Хванатите ни с допинг щангисти се отърваха с леки наказания. За пръв път Международната федерация повярва на българина, че не е използвал умишлено допинг, което е направо историческо. Така Асен Мурадов и Ферди Назиф (56 кг), Владимир Урумов и Стоян Енев (62), Деян Минчев (69), 15-годишната Надежда Мей (48) и Мая Иванова (53) ще са извън спорта само до 18 декември, а Ивайло Филев (62), Демир Демирев (77), Иван Марков (85) и Милка Манева (63) не могат да вдигат официално до 18 септември 2016 г. Последните 4 получиха 9 месеца повече, защото за тях това е второ провинение. Те бяха част от 11-те национали по щанги, които бяха изловени преди Олимпиадата в Пекин 2008 г., и вече изтърпяха по 4 години извън спорта.
Какво говори сегашното наказание обаче? На пръв поглед то е най-лекото, но по думите на ръководните органи става ясно, че е
Какво говори сегашното наказание обаче? На пръв поглед то е най-лекото, но по думите на ръководните органи става ясно, че е
можело да бъде и още по-приемливо. По регламент всеки спортист, като дава допинг проба, описва какви препарати приема. През март българските щангисти опитали да направят това, но явно не са успели, защото въпросната добавка "Трайбест" не фигурира в описаните от тях продукти. Веднага възниква въпросът - защо? Дали от незнание или от нещо друго? Всеки спортист обаче много добре знае и трябва до болка да му е познато, че в тези формуляри е задължен да опише всичко възможно, за да няма проблеми от подобно естество. 11-имата ни проектоолимпийци обаче не са го направили, може би защото или никой не им е обяснил подобаващо, или пък те приемат подобни препарати като част от всекидневната храна. Те със сигурност вече съжаляват, но не това е главното в случая. Важното е, че всички - кой по-рано, кой по-късно, ще имат право отново да стъпят на големия подиум. И най-вече трябва да се радват Филев, Демирев, Марков и Манева, защото надали са много спортистите в света, които 2 пъти са хващани с допинг и пак да имат право да се състезават.
По законите на Световната антидопингова агенция, изгърмиш ли за 2-ри път, губиш спортните си права за бая години, че да не можеш да се върнеш сред големите. Но 4-ма българи ще имат тази възможност, стига да поискат да се върнат в залата. По всяка вероятност това няма да стори единствено смолянчанката Манева, която още след като гръмна скандалът, обяви, че слага край на кариерата си. Не е ясна и съдбата на двукратния еврошампион Демир Демирев, който ще бъде на 32 години, когато си върне спортните права. Друго е положението при Филев и Марков, които ще са на по 28 години при изтичането на санкцията. Безспорно двамата са най-елитните ни щангисти в момента. През 2014 г. те станаха европейски шампиони в Тел Авив, а в последните 2 години Марков беше неизменно и световен вицешампион. Поради това и бургазлията бе избран за Спортист №2 на България за 2014 г.
Факт е също обаче, че една от най-сериозните задачи на федерацията ни е да задържи тези щангисти в залата, защото на този етап само на тях може да разчита на медали и челни класирания. Но дали ще успеят? Президентът на родната централа Неделчо Колев оповести, че обмислят да входират наказанието в Международния спортен арбитраж (КАС) в Лозана, за да могат 4-мата топщангисти да вдигат в Рио.
Това обжалване обаче е нож с две остриета. Защото КАС може да присъди победа на българите, но не е изключено да им завиши наказанията. Историята даже помни такива случаи. През 2003 г. преди световното първенство във Ванкувър, което беше и олимпийска квалификация за Атина 2004, тримата ни топ щангисти Гълъбин Боевски, Георги Марков и Златан Ванев бяха наказани заради манипулиране на пробите им. Тримата бяха уличени, че урината им е еднаква. Марков и Ванев получиха по 18 месеца, докато олимпийският шампион от Сидни 2000 г. Боевски получи 8 г., защото за него това бе второ провинение. Роденият в Кнежа щангист се запъна, че е невинен, и заведе дело в КАС, което се проточи над 6 месеца. Боевски го изгуби, а шефът на световните щанги Тамаш Аян (Унг) се ядоса и предпоследният ни златен олимпийски шампион в щангите бе наказан до живот. Само защото се осмелил да обжалва! А Боевски тогава просто искаше да си изчисти името и най-вече да участва на Олимпиадата в Атина 2004, но без успех.
Изводът в случая е, че сега е по-добре да не се обжалва санкцията, защото не се знае как ще реагира унгарският ръководител на световните щанги. А той е доста чепат и не е тайна, че ненавижда родните щангисти още от времето на легендарния треньор Иван Абаджиев.
Може би ще е по-добре нашите да се примирят с това наказание и да продължават да работят с наличния потенциал от състезатели. Просто дойде време да мирясат.
