Сид Лоу, "Гардиън"
Те се промъкнаха до балкона и вдигнаха лъскавата сребърна купа за 20 хиляди евро. Отдолу тълпата ревеше одобрително, обградена с полицейски кордон. Някой натисна бутона и във въздуха се понесе неизбежното We Are The Champions. Микрофонът направи няколко обиколки, имаше благодарствени слова и евтини шеги, както и обещанието, че ще го направят отново. Левият бек не спираше да се кикоти, мениджърът избута помощника си в средата на сцената, а голмайсторът се скри зад знамето. После всички слязоха долу, обратно в автобуса за поредния тур овации - от Градския съвет до катедралата. Свещеници и политици, клубният президент, играчите и купата. Зад всички тях с гигантски букви се четеше: „Честито, шампиони! Реал Мадрид".
Те се промъкнаха до балкона и вдигнаха лъскавата сребърна купа за 20 хиляди евро. Отдолу тълпата ревеше одобрително, обградена с полицейски кордон. Някой натисна бутона и във въздуха се понесе неизбежното We Are The Champions. Микрофонът направи няколко обиколки, имаше благодарствени слова и евтини шеги, както и обещанието, че ще го направят отново. Левият бек не спираше да се кикоти, мениджърът избута помощника си в средата на сцената, а голмайсторът се скри зад знамето. После всички слязоха долу, обратно в автобуса за поредния тур овации - от Градския съвет до катедралата. Свещеници и политици, клубният президент, играчите и купата. Зад всички тях с гигантски букви се четеше: „Честито, шампиони! Реал Мадрид".
Да, Реал Мадрид.
Два отбора празнуваха в сряда, но само един от тях искаше. Реал Мадрид избра датата 11 май 2011, за да отбележи формално успеха си за Купата на краля. Трофеят, който вече бе минал на парад по улиците, за да завърши под гумите на автобуса след брилянтното хвърляне на Серхио Рамос, отново излезе на разходка. 3 дълги седмици, след като бе спечелен. По удобно стечение на обстоятелствата то съвпадна с деня, в който Барселона прегърна шампионската титла.
На следната утрин „Марка" се събуди със заглавие „Денят на шампионите" и снимка на Реал до тази на Барса. Вестник „АС" пък посвети първите си 5 страници на фиестата в Мадрид, въпреки че Барселона узакони 21-ата си титла, трета поред и пета в последните 7 години. Щеше да е гениално, ако не бе толкова трагикомично.
Самите играчи на Реал го знаеха и не им се празнуваше. Тези на Барселона обаче го удариха на купон. „Сега му е времето да се яде, пее, танцува и празнува", обяви Гуардиола.
По-късно той добави, че титлата им е коствала много. Барса не изпусна първото място след 13-ия кръг и предвид предстоящия финал в Шампионската лига изглеждаше, че няма какво толкова да се празнува. Още повече че тимът вече не може да стигне 100 точки и едва ли ще вкара 100 гола. Дори има известно чувство на разочарование. На всичкото отгоре Роналдо ще бие Меси за голмайсторския приз. Свикнахме тимът на Гуардиола да е толкова невероятен, че спечелването на титлата не е голяма работа.
Само че е. Въпреки че триумфът бе осигурен 2 кръга предсрочно, въпреки че бе гарантиран още с 1:1 в Ел Класи-ко, въпреки че футболистите на Пеп не бяха блестящи през втория полусезон и въпреки че Реал взе 6 точки по-малко, отколкото имаше по същото време миналата година, в Барселона вярват, че това е най-трудната титла, откакто Гуардиола пое поста през 2008 г. Титла, която си заслужава фиестата.
Барселона влезе в кампанията почти без подготовка и с опасенията, че в състава ще настъпи колапс, както се случи след САЩ'94 и Германия 2006. Имаше и сериозна горчилка около трансферната сага с Ибрахимович и съмненията относно адаптацията на Давид Вийя. Клубът се провали в борбата за подписа на фабрегас. Скамейката е изключително къса и само късметът опази каталунците от сериозна контузия на Алвеш, Меси, Шави или Пике. Иниеста пък изигра най-дългия си сезон без травма. Въпреки това на някои им се наложи да се подвизават на непривични позиции. Други пък играха повече, отколкото трябваше.
