Резервният играч

Някои мачове се печелят от резервните играчи. Джани Инфантино е такъв. Той не е добър футболист, но... излезе играч. Има силен отбор и е роден с късмета на Димитър Пенев. Стечението на тези обстоятелства във футбола означава едно  -победа! И за него тя стана факт на извънредния конгрес на ФИФА. Докато двамата най-влиятелни мъже в световния футбол Сеп Блатер и Мишел Платини се карат, Инфантино изигра като за „Оскар" ролята на третия, който печели и се настани върху трона на най-могъщата спортна организация.

Това не е първият успех в живота му, постигнат благо­дарение на неговата наход­чивост, с чужда помощ и с късмет. Още на 18 години Джани се издига до шеф на аматьорското отборче в родния му швейцарски град Бриг, защото дава на майка си да пере безплатно екипите на момчетата. По ирония на съдбата сега самият той трябва да „изпере" репутацията на ФИФА, оцапана и вмирисана до небесата по време на 18-годишното владичество на него­вия предшественик Сеп Блатер. Апропо, двамата са (почти) комшии и общото помежду им не е само това. Точно 9 300 метра - 6 минути с влак, 12 минути с кола, 35 минути с велосипед или два часа път пеша делят родните им места Бриг (Инфантино) и Висп (Блатер). Епи­центърът на световния футбол почти не е помръднал и остава в същия швейцарски кантон.

И още - нито Инфантино, нито Блатер излязоха футболисти, но като функционери играят силно в кулоарите. Рожби са на една и съща порочна система, наложена от великия комбинатор Жоао Хавеланж - властта във ФИФА се крепи върху обещания, подаръци, бонуси, облаги, интереси, интриги. С тези лостове 99-годишният днес Хавеланж и 79-годишният Блатер управляваха футбола общо 42 години. Неслучайно витаят негативни настроения към новия началник, защото и той се възкачи на фут­болния трон с триковете на пре­дишния. Обеща пари - по 5 млн. долара на всяка федерация, обе­ща и повече отбори на световните първенства - 40 вместо 32 през 2030 г. Добави популизъм - всяка година ще разсекретява заплатите във ФИФА. И намигна на нежния пол - ще включи поне 6 жени в 36-членния Висш съвет на центра­лата. Типично блатеровски номе­ра.

Иначе биографията на дипломи­рания юрист Инфантино е скучна като учебниците по право в него­вата библиотека. След като завършва университета в Фрибург, става секретар на Международния център за спортни изследвания (CIES). После се прехвърля в юри­дическия отдел на УЕФА и само за 9 години стига до поста генсек. Запалянковците познават голата му глава само от телевизионните излъчвания на тегленето на жре­бий за всякакви европейски турни­ри. Това е неговата стихия - да вади топките от урните, да реди програ­мите и схемите, да коментира кой отбор срещу кого, кога, как и защо ще играе. Мозъкът му щрака като компютър и светкавично вади от паметта статистики, дати и факти за всеки клуб и голям мач, за всеки известен играч. Освен това е запален фен и тъй като във вените му тече италианска кръв, симпатизира на Интер. Говори свободно шест езика - с четирите си деца общува на италиански, с жена си (ливанка) - на арабски, в работата - на френски, английски и немски, и когато се наложи - на испански.

Щастието за Инфантино изгря в нещастието на прекия му шеф и президент на УЕФА Мишел Плати­ни. Французинът успя да изкопае гроба на Блатер, но падна вътре, повлечен от него, защото и двама­та бяха извадени от футбола за 6 години заради размяна на съмни­телни чекове и услуги. Изведнъж кандидатурата на Платини за пре­зидент на ФИФА стана невъзмож­на. И УЕФА спешно лансира като резервен вариант неговата дясна ръка Инфантино, като му отпусна 500 000 евро и частен самолет за предизборни обиколки. Които дадоха резултат.

Ангел Виденов, "Труд"