Паузата в първенството заради евроквалификациите на националния отбор с Норвегия и Италия идва повече от добре за Лудогорец. В предишните 4 години това не бе така, защото отборът вървеше, а прекъсванията нарушаваха ритъма на тима. Вярно, през следващите две седмици Едуард Ераносян няма да може да ползва националите си - шестима са извикани от Ивайло Петев - Владислав Стоянов, Георги Терзиев, Александър Александров, Йордан Минев, Светослав Дяков и Михаил Александров. Милан Борян ще защитава цветовете на Канада, а Козмин Моци, Андрей Препелица и Клауидиу Кешерю тези на Румъния.
Ясно е, че тактически без тях треньорът не може да свърши много по настройката на отбора. Но поне всички в Разград ще имат време да си избистрят главите. И това влизане в бокса бе наложително и трябва да е за добро. Защото е видно, че не само отборът, а и клубът скърцат. И хвърлените чували с пари за селекция не могат да го скрият. Както и това, че в Лудогорец все още треньор се води Бруно Рибейро, въпреки че ръководството твърди, че не знае къде е. Това звучи непрофесионално.
За звучния шамар, получен в квалификациите за Шампионската лига, вече се изговори много. Но замисленият парад по родните терени така и не се състои. А тарторите на отбора - по-точно българите, никак не изглеждат щастливи. От някогашните лидери вече само капитанът Дяков е на терена, а на другите им е отредена все по-маргинална роля. Лудогорец има състав, с който ще е в реда на нещата да бие с лекота останалите в А група. Това обаче не се случва.
Ераносян показа, че няма да цепи басма никому, но трябва да обедини съблекалнята. Само силен колектив може да е в основата на силен тим. А в момента разградчани са много, ама много далеч от собствените си стандарти. И това е видно от играта им. Този отбор вече не всява страх, въпреки че в него има играчи, които би трябвало да респектират. Това обаче не се случва. И си пролича срещу Славия -първите 45 минути бяха безобразни, а малкото повишаване на качеството на играта не се оказа достатъчно за трите точки срещу белите.
Всъщност Лудогорец от доста време не е познатата машина, която газеше у нас. Сещате ли се откога четирикратните поредни шампиони нямат три поредни победи? Отговорът е от преди да пукне пролетта -на 8 март тимът би Левски (1:0), а след това и Славия (3:0) на 14 март. Най-сериозно го отнесе Литекс - бе победен с 5:0 за купата. Оттогава мина доста време, а отборът взе титлата по инерция, въпреки че се отчиташе спад.
Да, м момента Лудогорец е първи, но в къщата му за първи път има хаос. И докато тя не бъде подредена, и играта ще е разпиляна. Ще видим как ще бъде използвано времето, в което са в бокса...
Янаки Димитров, вестник "Тема спорт"