Красин Кръстев, лицензионен мениджър към БФС
Не мога да коментирам какво е казал Мишел Платини. Все пак си има реалности, които трябва да се спазват. Пресилено е да се мисли, че още сега България и Сърбия може да бъдат изхвърлени от европейските клубни турнири. Аз обаче не вярвам Платини да е казал точно това. Според мен той е изразил тревожността си от положението в Сърбия и България. В нашата страна положението е такова, че отборите ни дават между 106 и 110% от приходите си за заплати на футболистите.
Идеята на финансовия феърплей е, че от тази година започват да се следят всичките тези неща и се дава възможност в рамките на три години палачинката да се обърне, ако мога така да се изразя.
Мога да ви кажа какви обаче са правилата. Да, има констатации, че в страни като България, Югославия и няколко други голяма част от разходите на отборите са за плащането на заплати. Действително в българските клубове над 100% се харчат за заплати. Но това е и целта на феърплея - да харчиш толкова, колкото имаш. Оттук се дава един 3-годишен период, в който ще се наблюдават тези неща. Например клубът си е платил всичко, но ако има нарушаване на тези показатели след 3 години, то тогава може да се стигне до отнемането на лиценз. Но това става след тези 3 години. Много добре трябва да се знае, че УЕФА не казва от днес за утре. Техните препоръки са на базата наблюдения, които са направили. Това е западният маниер на мислене. Има причина да изследват и казват - забелязали сме тази тенденция и искаме да обърнем нещата да се случват в обратен ред.
Идеята е вие да си имате стопанска сметка. Имате 10 единици, които сте получили и не може да харчите повече от тях. Харчите ли повече от това, значи нещо става, светва сигналната лампа, че нещо в този клуб, държава или първенство не е като хората. Не може в джоба си да имате 10 лв., а да харчите 20-30. Имате някакви скрити доходи и точно затова става въпрос.
Няма значение този въпрос за черно тото ли е, или нещо друго, важното е, че се наблюдава нередност. Идеята е да се разполагате според джоба си, а не както болшинството български клубове.
Лично моето наблюдение в тази сфера е, че започна наблюдение върху работните заплати. Дори водещите клубове следват това стриктно. Причината не е само във финансовата криза, а самите клубове разбират, че в края на краищата не може само да даваш пари, а накрая да нямаш никакви резултати. Отборите непрекъснато се конкурират за играчи, на хоризонта се появява звезда и те започват - единият дава 10, другият 15, третият 20, и т.н. Той отива там, където дават най-много, но после отборът няма как да покрие тези загуби. Започва се голямо чупене на ръце и т.н. Типичният пример е с Малага. Те се представиха много добре във вторник срещу Порто, но са пред фалит. Независимо че са с големи приходи, харчат повече, отколкото разполагат.
Има и още нещо. Клубовете стават прекалено зависими от собствениците си. Представете си, че на един собственик му писне и си хване чукалата и изчезне. Какво става тогава с клуба, който е задлъжнял? Отборите се финансират чрез собствениците си, а ако такова нещо стане, няма да има Левски, ЦСКА, Славия, Ботев Пд. Просто няма да има футбол. Затова от УЕФА правилно съветват клубовете да развиват детско-юношеските си школи, за да нямат проблеми и след време да се хранят от тях.
