Добър треньор е този, чийто отбор има добри резултати. Максимата диктува изгревите и залезите по футболната Земя. Добра игра срещу големи отбори? Пълен стадион? Не, не... Без резултати няма истинско щастие в играта. А постиженията не зависят само от треньорския гений дори на Жозе Моуриньо или Пеп Гуардиола.
Ако гуруто на резултатите или маниакът на стила оглавят „Хан Крум" (село Могила), отборът няма да влезе в Шампионската лига. Настрана факта, че клубчето с традиции в „Б" окръжна група на Шуменско не съществува от 90-те години още. Кажи-речи такава е съдбата и на националния отбор. Гине бавно от края на 90-те насам. Няма мат'риал.
Господата Пенев, Давид Родригес и Радослав Здравков влизат в ролята на обречени. Клетниците дирят чак до Китай талантливи, изградени, класни, доказани футболисти, достойни за родната фланелка, както Гаврош търси комат хляб. Личи от разрез на селекцията.
Ако гуруто на резултатите или маниакът на стила оглавят „Хан Крум" (село Могила), отборът няма да влезе в Шампионската лига. Настрана факта, че клубчето с традиции в „Б" окръжна група на Шуменско не съществува от 90-те години още. Кажи-речи такава е съдбата и на националния отбор. Гине бавно от края на 90-те насам. Няма мат'риал.
Господата Пенев, Давид Родригес и Радослав Здравков влизат в ролята на обречени. Клетниците дирят чак до Китай талантливи, изградени, класни, доказани футболисти, достойни за родната фланелка, както Гаврош търси комат хляб. Личи от разрез на селекцията.
През 2013 г. Тодор Неделев вкара или подаде за близо 2/3 от головете на „Ботев". Момчето е на 21 години и е смятано от мнозина за най-талантливия младок на България. Обаче през сезона Тошко няма и 1 минута в Бундеслигата за „Майнц". Там смятат, че финият халф още няма динамика за Бундеслигата. Същият играч, година по-малък, вършеше чудеса в „А" група и спасяваше „канарчетата" през мач. Неделев е типичен пример за разликата между родния елит и цивилизования футболен свят. Пък и по принцип дадена стока, ако не става за износ, значи не става. А Любо Пенев традиционно пълни здраво състава с мат'риал от „А" група. В селекцията за мача с Хърватия 12 играят в странство, 13 - у дома.
Легионерската картинка направо не е за писане, клавиатурата трепери, слабите сърца да лапат валидол. Имаме 8 национали в елитни дивизии по света. За Неделев стана дума. Николай Михайлов отиде в турския „Мерсин". Още няма шампионатен мач за втория в класирането, има един за купата.
Симеон Славчев премина в уважавания „Спортинг" (Лисабон), за да повтори съдбата на Неделев. В първенството има 1 мач (65 минути на терена) - на 27 август. А у нас 21 -годишният талант стана стрелец №4 на първенството с „Литекс" от позицията на вътрешен халф, което е рядка работа за футбола.
Александър Тонев е в митичния „Селтик", но е записал едва 2 титулярни участия. И се замеси в скандал с расизъм, за който е възможно да му прекратят договорите и да загуби примерно милион евро. Дано все пак в главата му преобладава футболът...
Актуалните родни легионери виреят само в Русия. Капитанът на националите Ивелин Попов е фурия в „Кубан", звезда с вече 3 гола за четвъртия във Висшата лига. Георги Миланов е железен в гранда ЦСКА, който е втори. Петър Занев е титуляр в „Амкар", 12-и от 16 тима.
Станислав Манолев още не е утвърден в третия в класирането „Динамо" (Москва), но по-често играе, отколкото търка пейката, вкара веднъж. Манолев обаче е десен защитник в Русия, а в националния е халф-крило. Миланов е най-често вътрешен полузащитник в ЦСКА, а с родния екип - атакуващ. Т.е. кърпим офанзивата на България с играчи, които клубовете използват за дефанзивна работа...
Клетникът Пенев просто няма избор. Иначе всеки треньор си мечтае за няколко Пелета в атаката и бекът да си е бек, а вътрешният халф - на мястото си...
А другите четирима легионери тънат из „Б" групите, та чак до Китай. Георги Илиев върви втори във втора лига с „Шъдзяджуан". Да извиняват в посолството на народната република, ако бъркаме името, но наскоро разбрахме, че има такъв отбор. От „Шъ..." (така е по-лесно за запомняне) е и националът Емил Гъргоров, сега контузен.
От немай-къде Пенев се принуди да товари 33-годишните кокали на двамата с безкрайни пътувания от Азия и адаптация към часови разлики.
За сравнение - Филип Лам се отказа от Бундестима на 30 го- дини, без да се налага да яха самолети от Пекин в името на родината.
Николай Бодуров е несменяем във „Фулъм", но в Чемпиъншип, второто равнище на английския футбол. Отборът е 22-ри от 24 клуба и има най-слабата защита в лигата. Бодуров е централен бранител. Андрей Гълъбинов е добре с Ливорно, втори в италианската „Серия Б". Обаче българинът не е добре - две титулярни участия в шампионата и един гол.. Но като нямаме централен нападател, се надяваме да има повече голове за България, отколкото за клуба. Нищо чудно накрая да има и повече мачове за родината в сравнение с Ливорно, известен главно с комунистическата идеология на агитката си.
