В понеделник един срещу друг ще се изправят двата най-добри провинциални отбора у нас в момента. Новият феномен Лудогорец ще гостува на разколебания и търсещ нов смисъл за съществуване Литекс.
Няма спор, че ако разградчани си тръгнат с точка или три от Ловеч, почти сигурно ще се готвят за втория полусезон като есенен шампион и титлата ще придобие съвсем реални очертания за новаците. Нека излезем обаче от чисто спортно-техническия аспект.
Всички са съгласни, че явлението „Лудогорец" е хубаво и позитивно за изстрадалия роден футбол. Първо, разчупва се сивият дву- или триполюсен модел в „А" група. Второ, вдига се конкуренцията, което обикновено е гаранция и за вдигане на качеството, и не на последно място - инвестират се сериозни пари в нови стадиони и бази.
Не може да не се отбележи обаче, че възходът на Лудогорец странно съвпада с кризисната ситуация при другите големи играчи в българския футбол. Потърпевш най-вече е Литекс, тъй като може да се раздели неочаквано и болезнено със статута си на най-добрия извънстоличен отбор.
След две поредни титли и също толкова безславни отпадания в евротурнирите „оранжевите" са в тотална криза на вярата. Край Покрития мост вече са убедени, че няма достоверна рецепта за влизане дори в групите на Лига Европа. Явно следващата стъпка на Литекс ще бъде да заложи на младото поколение от академията, но това ще иска време, а и отстъпление от позициите.
В Левски пък са в криза на ценностите от три години насам. Докато не разберат какво искат и с какви хора да го постигнат, ще регистрират непрекъснато нулеви години, а и по-лошото - пълна деградация.
При ЦСКА винаги е толкова горещо (нетърпимата температурата се поддържа лично от собствениците от „Титан"), че една загуба е в състояние да обърне цялата кола. Тук също няма нито стратегия, нито програма, а само неясни планове за финансово оцеляване.
В заключение може да се каже, че качеството в родния футбол наистина е твърде дефицитно. Вместо да се радваме, че под слънцето има място за всички, трябва да констатираме, че появата на нов сериозен играч е свързана със свиване на платната при останалите.
Или нашите клубове функционират като скачени съдове. Затова поне можем да си пожелаем Лудогорец да се задържи по-дълго на сцената. В противен случай ще сме били свидетели на поредния фойерверк.
ХРИСТО БОНИНСКИ, Меридиан мач
Литекс и Лудогорец като скачени съдове
В родния футбол има такъв дефицит на качество, че Възходът на един Винаги е свързан с упадъка на друг
