В лишената от блясък българска футболна продукция и малките победи над очакваното, носят заслепяваща светлина. Турнирът за купата по традиция внася цвят в сивата картинка на родния футбол и тази тенденция не прескочи и настоящото издание. А стожерите на романтиката, по-малките и по-скромни отбори да сломяват по-големите и с високи амбиции клубове, се казват Литекс и Черно море. Шапки долу за двата отбора, които се превърнаха в сензациите на 1/8-финали-те в настоящия турнир, а и през годините винаги са го правели привлекателен с непредвидимостта си. Ето това е, което прави тръпката от играта все още жива и в България. Въпреки управленския батак по най-високите етажи на футболната власт, въпреки сгрешената философия за развитие на футбола у нас, въпреки усещането за разградски абонамент за отличията отбори като Литекс и Черно море разбутват редовно закостенялостта на системата. Направиха го и сега.
Литекс се завърна на голямата сцена на практика още преди да е слязъл от нея. Не му попречи нито 6-месечното изгнание в Б група, нито настоящото ежедневие сред аматьорските отбори на Северозапада. Където е текло, пак ще тече, а през последните 20 години в Ловеч не просто тече, а извира футбол.
Традициите на правилното управление и продуктивността на местната Академия превърнаха Литекс в основен кандидат за връщане в професионалния футбол още през идната година. А рейдът за купата е едно хубаво украшение към очертаващия се успешен сезон. Литекс има основен принос още на четвъртфиналите да няма столично присъствие. Ловчанлии изхвърлиха Славия на 1/16-финала с категорично 2:0, а сега се справиха и с екзекутора на ЦСКА Локомотив София. При късмет в жребия, който да отреди мач отново в Ловеч с някой извън фаворитите Лудогорец и Черно море, като нищо Литекс може да се озове и на полуфинал. По подобен начин през миналата кампания ЦСКА стигна до сблъсъците срещу Берое след три домакинства от четири мача срещу отбори от В и Б група (Септември, Нефтохимик, Созопол и едно гостуване на Спартак Плевен).
Всъщност оранжевите са един от отборите с най-големи традиции в турнира за купата през последните 20 години. Ловчанлии имат на сметката си 4 купи (2001, 2004, 2008, 2009 г.), 3 загубени финала (1999, 2003, 2007 г.) и 5 полуфинала (1998, 2002, 2011, 2012, 2016 г.). Така че елиминирането на Славия и Локо София може да е изненадващо с оглед мястото на клуба в аматьорския футбол и младостта на отбора, но е напълно в духа на традициите на Литекс в турнира.
Такива вече си създаде и Черно море, който винаги е бил нежелан съперник за турнирни битки. Един трофей (2015 г.) от три опита на финал (неуспешните са през 2006 и 2008 г.) е равносметката за моряците от последните 10 надпревари за купата. Превърналите се в традиционни успехи над Левски пък правят присъствието на Морето в турнира специално. Те винаги влизат като аутсайдер срещу сините, но често ги разплакват и предизвикват сериозни катаклизми на "Герена". Вероятно така ще бъде и сега, защото купата беше реалният шанс на Левски за трофей след историческата 8-го-дишна пауза. Затова е и малко странно, че на Терена" в сряда вечер имаше толкова малко публика.
Черно море напълно заслужи класирането си напред и заради клубната политика на постоянство, и заради играчите - биткаджии, и заради старши треньора си, който работи с огромен хъс. И нещата се получават. У нас не е нужно кой знае колко много, за да разчупиш летаргията, да впечатлиш публиката и да развълнуваш ценителите на футболната романтика. Литекс и Черно море го постигнаха през последните години и продължават да показват как се прави.
Стоян Генов, вестник "Тема спорт"
