1. Novsport
  2. Коментар
  3. Спомен за Железния Трифон!

Спомен за Железния Трифон!

Той бе човекът, символизиращ непреклонния дух на отбора

Спомен за Железния Трифон!

На 13 февруари 2016 година си отиде Трифон Иванов, едва на 50.

 
Той бе човекът, символизиращ непреклонния дух на отбора, стигнал до бронз преди 25 години на Мондиала в САЩ. Беше сърцето на онзи тим, а точно сърцето му не издържа - издъхна след масивен инфаркт.  Отиде си в Самоводене, на 30-ина километра от родната Горна Липница, все в търновския край.
 
Туньо, както си го знаеше цяла България, бе боецът и вождът на онзи отряд, който правеше чудеса по терените. Никога след кариерата на футболист не стана ръководител или "функционер". Може би, защото нехаеше за това да е мил и драг на всички. Не бе и лице от студия, новини, корици на списания.
 
Не го и търсеше, не искаше нова слава и публичност. Остана си в Търново, имаше свои си дела, бизнес начинания и личен живот. И си остана мъжкар и мълчаливец, не влезе в общия тон на "специалисти по всичко".
 
В Германия след епохалните ни победи над тях два пъти за година (1994-а и 1995-а) го нарекоха "вълкът Иванов", а бразилски телевизионен коментатор му лепна прякор "пирата" още на световното в Щатите. С вида му - доста страшничък, с изключителната физическа сила и присъствие, бе един от най-коравите централни защитници в Европа през 90-те години.
 
От родния Етър се изстреля в София и стана шампион три пъти с ЦСКА, където проби и в европейските турнири, стигна да паметни мачове срещу Барселона, Спарта (Прага) и Олимпик (Марсилия). 
 
Облече екипа на сериозни отбори в Европа като Рапид (Виена) и Бетис, остана съвсем близо до почти сигурен трансфер в Барселона по времето на Стоичков. Срещна се лице в лице с някои от най-големите нападатели на епохата, "захапваше" ги здраво и никога не се предаваше.
 
Един от малкото българи, играли на финал в евротурнир - с Рапид загуби от ПСЖ в битката за Купата на купите през 1996-а.
 
"Железният" Трифон игра 76 пъти за България, включително на две световни и едно европейско първенства, като за втория Мондиал ни класира с най-прочутия си гол. Вкара на Русия на 10 септември 1997 г., бихме с 1:0 и отидохме на първенството Франция 1998. Може да се спори и дали това не е последният истински голям мач на България.
 
Дъщеря му Галя сподели трогателна снимка и кратък текст в социалните мрежи, за да припомни датата. И мъката...
 
Смъртта му дойде като шок за футбола ни, а и не само. 
 
Трифон някак успя да се опази от негативизма. Вероятно, защото не се оцапа с мътните води на футбола ни, а и целия алъш-вериш около него.
 
Нека днес си спомним за "железния" Туньо, денят, в който щеше да навърши 54 години.
 
Какво стана с фейсбука на Генчев?

Треньорът на Левски спря с публикациите

Където е Стоилов, там е футболното шоу

В Измир футболните празници не стихват, откакто българският треньор пое Гьозтепе

Кой ще отговаря за трансферните провали в ЦСКА?

Какво още прави в клуба скаутът Иван Славов....

Архитектът на Славия

Иван Минчев на два пъти се разминава с Левски

Грешни съвети от неюриста Георги Градев доведоха до края на Антъни Иванов?

Ако бе следвал правилата, плувецът можеше да участва дори в Париж

Владимир Иванов: Кой сега е виновен на Левски?

Всяка година по това време на стадион „Георги Аспарухов“ започват да търсят причините за задаващия се нулев сезон, пише известният журналист

Жаклин Михайлов: Така изглежда посредствеността

Коментар за Левски на известния журналист

Годината на Григор Димитров

Българинът изпраща позитивна 2024-а

Стоичков хвали Лудогорец

Христо Стоичков, похвали Лудогорец и най-вече работата в школата на клуба