В Левски треньорската смяна е въпрос на дни. Правят се трескави сондажи за нов треньор, което е сигурна индикация, че дните на испанския специалист Пепе Мурсия са отброени. Така в рамките на два месеца в Левски пак ще сменят първоначалния план. А той бе испанецът да има гарантирана една година за стабилен градеж. Без поставени цели за кла-1 сиране, само с идеята за изграждане на отбор със сериозен игрови стил. Така беше и промотиран Мур-сия - човек от най-добр ата футболна школа в света. Пепе трябваше да научи Левски на испански. Не език - футбол!
Два официални мача бяха необходими да се разбере, че Пепе Мурсия не е чак толкова добър учител по испански. Неговото присъствие не вещае никаква сериозна промяна спрямо това, което Левски традиционно демонстрира в последните 6 години. С други думи Мурсия е обречен да стане част от синята посредственост. И тези, които го назначиха, са в пълното си право да му съкратят срока на годност. Гонзо го каза точно - ние не сме самоубийци да търпим лошите резултати. Годината може и да е нулева, но не чак дотам, че Левски да се бори да не изпадне. А и какво е нивото на българския футбол, че сините трябва да се примиряват с място в миманса!? И допустимо ли е да те бие точно този тим на ЦСКА с такава лекота?
Мурсия ще стане поредната жертва на едно и също безумие. Гледаме същото, което вече видяхме при Достанич и Йоканович. С малката разлика, че сърбите по-лесно навлякоха синята кожа, с други думи снабдиха се с оправдания. Но и това не ги спаси, защото резултатите им бяха под очакванията. Добри ли бяха, лоши ли, никой не може обективно да прецени. Поставени в специфичната среда на Терена", те изначално нямаха никакъв шанс. През същата главоблъска-ница преминава сега и Мурсия. Опитва се да обяснява рационално в ирационална среда. И му предстои бързо да забрави българската авантюра. И така трябва, проблемът е най-малко в него.
Смяната на Мурсия въобще не е добра новина за Левски и неговите привърженици. Неговият неуспех да се задържи е поредното доказателство, че ефикасен лек за сините болежки няма. Нещата няма да станат по лесния начин, хей така, събужда се Гонзо с мисълта, че ще доведе какъвто и да е испански треньор и всичко ще се развие в благоприятната посока. След шест години затъване в калта и с "помощта" на самия гладиатор няма чудодеен лек. Но и самият Георги Иванов с цялата му харизма също е повлечен от центробежните сили. И той всяка сутрин застава пред огледалото с въпроса, защо толкова лесно се получаваше във Варна, а е толкова трудно в "Подуяне".
Досега на "Герена' той свърши черната работа на Тодор Батков. Запретна ръкави и в отрицателен срок намали двойно харчовете на клуба. Разкара една дузина хрантутници, които получаваха колкото на едно голямо българско село годишните пенсии. И това бе стъпка в правилна посока. Без съмнение е коствало на Иванов много нерви, но за съжаление това мероприятие е лесната част. Трудното тепърва започва. И самият Иванов не е съвсем наясно с истинския мащаб на бедствието. Не е наясно дори какво предстои в обозримо бъдеще. Всичките тези планове за школа и за бъдещето са една фикция. Днес е едно, утре е друго. Днес слагаме таван на заплатите, утре го вдигаме двойно. Днес залагаме на младите, утре, като дойдат парите, отиваме за скъпи чужденци. А Гонзо така е изчислил нещата, че да работи и днес, и утре. С едни мениджъри и със съвсем други мениджъри. И ако Батков кара влака, и ако машинистът вземат, че го свалят на гарата.
Картината в Левски не е тази, привидната, която уж всички виждаме. Около клуба текат процеси, които отново ще променят първоначалния план. Задават се избори и промяна на конфигурацията. Някои хора вече сънуват и бленуват връщане на бял кон. И връщане на неограничените възможности. Мога да се обзаложа, че ако през октомври се случи очакваното, през пролетта Левски ще е С най-хубавия сектор А в България. И е ясно как ще се случи това.
Иво Тонев, чиято оставка като изпълнителен директор вече цяла година стои неприета от Тодор Батков, е човекът, от когото ще зависи
близкото бъдеще на Левски.
Тонев определено е приеман за странна птица, но никой не може да отрече няколко съществени неща. С него Левски се приближи максимално близо до върха. Бе буквално на една бебешка крачка от златен дубъл през 2013 година. Благодарение на Тонев, или по-точно на хората зад него, Левски бе в цветущо финансово положение. А с пари, както се знае, всичко се постига. Ние, простосмъртните, не можем да разберем какво се случва в задкулисието, от ко-ето Тонев идва. Но можем да отчетем видимите неща.
Иво Тонев е сред малкото, които няма как да бъдат упрекнати в непоследователност. Независимо от обстоятелствата, той се изказва винаги ласкаво за Сираков, нарича Станимир Стоилов най-доброто за Левски, обича Гонзо като роден брат и приема Тодор Батков за даденост, с която трябва да се съобразява. Контактът му с феновете е изряден. Каквото им е обещал, го е изпълнил! Поне във видимата част Иво Тонев е безупречен. Сдържан, хладен, скромен, премерен, говорят се какви ли не неща за задкулисните му машинации, но, както се знае, интригите са втората природа на българина.
Иво Тонев има още едно важно предимство. Той е единственият човек в последните 10 години, който не е бил прецакан от адвоката. Или поне не е признал. А това означава само едно, Тонев намира в себе си мотивация, за да се справи с Тодор Батков и без да го елиминира напълно като фактор.
Въпросът е има ли достатъчно доказателства, че Тонев вече се е рестартирал. И какво би го накарало да го направи. Отговорът е виден от километри, нарича се амбиция! Видими действия никакви, но активността му в клуба е абсолютен факт. И ролята му при намирането на нов треньор ще е повече от съществена. Което е добра новина за левскарите, защото Тонев е доказал, че разбира от добри треньори.
А най-добрият, който Левски може да има в тази ситуация, е Димитър Димитров-Херо. По ирония на съдбата това, което не стана през май, е на път да се осъществи през август. Моментът е повече от удачен - след 14 години една от емблемите на левскар-ството да се завърне в родния дом. Каквото и да говорим, Херо си е голяма фигура за Левски. И дори от морален аспект завръщането му ще е страхотна новина. А със сигурност ползите няма да са само от морално естество. Димитров далеч по-удачно може да се справи с това толкова невъзможно за изпълнение избутване на каруцата от калта. Той е способен в кратки срокове да изпълни най-важните неща за един отбор - ясни титуляри и константна игра във възможните граници на модерния футбол. Херо разбира от футболисти, той е професор в тази сложна материя. С тази селекция трудно ще извърши чудеса, но след зимата ситуацията и с играчите ще е различна.
Другите варианти за треньор оставят Левски в блатото, но това е патент на Батков, а не на Тонев!
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"