Четвъртият национал с марка „втора класа" (Гъргоров не се брои за мача) е Илиян Мицански. Нападателят е титуляр с 9 мача за „Карлсруе", девети във втора Бундеслига. Има 4 гола! Обаче 3 от тях вкара само в 1 мач. А за целия минал сезон отбеляза също 4 пъти в шампионата. Така че не е Диего Коща на България, не е.
Балансът? Четирима ритат добре в руския елит. Друго каре тъне тъжно из други водещи дивизии. Останалите четирима се оправят някак из „Б" групите по света.
Осемте халфове и нападатели общо са вкарали 9 шампионатни гола за сезона. За Георги Илиев, с извинение, няма достоверна статистика, все пак е във лига на Китай.
Имаме 13 национали и от „А" група. Изборът на Пенев стигна до... резерва в „Лудогорец". Христо Златински има 3 титулярни мача от 11 възможни в „А" група. А и Александър Александров не е безспорен в тима на делиорманския колос.
Преди няколко години ветеран от наш гранд каза в личен разговор при вестта за повиквателна: „Аз в националния? А бе, щом до мен са опрели..."
Ами опираме, опираме до близо 34-годишните Веселин и Йордан Миневи. До 30-годишния Йордан Христов, който има един титулярен мач за България. Със същата визитка е и Апостол Попов (31 г.). А Александър Александров и Михаил Александров имат по 2-3 мача за България.
Николай Бодуров е несменяем във „Фулъм", но в Чемпиъншип, второто равнище на английския футбол. Отборът е 22-ри от 24 клуба и има най-слабата защита в лигата. Бодуров е централен бранител. Андрей Гълъбинов е добре с Ливорно, втори в италианската „Серия Б". Обаче българинът не е добре - две титулярни участия в шампионата и един гол.. Но като нямаме централен нападател, се надяваме да има повече голове за България, отколкото за клуба. Нищо чудно накрая да има и повече мачове за родината в сравнение с Ливорно, известен главно с комунистическата идеология на агитката си.
Четвъртият национал с марка „втора класа" (Гъргоров не се брои за мача) е Илиян Мицански. Нападателят е титуляр с 9 мача за „Карлсруе", девети във втора Бундеслига. Има 4 гола! Обаче 3 от тях вкара само в 1 мач. А за целия минал сезон отбеляза също 4 пъти в шампионата. Така че не е Диего Коща на България, не е.
Балансът? Четирима ритат добре в руския елит. Друго каре тъне тъжно из други водещи дивизии. Останалите четирима се оправят някак из „Б" групите по света.
Осемте халфове и нападатели общо са вкарали 9 шампионатни гола за сезона. За Георги Илиев, с извинение, няма достоверна статистика, все пак е във лига на Китай.
Имаме 13 национали и от „А" група. Изборът на Пенев стигна до... резерва в „Лудогорец". Христо Златински има 3 титулярни мача от 11 възможни в „А" група. А и Александър Александров не е безспорен в тима на делиорманския колос.
Преди няколко години ветеран от наш гранд каза в личен разговор при вестта за повиквателна: „Аз в националния? А бе, щом до мен са опрели..."
Ами опираме, опираме до близо 34-годишните Веселин и Йордан Миневи. До 30-годишния Йордан Христов, който има един титулярен мач за България. Със същата визитка е и Апостол Попов (31 г.). А Александър Александров и Михаил Александров имат по 2-3 мача за България.
Войводата Пенев не може и да мечтае за Пеневата чета. За бомбастични легионери като Христо Стоичков, Красимир Балъков, Йордан Лечков, Любо Пенев и ко. Може само да си казва преди заспиване: „Ех, да имах една деветка като Любо Пенев..."
Вече няма как да лелеем u за Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров. Тяхното поколение хвана само един влак и проплака, че само три коня дърпат каляската. Сиреч, няма мат'риал...
Сега мечтата ни е Симеон и Тошко да заиграят, Тонев да прескочи изпитанията, някой талант да иде в чужбина, та да стане футболист.
Вече няма как да лелеем u за Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров. Тяхното поколение хвана само един влак и проплака, че само три коня дърпат каляската. Сиреч, няма мат'риал...
Сега мечтата ни е Симеон и Тошко да заиграят, Тонев да прескочи изпитанията, някой талант да иде в чужбина, та да стане футболист.
Тъжна картинка. Но Любо и щабът му трябва да правят чудеса с тези играчи България да не пада от Италия, Дания, Чехия. Та често и да съжаляваме, че заради съдии сме ги изпуснали.
Но... това е съдбата на треньора. И тя (почти) винаги е различна от съдбата на средностатистическия индивид. В обикновения живот личната отговорност най-често е функция на индивидуалните усилия или качества. Във футбола обстоятелствата властват деспотично над специалиста. Това не е максима, а футболен и житейски закон. По който няма как Любо Пенев да е треньор на Любо Пенев.
Ростислав РУСЕВ, "Труд"
Но... това е съдбата на треньора. И тя (почти) винаги е различна от съдбата на средностатистическия индивид. В обикновения живот личната отговорност най-често е функция на индивидуалните усилия или качества. Във футбола обстоятелствата властват деспотично над специалиста. Това не е максима, а футболен и житейски закон. По който няма как Любо Пенев да е треньор на Любо Пенев.
Ростислав РУСЕВ, "Труд"