Както винаги в края на годината в ЦСКА е повече от интересно. Поводите са различни, има ги в изобилие. Ще направим кратка ретроспекция, за да видим как изпратиха „червените” последните години.
В края на 2008-а, по-точно в последната третина на декември, стана ясно, че ЦСКА ще има нов собственик. Томов сдава властта на "Титан". Естествено, всички медии бяха пълни с новини по футболната сделка на годината у нас. Безспорно това бе твърде сериозно събитие и закономерно генерира най-голям интерес.
През последната десетдневка на следващата 2009 година отново в ЦСКА бе най-интересно. Макар че още не бе обявено официално, за всички бе ясно, че предстои развод между ЦСКА и тогавашния треньор на тима Любослав Пенев. Някъде около Коледа босовете на червените се бяха срещнали в Сърбия с Миодраг Йешич. А това означаваше само едно - присъдата на Любо е прочетена.
По стечение на обстоятелствата обаче опцията с Йешич пропадна и на треньорския мостик застана друг чужденец, и то с доста по-солидна визитка в професията - Йоан Андоне.
В края на 2010-а емоциите около ЦСКА отново не липсваха, въпреки че бяха с малко по-ниска степен. Все пак още през декември се заговори, че червените няма да вземат лиценз за новия сезон, защото са затрупани от задължения. На фона на пълната идилия при вечния съперник Левски по това време ЦСКА отново бе централна тема в медиите.
Всеки ден се появяваха нови и нови хора и институции, които претендираха за неполучени пари от клуба. И така до края март, когато драмата около лиценза приключи успешно за армейците.
Така стигаме и до този декември, когато в Борисовата градина отново е повече от горещо. Това че Левски е на път да има не само нов спонсор, но и нов собственик, явно е по-малко интересно на медиите от допинг скандала в ЦСКА. На базата на него вече се чертаят апокалиптични картини и едва ли не някои от вечните гробокопачи на ЦСКА предвиждат края на клуба.
Има ли нужда обаче от чак такава истерия!? Първо трябва да се каже ясно и категорично, че гафът с допинга в ЦСКА наистина е много голям. Определена вина за него има и самото ръководство, на което непрофесионалните действия и методи се превърнаха в патент.
И понеже цялото управително тяло няма как да се саморазпусне, го отнася докторът. Въпреки че е твърде съмнително, той да е давал забранени вещества на играчите, без д а консултира това с Драголюб Симонович или собствениците на клуба. Не казваме Милен Радуканов, защото по негово време такива скандали нямаше.
Вече е ясно, че откакто Дуци дойде в ЦСКА, играчите са започнали да приемат медикаменти, които преди това не са. Поне това показват допинг тестовете. Наивно е да се смята, че докторът е действал на своя глава...
Сега освен най-добрия защитник на тима Костадин Стоянов много вероятно е да изгорят още двама играчи - Тодор Янчев и Румен Трифонов. Ако приемем, че това се случи, то идва по-важният въпрос - доколко тяхната липса ще бъде фатална за шампионските амбиции на тима.
Определено в лицето на Трифонов червените имаха футболист, който много повече пречеше, отколкото помагаше. Той и без това бе нарочен за освобождаване, така че неговата липса при всички положения не може да има негативни последствия в игрови план за ЦСКА. Той така или иначе не влизаше в сметките за пролетния полусезон заради тоталния си провал с червената фланелка.
Що се отнася до Тодор Янчев, тук имаме футболист, който се превърна в емблема на отбора през новия век и това не подлежи на никаква дискусия. Едва ли обаче евентуалното му отсъствие ще направи червените по-слаб отбор. Така че, ако акцентираме само в спортно-технически план, то единствено липсата на Костадин Стоянов би могла да се разглежда като сериозна в стартовия състав. Друг е въпросът, че ЦСКА може да я компенсира с привличането на един или двама нови централни бранители, което почти сигурно и ще направи.
И така всичко опира до две неща - селекцията, която ще реализира ЦСКА, и подготовката, която ще проведе по време на паузата в шампионата. Ако тези две програми бъдат изпълнени на 100 % успешно, то няма никакъв повод да смятаме, че червените ще бъдат по-слаби през пролетта и ще отпаднат от борбата за титлата още преди финалната права на първенството.
Има и нещо друго - армейците имат само два по-тежки мача до 10-ия пролетен кръг - гостуванията на Черноморец и Локомотив Пловдив. Точно това са и отправните точки към голямата цел. Ако ЦСКА премине без грешка през тези два очертаващи се като по-тежки мачове, то пътят към златото ще бъде разчистен и отборът ще влезе като лидер в дербитата с Левски, Литекс и Лудогорец.
Основанията да смятаме, че червените ще се задържат до самия край в битката за титлата и дори ще я спечелят, на този етап са спорни и са малко. Едно обаче е сигурно - през пролетта ЦСКА ще е подменил поне 50 процента от титулярите си и ще играе доста по-различен футбол. И много вероятно е този футбол да е доста по-добър от есенната продукция. Макар и без Зику, но с Мораес, Делев, Бандаловски и новите попълнения.
Този клуб е доказал, че умее да оцелява в кризисни ситуации. Правил го е неведнъж. Така че заупокойните за армейците са твърде пресилени и прибързани. Гафът си е гаф, но целите си остават същите. И те са напълно постижими за новия ЦСКА, който ще гледаме напролет. Този ЦСКА ще бъде отписан на фона на фаворизацията на Лудогорец и превръщащия се 8 държавен отбор - Левски. Но това крие и доста предимства за червените…
Мирослав ВЕЛИЧКОВ, в-к "Тема спорт"