65 години. Толкова минаха от онзи ден, в който на небосклона изгря звездата на българския спорт. 65 години, в които станахме свидетели на епохални успехи, велики победи, но и на страховити кризи. 65 години ЦСКА. На 65-ата година армейците бяха поставени пред едно от най-сериозните си изпитания. Дилемата бе "Да бъде или да не бъде". Доведена до пълна безизходица по време на управлението на "Титан", червената част от футболна България даде подкрепата си на Сашо Томов и най-вече на Стойчо Младенов.
Един велик държавник, Уинстън Чърчил, е казал: "Историята е благосклонна към мен, защото мисля аз да я напиша". Младенов също получи шанса да напише историята, а не да се бои от нея като от великия съдник на времето. На думи Стойчо показа, че знае рецептата. Той каза, че е време за "оздравяване" и отчаяните и изстрадали фенове му повярваха. Забравиха провалите срещу Мура, Симитли, загърбиха изпуснатите 8 точки разлика, зачеркнаха Нилсон Антонио, Фабио Лима, Амунике, Зе Руй... и още куп други неща.
Един велик държавник, Уинстън Чърчил, е казал: "Историята е благосклонна към мен, защото мисля аз да я напиша". Младенов също получи шанса да напише историята, а не да се бои от нея като от великия съдник на времето. На думи Стойчо показа, че знае рецептата. Той каза, че е време за "оздравяване" и отчаяните и изстрадали фенове му повярваха. Забравиха провалите срещу Мура, Симитли, загърбиха изпуснатите 8 точки разлика, зачеркнаха Нилсон Антонио, Фабио Лима, Амунике, Зе Руй... и още куп други неща.
Стойчо бе Спасителят, който бе награден с доверието на хората. Те очакваха от него да изпълни обещанието си и ЦСКА да оздравее. Никой не очакваше резултати, класиране, победи... Всички искаха да виждат армейците живи, тръгнали по истинския път на спасението. Искаха да виждат разум и честност.
Но получиха само обещания. Оказа се, че са се лъгали. Надеждите бяха попарени, а думите на Стойчо за "оздравителния план" звучаха така, все едно че Хитлер говори за "братство" между арийци, евреи и чернокожи. Само месец, след като се завърна на "Армията", Младенов, подкрепян от Томов и Тодоров, показа, че не е правилният човек, с правилните мехлеми. Лечението бе невъзможно, защото няма как да се излекува диабетик, на който изсипваш в устата огромни количества захар.
ЦСКА бе пред фалит и вместо да се помисли за излизане от финансовата криза, се продължи по стария начин - чужденци, огромни за моментното състояние заплати и изпразнени от смисъл силни думи и обещания.
С юноши ЦСКА ще изпадне. Те не са готови за първия отбор, тръбяха от „Армията", докато привличаха Морейра, Ревсон, МЪоли, Бадема, Кировски, Косоко... Много е интересно да се обясни как се прави оздравителен процес, след като взимаш футболисти с по 12 000 и 15 000 лева заплата, за да играят срещу Пирин Гоце Делчев и Любимец. А тук не броим траншовете, които от ЦСКА пропуснаха да обявят на официалния си сайт. Защото някои играчи имат и такива. Такива има и за треньора Младенов, който заедно със сина си ще излиза на клуба около 500 000 лева за година. Без да броим евентуални премии и други бонуси. Е, какво оздравяване може да бъде това. Младенов знае ли, че разходите за заплати в Литекс са близо два пъти по-ниски от тези в ЦСКА. И то без в Ловеч да провеждат оздравителен процес. И Литекс е първи в класирането. А ЦСКА къде е? В зоната на изпадащите!
Когато тръгнеш да стабилизираш клуба и да почваш от нулата, едва ли е целесъобразно да взимаш някакви резерви от Португалия. Ако наистина в ЦСКА правеха оздравителен процес, то спокойно разходите по заплати и траншове можеха да са поне три пъти по-ниски
Но получиха само обещания. Оказа се, че са се лъгали. Надеждите бяха попарени, а думите на Стойчо за "оздравителния план" звучаха така, все едно че Хитлер говори за "братство" между арийци, евреи и чернокожи. Само месец, след като се завърна на "Армията", Младенов, подкрепян от Томов и Тодоров, показа, че не е правилният човек, с правилните мехлеми. Лечението бе невъзможно, защото няма как да се излекува диабетик, на който изсипваш в устата огромни количества захар.
ЦСКА бе пред фалит и вместо да се помисли за излизане от финансовата криза, се продължи по стария начин - чужденци, огромни за моментното състояние заплати и изпразнени от смисъл силни думи и обещания.
С юноши ЦСКА ще изпадне. Те не са готови за първия отбор, тръбяха от „Армията", докато привличаха Морейра, Ревсон, МЪоли, Бадема, Кировски, Косоко... Много е интересно да се обясни как се прави оздравителен процес, след като взимаш футболисти с по 12 000 и 15 000 лева заплата, за да играят срещу Пирин Гоце Делчев и Любимец. А тук не броим траншовете, които от ЦСКА пропуснаха да обявят на официалния си сайт. Защото някои играчи имат и такива. Такива има и за треньора Младенов, който заедно със сина си ще излиза на клуба около 500 000 лева за година. Без да броим евентуални премии и други бонуси. Е, какво оздравяване може да бъде това. Младенов знае ли, че разходите за заплати в Литекс са близо два пъти по-ниски от тези в ЦСКА. И то без в Ловеч да провеждат оздравителен процес. И Литекс е първи в класирането. А ЦСКА къде е? В зоната на изпадащите!
