Досега се смяташе, че тревата е любимата настилка на Цветана Пиронкова и това наистина бе така. Сама тя неведнъж го е казвала. Потвърждаваха го и резултатите. Въпреки че две от най-големите й победи - първата срещу Винъс Уилямс и тази срещу Ана Иванович, бяха съответно на твърди и червени кортове (на Аустрелиън Оупън 2006 и на Мастърса в Рим 2008 - б.р.).
Полуфиналът и четвъртфиналът на свещената трева на Уимбълдън през 2010-а и 2011-а обаче я пратиха в друго спортно и медийно измерение. Хард кортовете (в превод -твърдите кортове) обаче никога не са се славели като предпочитана настилка за Пиронкова. Но ето, че на 24 години пловдивчанката доказа, че вече не само зеленото на „Олд Инглънд Клъб" е на сърцето й, а е узряла за голям пробив и на друга настилка. Цвети вече е hard & heavy (в превод - твърда и тежка), досущ като прословутия стил в музиката. И като настилката, на която се играе US Ореn, и като усилията, които се полагат на нея. А за да стигнеш до 1/8-фи-нал, значи наистина си положил тежки усилия.
И си бил твърд психически и физически. Нещо, което на Пиронкова липсваше в някаква степен в предните сезони. А и през настоящия, в който неизменно достигаше само до втори кръг на предните три турнира от Големия шлем – Australian Open, Roland Garros и Wimbledon. Хард кортовете са едни от най-скоростните, но все повече тенисисти твърдят, че вече няма бързи настилки в тениса и това облагодетелства играчите, свикнали да играя на клей кортове. Хубавото е, че Пиронкова вече се приспособява добре към всяка една настилка и ни носи радост не само на Уимбълдън.
Сега тя стана първата българка, достигала до осминафинал на US Ореn от 18 години насам, когато за последно това стори Магдалена Малеева (през 1994 г.). Най-доброто постижение на българин в Ню Йорк е достигане до четвъртфиналите. Това е правено и от трите сестри Малееви - Катерина (два пъти), Мануела (три пъти) и Магдалена (един път). С достигането си до полуфинала на „Уимбълдън" преди две години Пиронкова вече се превърна в първата българка, направила това в Лондон.
Дали не е дошло времето за подобно постижение и в Ню Йорк?
ГЕОРГИ ПЕХЛИВАНОВ, „Меридиан мач”