Италия бе на световния и европейски футболен връх, когато през 2006-а националният отбор спечели световната титла. Година по-късно Милан триумфира в Шампионската лига. Тези успехи бяха последвани от спад в нивото на италианския футбол през следващите няколко години. Изключението бе покоряването на европейския връх отстрана на Интер през 2010-а.
Само че трябва да се поясни, че „нерадзурите” почти нямаха италианци в състава си. Пък и треньор тогава им беше Жозе Моуриньо, който имаше основна заслуга за спечелената купа. През останалото време тимовете от Ботуша така и не успяваха да постигнат сериозни резултати в европейските клубни турнири.
В добавка към това, представителният отбор на страната се провали на Евро 2008, което съвсем не бе най-лошото. На Световното през 2010-а Италия отпадна още в груповата фаза, печелейки само 2 точки от сблъсъците си с Парагвай, Нова Зеландия и Словакия...
Последният удар, който традиционната футболна сила номер 1 в Европа понесе, бе смъкването до 4-о място в ранглистата на УЕФА. Това означава, че през следващия сезон страната ще бъде представяна от само 3 отбора в Шампионската лига, за разлика от вече 4-те на Германия.
Но възраждането започна. Личи си, че общото ниво на футбола на Апенините започна да се вдига през този сезон. Италианските представители в евротурнирите отново биват вземани насериозно, а и националният отбор под ръководството на Чезаре Прандели се справя добре. Ето и причините за възхода на страната във футболно отношение:
1.Конкуренцията в Серия А се засилва
Поне 8 отбора имат претенции за място в Шампионската лига догодина. Завръщането на Ювентус сред големите фаворити за „скудетото”, по-силният от миналия сезон отбор на Милан, подсилените римски грандове Лацио и Рома, както и Наполи, са с големи амбиции за успех.
Вярно, Интер е в тежка криза, но трикратният шампион на Европа има проблеми с контузени играчи в момента, което естествено се отразява на тима. Удинезе и Палермо също се представят стабилно до момента и държат под напрежение грандовете. Така с по-ожесточена борба за призовите места се вдига и качеството на футбола.
2.Класата на отборите се повишава
Една от съществените причини за положителната промяна на футбола в Италия. Това се отнася особено много за Ювентус. След като „Старата госпожа” хвърли над 80 милиона евро за нови играчи през лятото и с нов треньор като Антонио Конте, торинци вече в 13 мача в Серия А са непобедени. Конте наложи своето виждане за развитието на отбора и сега Ювентус играе атакуващ футбол, който привлича зрителите.
Милан на Масимилиано Алегри също бележи прогрес спрямо сезон 2010-2011. През втората си година начело на „росонерите” 44-годишният Алегри ще опита да продължи да усъвършенства своя състав. И настоящите шампиони, също както и Юве, играят нападателен футбол. Средно по 2.23 гола на мач бележи Милан в Калчото през тази кампания.
Наполи пък избухна в Шампионската лига, след като изхвърли свръхбогаташите от Манчестър Сити още в групите на турнира. Като цяло неаполитанци не се дадоха на никой отбор лесно. Лацио, Рома, Удинезе, Палермо...и Интер, поне на този етап, май ще играят поддържаща роля в шампионата, но всички те си имат потенциала да се намесят дори в спора за титлата. Даже „фриуланите” са на само 2 точки от лидера Ювентус.
Докато Лацио е на 4 пункта зад „бианконерите”. Още по-любопитен факт е, че разликата между 5-ия (Наполи) и 17-ия (Болоня) е едва 6 точки! При положение, че водещите отбори наистина напредват в сравнение с предишните сезони, това говори много.
3.Националният отбор отново е опасен
Беззъба Италия гледахме на последните два големи форума – Европейското през 2008-а и Световното през 2010-а. Въобще не бяха малко униженията, които Скуадра адзура трябваше да понесе през последните няколко години. Но, ето че след краха на Мондиала начело на тима застана Чезаре Прандели. Бившият треньор на Фиорентина добре си даде сметка, че това е шанс, който едва ли ще му се отдаде втори път и енергично започна да сглобява силен състав, който да се бори за трофеи на големите първенства.
Засега резултатите никак не са лоши, но естествено голямото изпитание ще е догодина в Полша и Украйна. Макар че е по-вероятно „адзурите” да спечелят Мондиала в Бразилия след 3 години, отколкото да триумфират на шампионата на Стария континент след няколко месеца. Все пак е необходимо време на Прандели да изгради още по-силен отбор.
Селекционерът разчита предимно на играчи между 26 и 28 години, като около тях има и фигури като Буфон и Пирло, а и по-млади футболисти като Балотели, Ранокия, Кришито и Роси. Това изглежда правилният подход към създаването на един силен отбор. На Евро 2012 Италия се нарежда след Испания, Германия и Холандия сред фаворитите за трофея
4.Нова философия?
Всички знаем за типичния италиански футбол – тактика, дисциплинираност, здрава защита, без много шоу в атака. Модерният футбол обаче изиска промяна от отборите на Ботуша. Вече е нужно да се практикува по-нападателна игра, с повече подавания в половината на противника с контрол върху топката и с много движение по терена.
Това постепенно се налага по италианските терени като носители на тази промяна са Юве, Милан и Наполи. И трите отбора вече се ръководят по съвременния „тотален футбол”, който засега им носи резултат. Разбира се, въпросните отбори разполагат и с футболистите, които са подходящи за този стил на игра.
Във всяка отделна линия има прекрасни играчи, умеещи да се възползват от възможностите, които по-гъвкавият и модерен футбол им дава. Нямаше как италианските отбори да изостанат още от Барса, Реал и Манчестър Юнайтед.
Времето ще покаже до каква степен футболна Италия се е приближила до гореспоменатите тимове, а представянето на отборите в Шампионската лига през пролетта ще даде известна яснота около този въпрос.
Влади Николов