От години около Левски цари гражданска война. Рушат се приятелства, легенди вадят “кирливи ризи” на легенди. Лафът “Сами срещу всички” стана “Всеки срещу всеки в “Левски”. Ей, от ЦСКА такива упреци не се чуват срещу “Герена” като на “сини” към “сини”.
Драмата отдавна не е само “за” или “против” Тодор Батков. Във всевъзможни дуели “на кръст” се счепкаха Батков, Георги Иванов, Наско Сираков, Станимир Стоилов, Даниел Боримиров, Емил Велев, Велислав Вуцов... Стрели пускаха Николай Илиев, Емил Спасов и други. Сега и Георги Петков. Всички без адвоката и Вили са бивши капитани на “Левски”.
Разделението в общи линии е - бивши работници в ПФК “Левски” АД срещу настоящи. Станеш ли бивш, бързо виждаш кусурите на настоящия. Иначе всички се кълнат в любов към “Левски” и в “интересите на клуба”.
Знаете ли защо се хапят? Не от любов или “интереси”. Това са хора родени победители. Горди. Докачливи. Свикнали на овации от десетки хиляди, на пари, на слава, на влияние. В миг се оказват ненужни - като футболисти или ръководители. Драма е. И обидата е съвършено логично следствие. Всеки човек, махнат от дадена фирма, се чувства обиден, нали?
На Гонзо се падна жребият да раздели клуба с ред свои заслужили приятели: Елин Топузаков, Седрик Бардон, Димитър Телкийски, Лусио Вагнер, сега - Георги Петков. Няма как да не се чувстват докачени.
Но Гонзо не беше ли обиден, когато Мъри го държеше резерва в куп мачове, дори срещу ЦСКА? Или когато се оказа ненужен? Гонзо е рядко горд човек. Яд го беше, скърцаше със зъби, но излизаше пред медиите и почваше да реди дотегнали рутинни фрази. И Топчо беше докачен, че само месец след началото на сезона м. г. трябваше да си ходи. Но замълча. “Паузата често има по-голяма изразна сила от звука”, казвал Волфганг Моцарт. Георги Петков предпочете звука.
Той е мъжкар, корав, властен и горд. Пред авторитета му козируваха всички в отбора. Представяте ли си каква мъка е било за него два месеца и половина да е вън от състава, а после да бъде освободен? Да е обиден е човешко.
После капитанът говори мъжки, убедително. Но с няколко изречения по-малко щеше да е още по-голям. Защото ваденето на “кирливи ризи” си е сеир и половина, обаче дори Наско Сираков не стана по-голям с упреците срещу Батков и Гонзо.
Жесток е светът на футбола. Уморените ги убиват безпрекословно. И още - не е “трайна слаба форма” съвсем точната причина за махането на Петков. “Гласуваха” и парите. “Левски” прецени - над 15 000 евро месечен разход си струват, когато сам спасяваше целия отбор. Когато мощта на Вратаря изтля, рекордната заплата се оказа тежест. Дори да е станало по волята на Батков - логично е. Защото светът на футбола е жесток. Особено в днешните тежки времена няма място за милост. Закон на бизнеса. Жоро щеше да остане и напролет, ако неговата заплата бе 5000 лева.
Петков си остава любимец на хиляди. Но думите са евтина стока в България. Хубаво е да си обичан, но обичащите Георги нямат грижа за неговата заплата.
Да, остава голямо име, Жоро Вратаря, Капитана. Но голям мач направи, голяма заплата вземи, голяма дума не казвай.
Драмата отдавна не е само “за” или “против” Тодор Батков. Във всевъзможни дуели “на кръст” се счепкаха Батков, Георги Иванов, Наско Сираков, Станимир Стоилов, Даниел Боримиров, Емил Велев, Велислав Вуцов... Стрели пускаха Николай Илиев, Емил Спасов и други. Сега и Георги Петков. Всички без адвоката и Вили са бивши капитани на “Левски”.
Разделението в общи линии е - бивши работници в ПФК “Левски” АД срещу настоящи. Станеш ли бивш, бързо виждаш кусурите на настоящия. Иначе всички се кълнат в любов към “Левски” и в “интересите на клуба”.
Знаете ли защо се хапят? Не от любов или “интереси”. Това са хора родени победители. Горди. Докачливи. Свикнали на овации от десетки хиляди, на пари, на слава, на влияние. В миг се оказват ненужни - като футболисти или ръководители. Драма е. И обидата е съвършено логично следствие. Всеки човек, махнат от дадена фирма, се чувства обиден, нали?
На Гонзо се падна жребият да раздели клуба с ред свои заслужили приятели: Елин Топузаков, Седрик Бардон, Димитър Телкийски, Лусио Вагнер, сега - Георги Петков. Няма как да не се чувстват докачени.
Но Гонзо не беше ли обиден, когато Мъри го държеше резерва в куп мачове, дори срещу ЦСКА? Или когато се оказа ненужен? Гонзо е рядко горд човек. Яд го беше, скърцаше със зъби, но излизаше пред медиите и почваше да реди дотегнали рутинни фрази. И Топчо беше докачен, че само месец след началото на сезона м. г. трябваше да си ходи. Но замълча. “Паузата често има по-голяма изразна сила от звука”, казвал Волфганг Моцарт. Георги Петков предпочете звука.
Той е мъжкар, корав, властен и горд. Пред авторитета му козируваха всички в отбора. Представяте ли си каква мъка е било за него два месеца и половина да е вън от състава, а после да бъде освободен? Да е обиден е човешко.
После капитанът говори мъжки, убедително. Но с няколко изречения по-малко щеше да е още по-голям. Защото ваденето на “кирливи ризи” си е сеир и половина, обаче дори Наско Сираков не стана по-голям с упреците срещу Батков и Гонзо.
Жесток е светът на футбола. Уморените ги убиват безпрекословно. И още - не е “трайна слаба форма” съвсем точната причина за махането на Петков. “Гласуваха” и парите. “Левски” прецени - над 15 000 евро месечен разход си струват, когато сам спасяваше целия отбор. Когато мощта на Вратаря изтля, рекордната заплата се оказа тежест. Дори да е станало по волята на Батков - логично е. Защото светът на футбола е жесток. Особено в днешните тежки времена няма място за милост. Закон на бизнеса. Жоро щеше да остане и напролет, ако неговата заплата бе 5000 лева.
Петков си остава любимец на хиляди. Но думите са евтина стока в България. Хубаво е да си обичан, но обичащите Георги нямат грижа за неговата заплата.
Да, остава голямо име, Жоро Вратаря, Капитана. Но голям мач направи, голяма заплата вземи, голяма дума не казвай.
“Омерта” е ключовата дума, с която мафията става по-мощна. Упреците правят “Левски” по-слаб.
