Темата е ясна. Националният отбор е мъничка сензация и дори скептиците си го признават. Ще зимуваме втори, баражите не са мираж, точките будят усмивка на доволство.
По-важното обаче е, че там, на терена, има екип от мъже, чиито татуировки и прически не са единственият отличителен белег. Ние отново сме склонни да преживяваме с тях, а това е нещо, което изгубихме мъчително през годините. Футболът не опира само до умело ритане на топка, той е игра на сърцето. Да се бие тъпанът на еуфорията е излишно, а и ние не сме точно най-умелите тъпанджии. Но едно нещо е видно - дяволът не е толкова черен. И да не забравяме - той е в детайлите. Именно детайлите, които водят до това представяне, трябва да бъдат анализирани. При това денонощно и лично. Защото там се крие ключът не просто за футболното ни възраждане, но и за възвръщането на поолющеното ни национално самочувствие.
Ние сме свикнали да мислим в черно и бяло. Не обичаме нюансите, затова лесно любим и мразим, но и сме малко повърхностни. Прибавете към това обърканото себеусещане, наследство от Прехода, коктейла от неовладени емоции и тоталната липса на търпение - и ето ви купчината препъникамъни за развитие. Не само спортно, но и на всякакво ниво. Футболът не прави изключение. Чакахме едни резултати, смятахме, че ги заслужаваме, а получавахме други. Това правеше дявола много черен. Приемете го като синоним на неувереност.
Огромната заслуга на Любо Пенев като треньор е във връщането на увереността. А това върши магическа работа, както забелязахме. Освен това за първи път от много време не бързаме за нещо като пале пред майка си. Времето е важен фактор в развитието. Останалото е треньорски талант. Сигурни сме, че и това е тема за спор. Пенев продължава да е лашкан по линията Чичовото - Ел Голеадор. Приеман със снизхождение или излишно възвеличаван.
И от двете няма никакъв смисъл. Точно както няма никаква полза от приказките, че просто сме имали малка доза късмет или пък как се превръщаме във футболен фактор. Този вид говорене много лесно ще ни върне в двуполюсната фаза, където всичко е или добро, или лошо.
За първи път от много време ние виждаме наставник, който умее да бъде лидер, не просто да праща повиквателни и да прави смени. Лидерството е сложна работа, такива хора не се създават, те се раждат. Но дори родените лидери могат да се провалят с гръм и трясък, ако не успеят да убедят останалите да ги следват. Мачовете на националите през изминалите седем дни ни върнаха футболната емоционалност. Но дваж по-ценно би било да ни върнат и способността за разсъдък. Защото те заслужават да бъдат премислени. Не на килограм или пък от гледната точка на спортната специализация.
Ако трябва - дори извадете ритането на топка от тях. Онова, което остава, е работливост, търпение и сърце. И дори следващата среща да не бъде стъпка нагоре в класирането, изводът трябва да си остане непокътнат. Любо Пенев заслужава респект, защото успя да покаже по общодостъпния начин, който предлага спортът, че ние всъщност притежаваме всички качества, необходими за прогрес. Просто трябва да престанем да боядисваме предварително дяволите.
Драго Симеонов, в-к „7 дни спорт”