Тази зима Левски за първи път от доста бреме подходи разумно на трансферния пазар и не се хвърли слепешката към взимането на редица нови футболисти, каквато бе практиката в последните трансферни прозорци. До момента новите са само трима, а по всичко изглежда, че бройката няма да бъде завишена. Тя е далеч по-малка от тези на напусналите футболисти. Взетите на пожар през септември Виктор Генев, Галин Иванов и Илиян Мицански бяха освободени. Перуанецьт Хеан Деса сам си събра багажа от "Герена". И по-добре, че го стори, защото само за две седмици в родината си забърка такива каши, че не ни се мисли какви би ги свършил през пролетта в България. Преотстъпени бяха и трима юноши - Мики Орачев и Илия Димитров ще се обиграват във втородивизионния Локомотив София, а Георги Янев ще трупа опит в друг тим от по-ниската дивизия - Спартак Плевен.
Привлечените Амаду Сукуна - взет още през декември 2016 година, Давид Яблонски и Антон Огнянов могат да се пишат на сметката на вече бившия спортен директор Станислав Ангелов. Той имаше пропуски в работата и затова сдаде поста на Даниел Боримиров. Който пък не тръгна да се "прави на голямата работа" и да води играчи, а реши да гарантира някакво спокойствие на Елин Топузаков, предлагайки му нов дългосрочен договор. Това бе всичко.
В началото имаш
доста невярващи повдигания на вежди
относно привличането на точно тези играчи. Защото се смяташе, че цел №1 в селекцията трябва да е взимането на крайни защитници - в състава такива са само Сашо Александров и Веселин Минев. Въпреки това първият нов бе нападател - с идването на Сукуна на практика Илиян Мицански стана излишен. Вторият нов бе Давид Яблонски - с него бройката на централните защитници нарасна до шест, защото на "Герена" вече разполагаха с Александър Александров, Димитър Пиргов, Сърджан Лукин, Симон Сандберг и юношата Деян Иванов! Това нагнети сериозно напрежението сред сините запалянковци, а масло в огъня бе налято и от факта, че срещу чеха има дело в родината му за манипулиране на мачове. За капак дойде сагата с взимането на Антон Огнянов от Дунав Русе, която вървя близо две седмици... Логичният въпрос в онзи момент бе - струва ли си да се вдига толкова шум за играч, който преди няколко години бе изгонен от "Герена"? Точно поради тази причина на първо четене селекцията на сините
изглеждаше пълен провал
После обаче реалността се оказа доста no-различна. И с изиграването на контролите стана ясно, че всичко е правено с цел. Дали заради първоначалните провали 8 привличането на набелязани, или защото е било дълго обмисляно решение, но Елин Топузаков и щабът му излязоха с доста смело решение и промениха тотално схемата на игра - с трима централни защитници и двама нападатели. Накрая излезе, че за всеки от новите има място. От тях най-много впечатли Яблонски, който показа доста стабилни игри в спарингите. Сукуна е доста по-нестандартен от Адениджи и може да го допълва. А Огнянов, макара и изостанал с подготовката, бе взет по изричното настояване на Топузаков. И очевидно ще бъде налаган като ляв халф-бек.
Факт е, че тримата няма да повишат с много класата на Левски. Но най-малкото
дават някаква стабилност и опции
на Елин Топузаков в състава. Очакванията кьм тях са малки и това им дава възможност с много работа да ги надскочат. Още повече, че имат такъв пример в съблекалнята - Димитър Пиргов.
По-важното обаче е друго. Тази зима на Терена" сякаш бе сложен край на разсипията, която наставаше в клуба зададе ли се трансферен прозорец. Тогава знайни и незнайни чужденци с напудрени визитки акостираха при сините, получаваха големи пари, а срещу тях не даваха нищо. И след шест месеца си събираха куфа¬рите, за да отстъпят място на други ментета. Покрай тях бяха плащани безумни комисио-ни и още по-безумни неустойки. Сега това нещо го няма. И можем да кажем, че един от течовете в дрънчащата на кухо клубна каса е запушен. И това е най-важното. Защото заради тази порочна практика с подменянето на цял отбор за половин година Левски
бе докаран на ръба на фалита
Помните ли времето, в което Елин Топузаков за първи път стана треньор на Левски? В началото на 2014-а бяха взети Пламен Крумов, върнат бе Кристовао Рамос, привлечен от Локо Пд Аймен Белаид, пристигнаха и Павел Чмовш и Рикардо Нунеш. И това не бе всичко - черешката на тортата бе бразилският плеймейкър Рафаел Бастос - може би най-скъпоплатеният играч в най-новата история на клуба след Жоао Силва. Тогава Бастос дойде по настояване на собственика Тодор Батков и през главата на задържалия се за кратко спортен директор Христо Йовов. И босът го съобщи с нещо като - "Направи и селекция въпреки нежеланието, защото имахме шанс да се борим за титла и купа". Въпреки тези чужденци тогава Левски доигра сезона с юноши - в последните двубои на терена бяха само българи, включително и резервите.
Разликата от тогава и сега е огромна. Да, сега юношите ги няма, но първата стъпка в правилната посока е направена - на "Герена" най-накрая спряха безсмисленото влачене на съмнителни играчи, с които се подхранваха напразни илюзии за правенето на силен отбор.
