Лудогорец очаквано победи Ботев, макар и само с 2:1. Неочаквано обаче отборът продължава игровия си регрес. Вече 5 мача под ръководството на новия си старши треньор Лудогорец не прилича на себе си и дори се представя по-слабо в сравнение с показваното при предишния наставник - Бруно Рибейро.
Ераносян го докарва много добре на приказки, това не може да му се отрече, но случващото се на терена ярко контрастира с амбициите и парите, които се дават в Разград.
Доста компрометиращо е футболисти с колосални заплати за А група да не са дръпнали в класирането на тим като настоящата формация на Литекс.
Ераносян явно е решил да извърши пълна промяна в стила на шампионите, но засега резултатът е плачевен. Ботев надигра Лудогорец в по-голяма част от второто полувреме и изпусна да си тръгне поне с точка от Разград, каквато несъмнено заслужаваше. Канарчетата създадоха достатъчно на брой положения, но вкараха само едно. На моменти през втората част домакините изглеждаха безпомощно, дори комично. Зелените са твърде неубедителни във всички фази на играта и само късметът ги покри в мачовете с Берое и Ботев, от които спечелиха 4 точки, а реално заслужаваха не повече от една. Разградчани са като разграден двор в защита, средата на терена отсъства, а представянето им 8 атака е на светлинни години от оноВа, което гледахме 6 предишните сезони.
След първото завъртане в шампионата Лудогорец може да бъде определен като голямото разочарование на база на очакванията, които имаше преди старта на първенството. Зелените не само играят слабо, но издишат и физически, футболистите първо трябваше да се приспособяват към изискванията на Бруно Рибейро, а сега се на-пасват към идеите на Ераносян, който дълбоко се е объркал, ако прави паралели с четата си на "Лаута" и звездната селекция в Разград. При наличието на такива състезатели Лудогорец трябва да мачка с разлика изключително слабите си опоненти в А група. Това обаче така и не се получава. Поне засега.
Оценката за играта на тима я дава публиката. Онзи ден срещу Ботев картинката не беше никак вдъхновяваща. За какво я правиха трибуна "Моци". За какво се хвърлиха маса пари? От една страна, имаме колосални разходи за привличане и заплати на нови попълнения, които не могат да бият Монтана и Милсами и се мъчат срещу останалите, а от друга, вдигаме трибуна, която пустееше онзи ден, и то в мач с атрактивен съперник като Ботев Пловдив. И всичко това гарнирано със слаб футбол и треперене до последната минута. Е, какъв е смисълът?
Добри думи заслужават гостите, които с български момчета в състава си поставиха Лудогорец в неудобно положение. Канарчетата явно играят no-сполучливо на чужд терен при новия си треньор - Шиляк. Словенецът определено предпочита контраатакуващия подход, който е и запазената историческа марка на Ботев. Канарчетата организираха няколко много добри контри, а успоредно с това показаха стабилна физическа подготовка и агресия. Ботев изигра много добри 25-30 минути през второто полувреме, като в тези епизоди се видя, че с този отбор е провеждана целенасочена работа.
Жълто-черните накараха Лудогорец да бави времето в последните минути на срещата, за да запази голчето преднина и респективно трите точки. Това наистина бе жалка картинка, която не подхожда на нито един отбор с претенции.
Какво следва оттук нататък? Лудогорец все още се приема като отявления фаворит за шампионската титла и това е напълно естествено предвид огромната разлика в качеството на футболистите в Разград и тези при конкурентите. Да, но в същото време Лудогорец не показва респектираща футболна продукция. Точно обратното - тимът продължава с разочароващите си изяви. И изобщо не е сигурно, че Ераносян ще успее да пригоди отбора към вижданията си преди зимната пауза в шампионата. Толкова рязка промяна трудно се получава за кратко време.
Съвсем отделна тема е, че Лудогорец продължава да слиза по стълбицата. Отборът играеше вдъхновяващо при Ивайло Петев и Стойчо Стоев, по-слабо при Георги Дерменджиев, още по-слабо при Бруно Рибейро и сега е в най-ниската си игрова точка при Ераносян. Това поставя под известно съмнение безметежното спечелване на петата поредна шампионска титла.
Що се отнася до Ботев, то канарчетата нито имат сили да се борят за евроквотите, нито ще изпаднат. В тази конфигурация на А група златната среда кореспондира напълно на възможностите им. При тях задачата е да опитат да развият качествата на част от младите си футболисти и идното лято да направят поредна продажба. Ако успеят да съчетаят това и с приятен футбол, значи са си свършили работата.
Росен Ангелов, вестник "Тема спорт"
