистите. Боже, та то останаха ли такива фенове? Явно да! Малко са, но ето ги – на Ивановден на стадион „Славия”. Наблюдавам ги внимателно, по-точно т.нар. документи – хората от по-старото поколение – които пазят в съзнанието си всяка подробност от отминалите времена. Гледам ги – прелистват вестник и търсят колонката за техния отбор, бистрят селекцията и пак се връщат – към онези времена, когато Славия е била по-голяма, отколкото е в момента. В паметта ми изниква един мач срещу Левски за купата. Май беше през 1998 г. Славия губи 0:2 на „Васил Левски”, а на реванша смазва „сините” – 3:0. От сектор „А” излиза оглушителен рев, когато слизам от трамвая на „Овча купел” – и тогава бях закъснял. От тогавашния отбор си спомням Симеон Чилибонов. Помня и атмосферата сред феновете на Славия тогава – истинска еуфория. Днес душите на тези премръзнали хорица се постоплиха за няколко минути, когато видяха своите любимци или просто своя отбор. Сигурно някои дори бяха излезли от работа, за да надзърнат „белите” и да поискат минута мълчание за своя съмишленик Петър Добрев – Ханс. После с треперещ глас и насълзени очи гледаха с нова надежда излизащия за първа тренировка отбор на Славия. Един по-възрастен фен казваше на глас имената им, както едно време…