Полет или ново приземяване

Всички пътища водят към Рим, но за Лудогорец е по-важно как ще си тръгне от Вечния град. Утре вечер „орлите" ще излязат в убийствен сблъсък с благород­ните си братя по прозвище от Лацио. Нашият шампион е с добре оформен оре­ол от услужливи ме­дийни партньори, живеещи с разбира­нето, че журналисти­ката сама по себе си не е добър бизнес и трябва да е препле­тена с интересите на тези, за които пишеш.

Цяла зима пок­рай тима от Разград така и не се появи някаква дори бегла следа за проблем. Напротив, някои ни убеждаваха, че едва ли не деца в испанс­ки молове вече пред­почитат да се снимат със Светльо Дяков, вместо с Лео Меси. А това определено ня­ма как да е нормал­но. Вярно е, че братя Домусчиеви са съз­дали организация на ниво в пъти по-висо­ко от това на конку­рентите, но някак не ни се вярва, че в та­зи пустинна реал­ност Делиормана е невиждан оазис.

По-скоро, макар и на стабилна основа, се гради нова пясъчна кула от приятели на хонорар, която скоро ще рухне. В краен случай може да ви­дим как лавацата ще стане блудкаво кафе от кьопаво джезве втора употреба. За­щото калайджиите, които лъскат имиджа на новия ни футбо­лен доминатор, бяха опънали преди това катуна си край Пок­рития пост.

Добре за целия ни спорт ще е Лудогорец да продължи ус­пешната се серия в Лига Европа и да вземе пореден це­нен скалп. Дори са­мо една победа в двата мача с Лацио ще е огромно постижение, но в никакъв случай не сме длъж­ни всички да пазим разградчани като скъпоценно яйце на фаберже.

Парите, които се харчат в то­зи клуб, напълно от­говарят на извоюва­ната до момента по­зиция в европейския футбол. Така че ни­кой от ръководство­то, треньорския или административния екип не е постигнал нещо повече от това да си свърши съвестно работата.

Със сигурност на 1/16-финалите във втория по важност континентален тур­нир има отбори с доста по-ниски бю­джети и скромен по­тенциал. На първо място изпъква сло­венският Марибор, кото преди малко повече от седмица отвя Литекс с 4:1 в контрола в Турция, а в същото време у нас „оранжевите" изоб­що не се притесня­ват да се опълчват на Лудогорец и дори го разбиха на собствения му стадион с 4:2.

В Ловеч са гото­ви с далеч по-скро­мен ресурс и с много повече собствени кадри да влязат в неравна битка за тит­лата, но някогашните им апологети така и не могат да намерят сили да оценят реал­но и безскрупулно положителните стра­ни в изявите на „оранжевите".

В един момент липсата на проблеми също може да се окаже проблем, за­щото, когато си повярваш, че си тота­лен фаворит, губиш възможността за реална преценка на собствените. И точно в такива ситуации идват тежките приземявания, каквито бяха есенни­те поражения от Черно море, Литекс и Левски.

До голяма степен безкрайните хвалеб­ствия вече имат кон­кретно отражение в клубната политика. Те оказаха влияние върху зимната селек­ция. След неуспеш­ния опит за наистина сериозен удар с Гари Родригес „орлите" се задоволиха само с талантливия, но дос­та скандален Йерон Луму.

Холандецът имаше своя проблясък в първия официа­лен мач за годината срещу Нефтохимик, но срещу съперник на такова ниво със сигурност се изисква повече от една кра­сива асистенция.

За наистина голям пробив в турнирите и по-солидна подготов­ка за лятна атака на Шампионската лига трябваше да се по­харчи повече от оп­ределения за селекция бюджет от 2 ми­лиона евро. Кесията бе развързана само със 150 000 евро за Луму, а Александър Александров прис­тигна със свободен трансфер.

Акцентът падна върху задържането в състава на силни фигури като Роман Безяк. Но това мо­же да се окаже го­ляма грешка. Наис­тина, качествените футболисти няма как да останат дълго в първенство като българското. Слове­нецът вече е фаво­рит дори за титу­лярно място в наци­оналния отбор на своята страна, а интересът от английс­ки и испански клу­бове гарантира, че той вече е оценен.

Мачовете с Лацио могат само да вдиг­нат още повече це­ната му, но дори то­ва да не стане, отсега може да прог­нозираме, че през лятото Безяк няма как да остане в Разг­рад. А намирането на добър заместник ще е изключително трудна и скъпа зада­ча. Същото се отна­ся и за Върджил Мисиджан, вратаря Владо Стоянов и още няколко от твър­дите титуляри в схе­мата на Стойчо Сто­ев.

Около Марселиньо също се очаква раз­движване. Несъмне­но бразилецът все още е голямата звезда на отбора, но той поддържа много висока форма вече трети сезон със зелено-белия екип и рано или късно ще има спад. Той се пре­допределя и от това, че в пореден транс­ферен прозорец не може да се намери качествен заместник на плеймейкъра, който на първо вре­ме да му осигури нужната конкурен­ция.