В България има няколко дълбоко наложени мита. Един от най-големите такива е, че с млади футболисти не може да се постигне нещо. Това в най-голяма степен важи за грандовете Левски и ЦСКА. А истината, както при всяко друго нещо в живота, е някъде по средата. Младите играчи задължително трябва да получават шанс за изява, но не и вкупом. Или иначе казано - моделът „Литекс" е тотално, ама тотално неприложим на „Герена" или на „Армията", защото каквото и да си говорим, никой „син" или „червен" няма да аплодира хубав футбол и.. 6-о място накрая. В никакъв случай. Затова и думите на Тодор Батков да се пускат масово юноши в първия тим след загубата от ЦСКА с 0:3 са плод на емоция и тотално неприложими на практика. А и колко от феновете или т. нар. специалисти са си правили труда да изгледат един мач на юношите старша възраст на сините" и да видят колко всъщност футболисти има, които са с потенциал за първия тим...
И все пак Левски не бива да бяга от бъдещето си. Ясно е, че школата в момента е полугробница и реформата трябва да започне оттам. Само че няма как на „Герена" да не се раждат таланти. Просто е невъзможно. Когато има такива, дори да са само двама или трима, трябва да получават шанс. Пример за това е Боби Цонев. Истина е, че неговата игра беше гледана пристрастно. Тоест фактът, че най-после влиза юноша на клуба в първия тим, автоматично го имунизира от някои заслужени критики. Само че и при тази презумпция Цонев игра силно, при това не срещу кои да е, а срещу Ботев. Момчето освен че показа някои добри чисто спортно-технически качества, счупи и един друг мит - че младоците са прекалено лабилни физически. Боби Цонев се хвърляше в единоборства така, както голяма част от опитните халфове на „сините" не могат. Момчето показа завидни умения при организацията на играта, а накрая се разплака. Както казваше един директор на „Герена", истинските мъже умеят да плачат. Боби Цонев показа, че е мъж и му пука, което на този етап е достатъчно да предизвика 4-5000 „сини" привърженици да станат на крака и да аплодират така, както не са го правили от (полу)шампионския успех над Лудогорец.
Другият вече наложен сериозно младок Антонио Вутов в интерес на истина игра посредствено срещу Ботев. В предходните двубои обаче той показа толкова много качества, че със сигурност през следващия сезон най-късно съставът ще започва от него.
Именно тук Левски спечели в събота. Не бе чак толкова важно, че Гари Родригес вкара и Ботев бе победен с 1:0. Левски така или иначе едва ли ще се бори за титла през този сезон и това е ясно на всички. По-важно беше, че бе преодолян страхът - страхът да се налагат млади футболисти. Видя се, че и с Боби Цонев и Антонио Вутов може да победиш един от двата родни евробойци през този сезон. Само седмица по-рано с половинмилионния и крайно некадърен Кевин Бру имаше реки от сълзи и унижение срещу ЦСКА. А „армейците" в нито един момент не са по-добър тим от Ботев...
И все пак Левски не бива да бяга от бъдещето си. Ясно е, че школата в момента е полугробница и реформата трябва да започне оттам. Само че няма как на „Герена" да не се раждат таланти. Просто е невъзможно. Когато има такива, дори да са само двама или трима, трябва да получават шанс. Пример за това е Боби Цонев. Истина е, че неговата игра беше гледана пристрастно. Тоест фактът, че най-после влиза юноша на клуба в първия тим, автоматично го имунизира от някои заслужени критики. Само че и при тази презумпция Цонев игра силно, при това не срещу кои да е, а срещу Ботев. Момчето освен че показа някои добри чисто спортно-технически качества, счупи и един друг мит - че младоците са прекалено лабилни физически. Боби Цонев се хвърляше в единоборства така, както голяма част от опитните халфове на „сините" не могат. Момчето показа завидни умения при организацията на играта, а накрая се разплака. Както казваше един директор на „Герена", истинските мъже умеят да плачат. Боби Цонев показа, че е мъж и му пука, което на този етап е достатъчно да предизвика 4-5000 „сини" привърженици да станат на крака и да аплодират така, както не са го правили от (полу)шампионския успех над Лудогорец.
Другият вече наложен сериозно младок Антонио Вутов в интерес на истина игра посредствено срещу Ботев. В предходните двубои обаче той показа толкова много качества, че със сигурност през следващия сезон най-късно съставът ще започва от него.
Именно тук Левски спечели в събота. Не бе чак толкова важно, че Гари Родригес вкара и Ботев бе победен с 1:0. Левски така или иначе едва ли ще се бори за титла през този сезон и това е ясно на всички. По-важно беше, че бе преодолян страхът - страхът да се налагат млади футболисти. Видя се, че и с Боби Цонев и Антонио Вутов може да победиш един от двата родни евробойци през този сезон. Само седмица по-рано с половинмилионния и крайно некадърен Кевин Бру имаше реки от сълзи и унижение срещу ЦСКА. А „армейците" в нито един момент не са по-добър тим от Ботев...
Пътят в Левски вече е ясен. Само младостта може да върне успехите. На „Герена" поеха курс с млади кадри и сред футболистите, и на директорския стол. А на феновете не им остава нищо друго, освен да стискат палци, защото това в момента е единственото спасение за „сините".
Стефан ДАЧЕВ, "Меридиан мач"