Тежестта на очакванията този път е върху ЦСКА

В обществено­то простран­ство битуват две тези за случи­лото се през пос­ледните 10 месе­ца с футболния гранд ЦСКА. Първата, че годината е про­пиляна, защото червените са играли при аматьорите. По принцип е така, но ако става въпрос за нормален футбол. В Шотландия интересът към Рейнджърс спадна след изпра­щането му в четвъртото ни­во и се възвръщаше пропорци­онално с всяка ежегодна про­моция на сините. Тези сравне­ния са за цивилизования свят, както се изразяваше един мой колега: след Загреб цивилизацията свършва. И нещата се по­лучават по ирационален на­чин. Така през тези 10 месеца институцията ЦСКА се укрепи и обедини както никога в последните 26 години на съществуване на клуба в демократични обстоя­телства, а не при привилеги­ите на МНО. И това е от изк­лючително съществено значе­ние, защото както винаги съм писал, един клуб съществува единствено и само заради сво­ите привърженици. Оттам нататък всичко останало е напълно маловажно, фактът, че утре 35 или дори 40 хиляди цеденевисти и цесекари ще за­емат местата си на стадион "Васил Левски", няма как да налее вода в мелницата на тези, които прокламират тезата ЦСКА да си стои при селските футболисти. Дори да си оста­не при селските отбори, въп­росът е какви са градските и какъв е интересът към тях!? И на чия страна е правдата!

Естествено футболният фен може да бъде манипулиран всячески, но степента на емо­ция - много трудно. Привърже­ниците на ЦСКА допринесоха в неимоверна степен да се пре­мине достойно през изгнание­то. И дори то да се превърне в актив, а не в пасив за клуба. Защото сезонът 2015-16 ще остане като хубав спомен за всички, които харесват черве­ния цвят. Това бе една неверо­ятна година, в която те се насладиха на най-доброто - уникален победен рейд, само българи в състава, ред и орга­низация в клуба, обединение на червената общност и печеле­не на нови привърженици, футболът е само една игра, от която се очаква забавление за хората по трибуните. Чер­вените фенове го получиха в изобилие от август насам.

Но хубавата година вече е към края си. Остава да се пос­тави поантата, която може да е купа, може и да е загуба. За разлика от полуфинала сре­щу Берое сега вече има какво да се губи. За разлика от полу­финалните мачове в турнира сега тежестта на фаворита е върху крехките рамене на ли­митираните откъм качества футболисти на ЦСКА. За някои от тях най-добрият им състезателен период в живота свършва с този мач и дори при средна интелигентност те няма как да не съзнават, че по­вече никога няма да имат въз­можността да триумфират пред пълен стадион. Сега им е шансът да запишат имената си в историята. Това очакване в много случаи действа смаз­ващо. Слоганът "Сега или нико­га" не е в полза на неуверени в качествата си футболисти.

Горещата подкрепа в този случай може дори да се окаже обременяващо обстоятел­ство. Обратно, при претендентите от Монтана всичко е далеч по-спокойно. Те няма какво да губят. Историческото при тях е в несъразмерно количество спрямо съперника. Първи фи­нал, но какво толкова, при положение че го няма фак­торът публика. Всичко опира дo лична амбиция, но няма на­товарването на големите очаквания. Всичко е някак лично. Кметът очаква да уве­личи популярността си с още един спортен връх. Емил Ве­лев се надява да спечели най-важния мач в живота си точ­но срещу най-големия си спор­тен съперник. За футболис­тите също е добра възмож­ност да се почувстват звез­ди, защото след 24 май 2016 година кариерата им ще бъ­де мизерна и отегчителна. Все фактори, които днес мо­гат да накарат Монтана да надскочи себе си.

И най-важното - Монтана може да си позволи да играе дефанзивно и прибрано. ЦСКА не може и няма как пред 35 или 40 хиляди червени фенове. Сценарият от първия, че и от втория мач с Берое днес е невъзможен. Чоло Янев трябва да поеме прекомерен риск с надеждата, че Монта­на не са нищо повече от Варвара или Бяга. Но са, все пак играят в А група и се съпротивляват на Лудогорец и Левски.

Долу-горе имат представа какво е да бъдат атакувани непрекъснато. А това винаги е било предим­ство на защитаващия се. За­дачата на Емил Велев е пре­делно ясна - два реда телена ограда с електрически ток. И който премине, бял ден да не види. Този вид футбол е но­сил неведнъж успех на отбо­рите, които са били аутсай­дери. Дори през този сезон с тази тактика Монтана измъкна нулево равенство на "Герена".

При споменаването на име­то на Велев веднага изпъкват двата му предишни загубени финала. Със сигурност моти­вацията му преди мача с ЦСКА е като за неговия голям ден. Със сигурност е сънувал как вдига купата пред пълен и наелектризиран от емоции червен стадион. За човек ка­то него това е повече от спечелване на Шампионска ли­га. С победа днес той влиза в историята и лелеяното връ­щане на Терена" се приближа­ва. Онези фатални думи на ле­тището в Минск за " нарко­маните и хулиганите" могат да бъдат изтрити завинаги и биографията на стопроцентов левскар е възстановена напълно.

Общо взето, така стоят нещата преди днешния мач. След него обаче животът продължава в естествения си ритъм. За ЦСКА хубавата година отива в миналото. Почти съм сигу­рен, че под някаква форма ЦСКА ще се върне в новата А група. И ще стане като оста­налите. Защото целите ще ги натиснат, очакванията и свръхамбициите отново ще вземат връх. И тази година, в която те посочиха правилния път за развитие и възстановя­ване на българския футбол, ще остане в историята. Някога след 10, 15 или повече години при друго ръководство на БФС и други хора във футбола то­тално ще се премине към мо­дела ЦСКА от 2015-16 година. Защото той е единствената панацея. Но дотогава ще мине доста време. А през следваща­та година пак ще гледаме оби­чайните неща. Истината е, че в България почти никой не е готов за промяната. Но поне вече бе показан пътят.

Жаклин Михайлов, в. "Тема Спорт"