Досадното чакане на подновяването на мачовевте в професионалния футбол бе разсеяно от истинско събитие. Гостуването на ЦСКА в Бенгази ще остане в историята не толкова като спортен, колкото като политически акт.
Такъв е и замисълът на либийците, които чрез визитата на най-популярния български клуб искат да се легитимират пред световната футболна централа. Там, където има спорт, няма място за война и в Джамахирията ясно осъзнават това.
Мачовете на „армейците" с Ал Насър и Ал Ахли определено излизат извън рамката на зеления терен и ще получат много широк световен отзвук.
Чест прави на ЦСКА, че прие поканата на домакините едва година след революцията, довела до свалянето на диктатора Муамар Кадафи, и четири години и половина след освобождението на българските медици в Либия. В случая Димитър Пенев и целият му отбор са като посланици на добра воля.
В ЦСКА заслужават още по-голямо уважение и защото това турне по принцип е абсолютно ненужно на спортно-техническия щаб. В четирите полувремена по 45 минути Пенев и Дуци Симонович нито ще избистрят титулярния състав за пролетта, нито ще успеят да обиграят новите попълнения.
Ако съдим по озадачените погледи и на футболистите, които са обградени от местни с калашници, на тях също им се иска да бъдат в София по това време, пък дори да тренират в съседство със срутения балон на „Българска армия". Това прави жестът на родния клуб още по-впечатляващ.
Посещението на ЦСКА в Бенгази може да се сравни само с това, че България първа призна независимия статут на Македония в началото на 1992 год.
И тогава, и сега подаваме ръка на намиращи се в затруднения държави, което е не просто дипломатически ход, а най-вече благородна човешка постъпка.
Христо Бонински, в-к „Меридиан мач”