Солбакен: Всеки ден ми е подарък

През 1968-а в Конгсвингер се ражда една от най-големите легенди на норвежкия футбол въобще - Столе Солбакен. В 17 000-ото градче има футболен отбор, който дори е бил вицешампион, но по една или друга причина настоящият треньор на Копенхаген никога не е тренирал в него. Дебютира за националния отбор на Норвегия през 1994-а, когато е в Лилестрьом, а с екипа на канарчетата печели наградата за най-добър халф на годината (1995). През 1997-а става част от лудата банда на Уимбълдън, където обаче изиграва едва 6 мача, скарва се брутално с мениджъра Джо Киниър и бива изгонен.

За разлика от клубната кариера на Столе, която очевидно не върви, в националния нещата наистина изглеждат добре. Той е част от буйните норвежци, които се класират на световното във Франция (1998), не допускат загуба в квалификациите, а после побеждават шампиона Бразилия и стигат до осминафинал, загубен от Италия.

Солбакен вече е на 32 години през 2001-а, когато му се случва нещо, което преобръща живота му завинаги. Получава сърдечен удар и това преждевременно прекратява кариерата на един голям футболист. Истинското чудо в случая е, че е обявена клинична смърт. Причината е вроден порок. Лекарят на Копенхаген успява да го реанимира. След 8 минути сърцето му отново започва да бие. Той е върнат към живота като по чудо и носи пейсмейкър. В интервю години по-късно споделя, че съжалява за две неща - не успява да играе за любимия си Ливърпул и никога не печели титлата на Норвегия.

"Бях решил тотално да обърна гръб на футбола", казва бащата на три деца. Предложение да поеме треньорския пост в ХамКам обаче променя мнението, му, а през 2005 г. се завръща в ужасния за него Копенхаген. Започва победоносен поход, превръща го в редовен участник в групите на Шампионската лига.

"След случилото се с мен приемам всеки ден като подарък", споделя специалистът с викингско изражение.

В Копенхаген вижда възможност, която не е за изпускане. Действа бързо и агресивно, привлича изключителни футболисти като Бреде Хангеланд и Йеспер Гронкяер. Атиба Хътчинсън и Либор Сионко са други примери за правилната трансферна политика на норвежеца. Солбакен започва още в самото начало да прави впечатление с отказа си да привлича прекалено много чужденци и разчита предимно на датски играчи. Сплавта между млади и опитни започва да се изгражда. През същия сезон 2006/07 Копенхаген се класира за групите на ШЛ, след като отстранява Аякс, а в групите не допуска загуба като домакин - 1:0 срещу Манчестър Юнайтед, 3:1 срещу Селтик, 0:0 срещу Бенфика.

След известен спад отборът се завръща с гръм и трясък, печели дубъл 2008/2009 и не остават никакви съмнения кой е най-добрият скандинавски отбор въобще. Столичани минават групите на Купата на УЕФА, след което трябва да срещнат богаташите от Манчестър Си­ти.

Бесен от жребия Столе избухва, че отбори като Ман Сити трябва да бъдат закрити, защото рушат футбола с невероятните си трансфери. Разбира се, това не му помага особено и "злото побеждава".

Най-големият успех бе през 2010/11, когато стигна 1/8-финал в ШЛ, взимайки точка у дома срещу могъщия Барса на Гуардиола (1:1). Столе се пробва и в чужбина, но без успех в Кьолн и Уулвърхемптън. Ето защо през 2013-а се завърна в собственото си голямо творение - ФК Копенхаген.