Ерик Абидал претърпя операция от тумор в черния дроб. Гуардиола пък влезе в болница с дискова херния. Италиански тв канал обяви, че това е последният му сезон на «Ноу Камп". Президентът Сандро Росел никак не помогна с прогнозата си за 5:0 във финала за купата «просто, за да запазим ритъма". А отсреща бе на моменти брилянтен съперник - най-скъпият тим в историята.
Воден от Жозе Мауриньо, който влезе под каталунската кожа и накара Гуардиола да си изпусне нервите. 4-те издания на Ел Класико бяха грозни, напрегнати и дълбоко неприятни - по думите на Пеп „19 невероятно тежки дни".
Покрай всичко това валяха и постоянни обвинения - за „наведени" съперници, съдийски конспирации и дори употреба на допинг.
Сезонът започна брилянтно: 5:0 срещу Реал Мадрид с може би най-ефектния футбол, игран някога в испанската лига. Този мач, провокирал сравненията с Дрийм тийма бе последван от още магически вечери. През втория полусезон обаче лъснаха пробойни, които трябва да бъдат запушени през лятото, формата на Вийя падна стремглаво. Тази на Педро също. В състава няма играч като Роналдиньо или Деко и със сигурност такъв като Самуел Ето'o. Или дори Тиери Анри. Зависимостта от Лео Меси се превърна в проблем, макар и да звучи парадоксално за футболист с 34 гола и 19 асистенции. Той започна да се връща твърде назад и да е прекалено ангажиран във всички отигравания. Количеството попадения спадна. Барса има само едно повече от Реал Мадрид. През 2008/09 тимът на Гуардиола спечели титлата със 105 гола. През следващия сезон вкара 98. През този има 92 и при положение че първото място вече е гарантирано, може да няма повече.
Барса обаче допусна само 20 гола за целия сезон. Често стилът на тима се възприема погрешно; търпят се тежки критики заради недостатъчния брой попадения, но това не е обективно. Някои отбори се защитават с тактическо позициониране, докато Барселона се брани с притежание на топката. Стилът тик-так не е само офанзивна стратегия. Съперниците на Барса получават похвали, когато са успели да им попречат да вкарат; Барса обаче никога не получава признание, щом попречи на опонента да отбележи. Притежанието на топката е смятано за безсмислено от онези, които не могат да проумеят, че атаката не е единствената цел на притежанието. Възможно е Барса да е загубил блясъка си, но не и способността да контролира мачовете.
Тимът на Гуардиола бе сринат от обвинения, че не вкарва на отбори, които са се прибрали дълбоко в зашита. Това обаче е всеобщ проблем. Реал Мадрид не вкара на Майорка, Хихон, Леванте, Осасуна и Ла Коруня. Подходът на Мауриньо в мачовете от Шампионската лига провокира критики и от двете страни, но всъщност бе най-големият комплимент, който бихте могли да направите на Барселона.
Сиянието може и да си е отишло, а поведението на играчите в някои от европейските мачове съвсем не бе за пример. Въпреки това Барса си остава брилянтен отбор.
Това е третата поредна титла за Гуардиола. Само Дрийм тийм е печелил 4. Отборът на Кройф обаче имаше невероятен късмет - в три от четирите случая се нуждаеше от грешна стъпка на прекия конкурент в последния кръг. Реал загуби два пъти титлата в Тенерифе, а Мирослав Джукич пропусна дузпа в 89-ата минута, която щеше да донесе триумфа за Ла Коруня през 1994 г. Барса на Гуардиола финишира първи през 2008/09 с 9 точки разлика, след това го стори с 3, събирайки невероятния актив от 99 точки, а сега стана първи 2 кръга преди края. Във всеки от последните 3 сезона каталунците оглавяваха класирането съответно 8 28, 30 и 24 кръга.
Пеп вече има 9 от 12 възможни купи, без да броим и предстоящия финал в Шампионската лига. Каквото и да се случи на «Уембли", каквото и да стане догодина, или година след това, постигнатото от тази Барса е невероятно. Гуардиола каза, че тимът му не е на нивото на Дрийм тийма. Прав е: той е по-добър.
А това си заслужава фиестата.