Защото при по-голяма санкция всичко ще бъде загубено и никой няма да се втурне за сетен път да спасява доскоро най-успешния български спорт. Засега е ясно само, че няма да има добро представяне на щангистите на трета поредна Олимпиада, след като в Пекин те не бяха допуснати да вдигат, а в Лондон 2012 бяхме представени само от Иван Марков и Манева, които след 4-годишно отсъствие от големия подиум се добраха само до пети места. В Рио де Жанейро надеждите за медал и дори за титла бяха свързани най-вече с Марков и донякъде с Ивайло Филев. Но дори и ако всичко остане така, пак има вероятност един от най-титулуваните ни спортове да се срине. До известна степен е възможно, защото дори работещите клубове останаха без пукнат лев.
Като последица от допинг скандала тази година никой още не е получавал пари, а в момента тече държавно лично първенство в Хасково, за което дори не е известно откъде отборите са намерили пари, за да участват. Най-вероятно са ги взели или назаем, или са получили милостиня. Те всъщност отдавна са го докарали до просешката тояга, но това е друг въпрос. Тук и спортният министър Красен Кралев трябва да помисли какво да направи, а не само да говори като шефа си Бойко Борисов, а на практика нищо да не върши в името на развитието на българския спорт. Защото когато гръмна скандалът с допинга през март, Кралев обяви, че субсидиите на клубовете няма да се спират, независимо от изхода му. Последните седмици в спортното министерство редица клубове от различни федерации се изредиха и подписаха проектите си, а се говори, че някои даже и пари са получили. Което е напълно нормално. Но не и в щангите. Онези, които в момента са в Хасково, не са взели нищо. А обещания доста. Сигурно в следващите дни Кралев пак ще се изтъпани в сутрешен блок по някоя телевизия и ще обяви, че ще спаси агонизиращите щангисти. А той вече каза, че и на федерацията ще бъде отпуснат някакъв бюджет.
"Ще бъде изготвен нов бюджет според новата ситуация, тъй като е минал известен период от време, в който не са изразходвани средства. Имаме традиции в този спорт и смятам, че подкрепата на държавата за него трябва да продължи. Би трябвало да продължим да финансираме федерацията, защото мисля, че трябва да се борим докрай за спечелването на олимпийските квоти. Нашата задача беше да докажем, че щангистите ни са невинни и че не са вземали умишлено този препарат. И това се доказа", каза Кралев. В думите му има истина, но в ММС и БФВТ първо трябва да пресметнат какви могат да са последствията, ако ги обжалват. Защото всичко може да се обърне срещу тях. Първо, ще бъдем изхвърлени от всякакъв тип състезания за няколко години. При това наказанието ще бъде придружена с глоба. Второ, Кралев ще е в правото си да каже, че на такава федерация не може да се дават държавни пари, защото тя няма международни права. Трето, клубовете тотално ще останат без финансиране и няма да има кой да работи. Дори и да се намери някой, как ще нахъсва щангистите си, след като те така или иначе няма да могат да ходят по международни състезания, а ще трябва сами да си организират турнирчета и да чакат да дойдат по-добри дни. А това вече е смешно и граничи с аматьорщината. Така че най-добре е ръководните ни органи да си затварят устата и да работят.
По законите на Световната антидопингова агенция, изгърмиш ли за 2-ри път, губиш спортните си права за бая години, че да не можеш да се върнеш сред големите. Но 4-ма българи ще имат тази възможност, стига да поискат да се върнат в залата. По всяка вероятност това няма да стори единствено смолянчанката Манева, която още след като гръмна скандалът, обяви, че слага край на кариерата си. Не е ясна и съдбата на двукратния еврошампион Демир Демирев, който ще бъде на 32 години, когато си върне спортните права. Друго е положението при Филев и Марков, които ще са на по 28 години при изтичането на санкцията. Безспорно двамата са най-елитните ни щангисти в момента. През 2014 г. те станаха европейски шампиони в Тел Авив, а в последните 2 години Марков беше неизменно и световен вицешампион. Поради това и бургазлията бе избран за Спортист №2 на България за 2014 г.
Факт е също обаче, че една от най-сериозните задачи на федерацията ни е да задържи тези щангисти в залата, защото на този етап само на тях може да разчита на медали и челни класирания. Но дали ще успеят? Президентът на родната централа Неделчо Колев оповести, че обмислят да входират наказанието в Международния спортен арбитраж (КАС) в Лозана, за да могат 4-мата топщангисти да вдигат в Рио.
Това обжалване обаче е нож с две остриета. Защото КАС може да присъди победа на българите, но не е изключено да им завиши наказанията. Историята даже помни такива случаи. През 2003 г. преди световното първенство във Ванкувър, което беше и олимпийска квалификация за Атина 2004, тримата ни топ щангисти Гълъбин Боевски, Георги Марков и Златан Ванев бяха наказани заради манипулиране на пробите им. Тримата бяха уличени, че урината им е еднаква. Марков и Ванев получиха по 18 месеца, докато олимпийският шампион от Сидни 2000 г. Боевски получи 8 г., защото за него това бе второ провинение. Роденият в Кнежа щангист се запъна, че е невинен, и заведе дело в КАС, което се проточи над 6 месеца. Боевски го изгуби, а шефът на световните щанги Тамаш Аян (Унг) се ядоса и предпоследният ни златен олимпийски шампион в щангите бе наказан до живот. Само защото се осмелил да обжалва! А Боевски тогава просто искаше да си изчисти името и най-вече да участва на Олимпиадата в Атина 2004, но без успех.
