В последните няколко дни се случиха хубави неща за българския футбол. Дори прекалено хубави. Успехът над Холандия бе първият поне от 15 години, заслужаващ прозвището Озарен от факлите на победата. Нещо друго обаче се случи, което озари футбола ни не само с една победа, а с една голяма надежда. Българските футболисти до 19 години триумфално се класираха за финалите на европейското първенство по футбол, където ще бъдат само с още 7 участника. За постигнатото заслужават похвала и огромно признание. За младите футболисти, за техния треньор Ангел Стойков, за клубните им наставници, за предишния им селекционер Сашо Димитров, при когото бяха 17-годишни, дори куфарите от БФС също заслужават похвала, защото този път не бяха във Франция само на екскурзия. Да не се забравя и фактът, че тези момчета са били готвени още от малки деца от треньори с минимални работни заплати, гарантиращи им гладни и студени дни. Тези безименни герои също заслужават уважение. Ще се излеят много дитирамби по случай успехите, но темата си я бях планирал много по-рано, още преди да се случат събитията във франция. И тя поставя ребром много важни въпроси.
Върнах се няколко години назад, за да проследя какво се случи с момчетата, които играха също на финален кръг на европейско първенство до 19 години. И също преливаха от талант тогава. Видимият и системен проблем е, че тяхното развитие не се осъществява по най-добрия начин. Те са вече на 22-23 години и нито един не се е превърнал в сериозен футболист, факт, е че всички имат работа, сменят отборите почти всеки сезон, от време на време блясват в единичен мач, но не са тези футболисти, които ще върнат България на футболната карта на света. Само няколко имена - Никола Колев, Десподов, Антонио Вутов, Стефан Велков, Георги Минчев... Нито един от тях не е стабилизирал кариерата си. Да изброя ли още - Гамаков, Дрянов, братя Цоневи, Орачев, Стивън Петков, Христофор Хубчев, Александър Василев и още много други. Десетки талантливи момчета, които някак прекалено трудно осъществяват футболните си мечти. Не се отказват лесно, но пътят им изглежда насочен към посредственост.
Правя анонс и към победата на мъжете над Холандия. Нито един от този състав не може да бъде наречен звезда. Да, изиграха мача с Холандия суперзащитно и дисциплинирано, но и след тази победа си остават също толкова безинтересни за каймака на играта - големите отбори и големите първенства. Същото е с момчетата, които се върнаха като триумфални победители. Спечелиха срещу световната сила франция, но нито едно българско име не е било записано в тефтерчето на скаутите. Ще ми се да не е така, но съм убеден, че съм прав. В същото време играчи на същата възраст от Аржентина, Бразилия, Колумбия, от цяла Африка вече са в полезрението на големите отбори. Повечето дори имат договори, преотстъпват ги, обиграват ги, чакат ги да станат звезди.
Една от причините дори след спорадични успехи да не вдигаме нивото е това, че играчите не биват развивани по правилен начин
Да се вгледаме в победителите от Франция. Те са пратени основно от Лудогорец, Левски, ЦСКА, Славия и Септември. Има и едно момче от Испания. Да се подчертае фактът, че всичките са родени през 1998 година, което означава, че са между 18 и 19 години. Две максими на българския футболен специалист, който задължително е играл футбол, звучат като окончателна присъда. Първата е "Няма никакво значение какви резултати си постигал на юношеско ниво, важното е играчите да се изграждат за първия отбор". И втората максима е "Младите не могат да получават шанс наготово, трябва да го извоюват". Тези две максими дори са влезли в учебниците по футбол на НСА. Логиката им изглежда желязна. Но с тези две максими българският футбол се убива методично от десетки години.
Този национален отбор, който се класира за Грузия, трябва да се бори за медали, дори за титлата. Но дори и да се постигне възможно най-доброто класиране, то това ще е далеч по-маловажно, ако момчетата не получат истински шанс в клубовете си. Голямата промяна или голямото начало, както сега го наричат, не става с победи на футболния терен, а с промяна на мисленето. Цветята и потупването по рамото ще останат само приятен и мил спомен, ако момчетата на Ангел Стойков не получат право на развитие. И то веднага. Някъде вече го правят, тези от Славия играят редовно и неслучайно имат самочувствие. Но какъв шанс имат примерно момчетата от Лудогорец да стигнат до първия състав и на 20 години да играят в Шампионска лига? Почти никакъв! Левски, който всяка година е във все по-голяма криза, има трима от героите във франция. Защо тези момчета не са на терена, а ги взимат само по лагери. Защо в Септември може да играе 18- или 19-годишен, а в Левски или ЦСКА не? Само припомням, че БфС премахна и правилото за младия български футболист, за да се угоди на Лудогорец. Това отношение също е показателно.
Омръзнал съм на читателите със сравнения от едно време, но ще дам само два примера - Жоро Соколов на 16 години титуляр в Левски и Христо Стоичков на 19 години суперзвезда на ЦСКА. Защо тогава максимата за узряването не е била в сила? Не може системата да спъва непрекъснато играчите. Не може на 25 години да ги броят още за млади и дебютанти. И като станат на 27-28, с натрупания опит вземат местата на 18-19 годишните. Вижте тези отбори, които играят с български футболисти. Треньорите са толкова страхливи, че дори имат една тяхна си приказка - трябва ми опитен, български футболист. Тези вървят най-добре на пазара, защото знаят две и двеста и могат да бъдат вкарани във всякакви схеми.
В страни като сразената Холандия преди 10 години въведоха негласно правилото на 23-24 години да им дават пътя на футболистите. И много футболни първенства се напълниха с посредствени холандци. Научени, школувани, но без качествата на звезди. И на тяхно място на конвейер се пускат 18-19 годишни. Забележете, в състезателни условия, и след няколко сезона се разбира, кой има качества и характер и кой не. И независимо, че Холандия бра срам на "Васил Левски", все пак техните играчи са в Юнайтед, Ливърпул, Лацио, Рома, Галатасарай, Лион, Спортинг, Тотнъм. А от нашите никой не се интересува. Ето, бият Франция, преди това Португалия. Значи имат качества, но трябва да се работи в посока налагане и утвърждаване.
И за финал нещо за еуфорията. Царе сме на резките амплитуди. Почти от минус 15 до плюс 40 градуса. Преди няколко месеца националният отбор до 21 години имаше важен мач срещу Дания в Стара Загора. Играха безобразно и бяха направени за смях. Дори отговорникът Емил Костадинов им отправи унищожителна критика. Не само за младите, но и за всички футболисти най-важното нещо е стабилността. В Италия казват така - Ювентус не е по-силен от другите в първенството, но е най-стабилен. И винаги става шампион. Голям футболист не се става с една добра седмица в живота. Трябва много повече, трябва постоянство през цялата кариера. Това тези момчета трябва да разберат, за да не минат по пътя на предишните.
Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"