Когато тръгнеш да стабилизираш клуба и да почваш от нулата, едва ли е целесъобразно да взимаш някакви резерви от Португалия. Ако наистина в ЦСКА правеха оздравителен процес, то спокойно разходите по заплати и траншове можеха да са поне три пъти по-ниски
отколкото в момента и спестеното да отиде или за изчистване на дълговете, или за инвестиции в базата. И на децата е ясно, че дори с три-четири пъти по-ниски заплати ЦСКА пак щеше да има най-малко 3 точки след четвъртия кръг.
Ако наистина трябваше да се превърнат думите в дела, то ЦСКА щеше да поеме по съвсем друг курс. При идването на Стойчо Младенов в тима бяха Карачанаков, Грънчов, Долапчиев, Венци Василев... Дойдоха опитните Вальо Илиев и Стоян Колев. Към тях ако се бяха прибавили Иван Караджов (победил Левски с три различни отбора, спечелил купата и играл на 3 поредни финала в този турнир), Николай Чипев (правещ фурор в Нефтохимик), Томи Костадинов (който бе готов да започне да играе без пари в ЦСКА), Самир Аесс (който за 1200 лева заплата на месец вече има победи над Ботев и Лудогорец), капитанът на Локо Сф Сашо Бранеков, чието сърце никога не е напускало "Армията", то червените със сигурност нямаше да са по-назад в класирането, а клубът щеше да спести доста пари от заплатите, които са актуални към днешна дата.
Това бе шансът на ЦСКА за стабилизиране. Тогава никой нямаше да дюдюка, освирква и да има големи очаквания, защото щеше да вижда как се инвестира в школа, в база, а дълговете не се трупат, а се изчистват. Това бе единственият път за ЦСКА. Лечението щеше да продължи една година, но щеше да е ефективно. Титлата бе чакана пет сезона, можеше да се изчака още един, за да се поставят здрави основи. Всички щяха да проявят разбиране.
А сега? Пари, хвърлени на вятъра за такива като Ревсон, Морейра, Мболи.... Пари, които отиват за заплатите на резервите на Насионал Мадейра и за някакъв Мболи, който цяло лято не можа да си намери отбор и опря до ЦСКА.
Смехотворно е да се твърди, че тандемът Томов - Младенов може да оздравява ЦСКА. По-голям виц от това няма. Практиката е доказала, че Стойчо Младенов е способен да генерира най-вече разходи на клуба, а не да изгражда и налага футболисти до 20-годишна възраст, които след това ЦСКА да продава. Той вече за четвърти път е начело на ЦСКА и още не е наложил и изградил нито един футболист до 20-годишна възраст, от който червените след това да реализират сериозен приход чрез трансфер в чужбина. Е, какъв оздравителен процес може да води човек с разбиранията и навиците на Младенов. На такива приказки и обещания може да повярва само изключителен наивник. А на тези, които отдавна познават нравите Младенови, всичко им е ясно.
Явор ПИРГОВ, "Тема Спорт"
Ако наистина трябваше да се превърнат думите в дела, то ЦСКА щеше да поеме по съвсем друг курс. При идването на Стойчо Младенов в тима бяха Карачанаков, Грънчов, Долапчиев, Венци Василев... Дойдоха опитните Вальо Илиев и Стоян Колев. Към тях ако се бяха прибавили Иван Караджов (победил Левски с три различни отбора, спечелил купата и играл на 3 поредни финала в този турнир), Николай Чипев (правещ фурор в Нефтохимик), Томи Костадинов (който бе готов да започне да играе без пари в ЦСКА), Самир Аесс (който за 1200 лева заплата на месец вече има победи над Ботев и Лудогорец), капитанът на Локо Сф Сашо Бранеков, чието сърце никога не е напускало "Армията", то червените със сигурност нямаше да са по-назад в класирането, а клубът щеше да спести доста пари от заплатите, които са актуални към днешна дата.
Това бе шансът на ЦСКА за стабилизиране. Тогава никой нямаше да дюдюка, освирква и да има големи очаквания, защото щеше да вижда как се инвестира в школа, в база, а дълговете не се трупат, а се изчистват. Това бе единственият път за ЦСКА. Лечението щеше да продължи една година, но щеше да е ефективно. Титлата бе чакана пет сезона, можеше да се изчака още един, за да се поставят здрави основи. Всички щяха да проявят разбиране.
А сега? Пари, хвърлени на вятъра за такива като Ревсон, Морейра, Мболи.... Пари, които отиват за заплатите на резервите на Насионал Мадейра и за някакъв Мболи, който цяло лято не можа да си намери отбор и опря до ЦСКА.
Смехотворно е да се твърди, че тандемът Томов - Младенов може да оздравява ЦСКА. По-голям виц от това няма. Практиката е доказала, че Стойчо Младенов е способен да генерира най-вече разходи на клуба, а не да изгражда и налага футболисти до 20-годишна възраст, които след това ЦСКА да продава. Той вече за четвърти път е начело на ЦСКА и още не е наложил и изградил нито един футболист до 20-годишна възраст, от който червените след това да реализират сериозен приход чрез трансфер в чужбина. Е, какъв оздравителен процес може да води човек с разбиранията и навиците на Младенов. На такива приказки и обещания може да повярва само изключителен наивник. А на тези, които отдавна познават нравите Младенови, всичко им е ясно.
Явор ПИРГОВ, "Тема Спорт"