Изводът в случая е, че сега е по-добре да не се обжалва санкцията, защото не се знае как ще реагира унгарският ръководител на световните щанги. А той е доста чепат и не е тайна, че ненавижда родните щангисти още от времето на легендарния треньор Иван Абаджиев.
Може би ще е по-добре нашите да се примирят с това наказание и да продължават да работят с наличния потенциал от състезатели. Просто дойде време да мирясат.
Защото при по-голяма санкция всичко ще бъде загубено и никой няма да се втурне за сетен път да спасява доскоро най-успешния български спорт. Засега е ясно само, че няма да има добро представяне на щангистите на трета поредна Олимпиада, след като в Пекин те не бяха допуснати да вдигат, а в Лондон 2012 бяхме представени само от Иван Марков и Манева, които след 4-годишно отсъствие от големия подиум се добраха само до пети места. В Рио де Жанейро надеждите за медал и дори за титла бяха свързани най-вече с Марков и донякъде с Ивайло Филев. Но дори и ако всичко остане така, пак има вероятност един от най-титулуваните ни спортове да се срине. До известна степен е възможно, защото дори работещите клубове останаха без пукнат лев.
Като последица от допинг скандала тази година никой още не е получавал пари, а в момента тече държавно лично първенство в Хасково, за което дори не е известно откъде отборите са намерили пари, за да участват. Най-вероятно са ги взели или назаем, или са получили милостиня. Те всъщност отдавна са го докарали до просешката тояга, но това е друг въпрос. Тук и спортният министър Красен Кралев трябва да помисли какво да направи, а не само да говори като шефа си Бойко Борисов, а на практика нищо да не върши в името на развитието на българския спорт. Защото когато гръмна скандалът с допинга през март, Кралев обяви, че субсидиите на клубовете няма да се спират, независимо от изхода му. Последните седмици в спортното министерство редица клубове от различни федерации се изредиха и подписаха проектите си, а се говори, че някои даже и пари са получили. Което е напълно нормално. Но не и в щангите. Онези, които в момента са в Хасково, не са взели нищо. А обещания доста. Сигурно в следващите дни Кралев пак ще се изтъпани в сутрешен блок по някоя телевизия и ще обяви, че ще спаси агонизиращите щангисти. А той вече каза, че и на федерацията ще бъде отпуснат някакъв бюджет.
"Ще бъде изготвен нов бюджет според новата ситуация, тъй като е минал известен период от време, в който не са изразходвани средства. Имаме традиции в този спорт и смятам, че подкрепата на държавата за него трябва да продължи. Би трябвало да продължим да финансираме федерацията, защото мисля, че трябва да се борим докрай за спечелването на олимпийските квоти. Нашата задача беше да докажем, че щангистите ни са невинни и че не са вземали умишлено този препарат. И това се доказа", каза Кралев. В думите му има истина, но в ММС и БФВТ първо трябва да пресметнат какви могат да са последствията, ако ги обжалват. Защото всичко може да се обърне срещу тях. Първо, ще бъдем изхвърлени от всякакъв тип състезания за няколко години. При това наказанието ще бъде придружена с глоба. Второ, Кралев ще е в правото си да каже, че на такава федерация не може да се дават държавни пари, защото тя няма международни права. Трето, клубовете тотално ще останат без финансиране и няма да има кой да работи. Дори и да се намери някой, как ще нахъсва щангистите си, след като те така или иначе няма да могат да ходят по международни състезания, а ще трябва сами да си организират турнирчета и да чакат да дойдат по-добри дни. А това вече е смешно и граничи с аматьорщината. Така че най-добре е ръководните ни органи да си затварят устата и да работят.
Тук идва въпросът дали шефът на щангите Неделчо Колев, генералният секретар Борислав Гидиков и старши треньорът Иван Иванов ще получат нов кредит на доверие. По всяка вероятност това няма да стане. Те просто не го заслужават. Самият Иванов даже обяви през март, когато скандалът избухна, че каквото и да стане, приключва с щангите. Остава да видим дали олимпийският шампион от Барселона 1992 ще си спази думата. Гидиков също на няколко пъти каза, че ще сдаде поста си. Стига да имало кой да го замести. Остава само решението на президента Колев. Той отдавна е наясно с ненавистта на болшинството от клубовете, които не го харесват, но за сметка на това
не спира да създава клубове-фантоми, които му осигуряват мнозинство на общите и изборните събрания, и по този начин се държи на ветровития пост. Сега обаче май и неговите ходове се изчерпаха, защото надали някой още му вярва. Само да вметнем, че откакто дойде на власт преди Олимпиадата в Лондон 2012, федерацията на Колев изгърмя с 14 положителни допинг проби. Независимо че за последните 11 има борба за по-леки санкции, те са си наказани. Никой не е оправдан. Така че най-добре е и той да хваща по друг път, защото от такива управници на трета поредна Олимпиада кьорав медал няма да вземем.
Марин Милашки, в-к "Дума"
Марин Милашки, в-к "Дума"
