Изключително рядко се случва след дерби между Левски и ЦСКА и в двата лагера да имат спокойна нощ след това. Страстите след подобен мач са толкова силни, че играчите на единия отбор са цяла нощ по масите, а от другата страна мислят за нов треньор и глоби.
Този път и на „Герена“, и на „Армията“ са умерено щастливи. Най-щастливото зануляване. При ЦСКА причините за радост са повече от обективни. Все пак говорим за турнирна битка и след като си направил 0:0 като домакин, сега почти всяко реми ще те класира или поне ще прати нещата в продължения. Или иначе казано - победата в реванша в никакъв случай не е задължителна.
Като прибавим и психологическия стимул, че вече във второ поредно дерби си непобеден и не си допуснал гол от вечния съперник излиза, че ЦСКА е абсолютен фаворит в реванша. На този фон изглежда малко странно, че в Левски също са умерено доволни. В сезона на 100-годишнината обаче този „син“ отбор се превърна в боксова круша и общо взето, който не си поиска, той не взе нещо от „Герена“. Само преди три седмици този тим бе разбит от вечния съперник с 0:3. На фона на всичко това едно бойко реми с мъжка игра е добре дошло за „сините“.
Ясно е, че историческата роля на Левски срещу ЦСКА е винаги да бъде фаворит, но в този двубой момчетата на Тони Здравков просто нямаше как да са такъв. Те очевидно влязоха с леко разтреперени крака в мача и фактът, че не загубиха, е положителен. Със сигурност играчите вече са осъзнали, че дяволът не е топ кова черен и позорът в предния мач е бил плод по-скоро на случайност и малшанс, от колкото на голямо превъзходство. Именно затова на „Герена” имат поводи за оптимизъм. Този Левски може да не е станал кой знае какъв отбор, но има всички предпоставки да посрещне една по-щастлива и „синя“ Коледа след реванша.
Стефан Дачев, в-к „Меридиан мач”