Великите географски открития на родния футбол от десетилетия творят смях и закачки покрай драмите и трагедиите. Да паднеш първи от албанци е мъка неизмерима, но по стар български обичай - и радост неземна за изконни врагове.
Иде мач на наши с джуджета някакви нечувани, които изведнъж се сдобиват у нас с десетки хиляди искрени почитатели, макар стадиончето на отборчето да е за 3000. Тъй си е до истерия - злото на Вуте често е по-сладко от доброто на Нане за дребните ни душици, ама де го Алеко да пише... Затуй простосмъртно ще се изразим с таблица. Да гледа народът, зареден с факти за фенски терор.
Та съдържанието на статистиката основно роди термина "географски открития" за родния футбол в евротурнирите, който злобна ни памет често повтаря след култови (от)падания.
Досега България е „открила" 36 държави - тъкмо 2/3 от възможните 54, колкото са членките на УЕФА. Логично в началото навремето първо ни мачкат предимно по-едри футболни нации. Но особено напоследък „усвоихме,, ред екзотични за играта територии. „Левски" вкара Казахстан в родния футболен фолклор през 2013-а, наскоро и „Литекс" ни разкри силата на Латвия. А „Лудогорец" за трети път донесе български срам срещу молдовци с позора срещу „Милсами". Още през 2003-та „Литекс" се почерни срещу „Зимбру", а същият тим съсече ЦСКА м.г.
Иде мач на наши с джуджета някакви нечувани, които изведнъж се сдобиват у нас с десетки хиляди искрени почитатели, макар стадиончето на отборчето да е за 3000. Тъй си е до истерия - злото на Вуте често е по-сладко от доброто на Нане за дребните ни душици, ама де го Алеко да пише... Затуй простосмъртно ще се изразим с таблица. Да гледа народът, зареден с факти за фенски терор.
Та съдържанието на статистиката основно роди термина "географски открития" за родния футбол в евротурнирите, който злобна ни памет често повтаря след култови (от)падания.
Досега България е „открила" 36 държави - тъкмо 2/3 от възможните 54, колкото са членките на УЕФА. Логично в началото навремето първо ни мачкат предимно по-едри футболни нации. Но особено напоследък „усвоихме,, ред екзотични за играта територии. „Левски" вкара Казахстан в родния футболен фолклор през 2013-а, наскоро и „Литекс" ни разкри силата на Латвия. А „Лудогорец" за трети път донесе български срам срещу молдовци с позора срещу „Милсами". Още през 2003-та „Литекс" се почерни срещу „Зимбру", а същият тим съсече ЦСКА м.г.
И когато догодина паднем от албанци или кипърци, да не вземете да празнувате като Христофор Колумб, щом видял земята, която мислел за Индия? Няма да е за първи път. Вижте таблиците, изрежете си ги и чакайте, времето им неминуемо ще настъпи с оглед стратегията за развитието на родния футбол. Но от албанци паднахме още през 1989-а чрез „Черноморец", а след година „Славия" се опозори срещу кипърци.
Остава да ни бият още17 държави. Не сме играли само с клуб от Гибралтар. Няма да е лесно нататък в „откритията", защото в повечето от 17-те футболът е аматьорски или полупрофесионален. А все пак у нас играта е любителска предимно като качество...
Може смело да се прогнозира, че скоро от Андора и Сан Марино няма да паднем. Но „Вадуц" от Лихтенщайн е силен, играе в елита на Швейцария. Силен като за нас, де.
Та на опашката за „откриване" реално чакат Лихтенщайн и Черна гора, Азербайджан и Македония, Армения и Литва, а и в Исландия се работи сериозно.
И както ние си дълбаем надолу, докато другите копаят нагоре, до годи надве великите географски открития ще продължат. За сълзи на свои, за радост на чужди...
Ростислав РУСЕВ, "Труд"
