Грандиозният празник, сътворен от феновете по случай стогодишнината, освен бълнуващо удоволствие е на път да се превърне в катализатор за бурни процеси около синия клуб. Без съмнение поведението на възторжената и всеотдайна публика изостри до крайност апетитите на всички, които смятат, че са далеч по-достойни от Тодор Батков да стоят начело на вече стогодишния клуб. И че точно тяхното място е трябвало да бъде в централната ложа да събират овациите. И на това се дължи трескавата активност.
В този случай, както казва народът, всяко зло за добро или пък обратното! На първо четене натискът срещу Тошко се увеличи в пъти, но това съвсем не означава, че неговото оттегляне е предопределено. Ако някой си прави такива сметки, жестоко се е объркал.
Към момента няколко лъча водят към Левски. Единият го съставлява представителството на феновете. Те вече получиха обещание да бъдат вкарани в собствеността на клуба с мижавите и незначителни 10-15 процента. Срещу това трябва да извършат строителна дейност за няколко милиона лева. Батков не губи нищо от този вариант, защото не вижда точно във феновете сериозна заплаха. Обратно, те могат да му бъдат опора в манипулациите срещу бъдещи сериозни купувачи. Тях най-лесно може да ги вкара в любимия сценарий „разделяй и владей". Тошко играе този цирк с привържениците от години и е доказал категорично, че може да ги врътка както си иска. При всички положения присъствието на феновете трябва да се адмирира, колкото и въпросителни да съществуват и колкото и нечис-топлътници да се възползват от петте минути слава. Но това участие поне на този етап не е решаващо.
А най-смешни са лансираните версии за нови участници в така наречените съвети - управителен и надзорен. Тези два органа нямат никакво значение и са абсолютно несъстоятелни. Тошко може да покани Владимир Путин и Барак Обама за членове и все тая.
И отново на преден план изникват по-сериозните идеи за истинска промяна, задължително без Батков. Най-обещава-щата идея на този етап е тази на Наско Сираков. Макар и да не е афиширана официално, дори спекулациите около името на синята легенда респектират. Истината е, че Наско закъснява с узряването на този план Б с цели шест години, които се отразиха фатално не толкова на него, колкото на клуба. Но както се казва, по-добре късно, отколкото никога. Важното е, че все пак е намерил пътя до правилната формула. Наско начело на финансов консорциум, който притежава финанси да освободи мажоритарния дял на Батков е наистина чудесна новина. Както и формулата той да бъде президент. А съвършеният вариант е заедно с Гонзо като изпълнителен директор и Мъри като треньор. С това трио Левски много бързо ще си стъпи на краката.
Тук обаче възниква първото голямо НО. Дали Наско ще е първата опция, или адвокатът ще бъде принуден да търси сделка с тези, които инвестираха тайно огромни суми в периода декември 2011 - май 2013 година. И чието усмихнато лице е Иво Тонев. Тук възниква едно голямо КОЙ, както при едни други събития, но и в двата случая отговор няма да бъде даден. Ясно е, че ситуацията е много деликатна, но тези с милионните инвестиции и сринатия сектор А имат много възможности за въздействие. Те са доказали, че каквото и да се случва, I най-Важният фактор е парата. А тя е при тях! Без значение за инициалите.
И е крайно време да се каже истината, заради която Левски стигна до наказание от УЕФА. Тези неясни пари, които влязоха в Левски и бяха похарчени за бъдещи несъстояли се успехи, са огромен проблем. И само Батков спира кълбото да се разплете. И заради това няма как да не се съобразяват с него. Тази чудовищна непрозрачност, която граничи с престъпление, всъщност е най-големият препъни камък. Защото около Левски нищо не е както изглежда. Поставени са един милион пъзела с цел да възпрепятстват излизането на истината наяве. А и в интерес на истината няма критична маса, която иска да я чуе. Случващото се 6 Левски се е превърнало във фолклор, който се интерпретира по един милион начини. И това пак е от полза за Батков.
Истината е, че на този етап единствените сериозни разговори на собственика са с тези неясни сили. Както и да са дадени парите, те си остават реално съществуващи пари. И само двете страни си знаят кой какво е дал и кой какво е обещал. Непроменим факт остава, че представителят на тази неясна сила Иво Тонев бе единственият, който получи право на достъп до счетоводството на клуба. А това създава огромно предимство при евентуална сделка.
Но Батков все още има ходове. Трябва да му се признае, че е ненадминат в уменията да обръщ а всичко в своя полза. И по традиция прави това с активни съюзници. Когато изгони Наско и Мъри взе на своя страна всемогъщите вуцовисти. След година извади от к-лодата карти Асо Пика Гонзо. Сега покрай празника явно новото му пристанище се нарича Тити Папазов. Момент, който гледа на Тити като клоун, много сериозно се е объркал. Тити е българският Кисинджър! Сделката между тях двамата е еднакво изгодна. Тити получи привилегията да организира празника, да рони сълзи и да обира овации, Тошко пък привлече силен съюзник в своята битка за оцеляването си в Левски. Тити притежава рядката способност да разпростира своето влияние във всички посоки. И Тошко няма как да не е калкулирал ползите от тяхното съвместно сътрудничество. Тщеслав-ния, но и прагматичен Тити получава позицията на левскар номер едно, а Тошко пък си получава правото да държи необезпокояван мажоритарния дял. И Папазов безогледно промива мозъци, точно това да се случи. Представете си на какво е способен Тити и колко телевизии би обиколил, ако интересите на тандема бъдат заплашени. Най-важното е, че Батков отново е със силен съюзник. И чака "Газпром" или руска банка, или някой друг да дадат парите.
И стигаме до основния въпрос - има ли сила, която може да оттегли Тошко от Левски. Отговорът е по-скоро не. Тодор Батков наистина е влюбен в тези хартии, които държи в сейфа. И няма как е иначе, Левски му даде толкова много. Това усещане явно е неповторимо. На следващия ден той вече няма да бъде същият дори срещу несметно богатство.
Да си представим като хипотеза как биха протекли разговори между купувач и продавач. Няма съмнение, че Батков ще вдигне цената на много сериозно ниво, а няма купувач, който би извадил 25-30 милиона лева за клуба и след това да започне да се разправя с текущите плащания. Да, Левски е скъпо удоволствие и си заслужава всяка стотинка, но за съжаление времената не са благоприятни за бързи финансови удари. Връщаме се на другата схема - вкарване на фенския фактор в играта. Но тогава пък защо Тошко трябва да си ходи. Нали заедно с феновете той ще брани клуба от мутрите, от олигархията, от партиите и въобще от който си изберете.
Батков има много ходове. Има Тити, има Гонзо, има Боримиров плюс зараждащи се отношения с лидерите на феновете, с които той флиртува. Определено ситуацията му не изглежда като обречена. Ако се върнем година по-рано, нещата изглеждаха далеч по-зле. Сега грижливо отглежданата от него кочина се разчиства. Разходите намаляват в пъти. А и по-лошо от последната година просто не може да бъде.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"