Срещу Литекс Левски успя да направи нещо много важно - да върне част от доверието на феновете си. Стори го, при това без да успее да победи ловчанлии. Просто защото запалянковците видяха доста красиви изпълнения, креативност, борба и желание за успех до последно.
С напредване на първенството Левски показа израстване в предни позиции. И си личи, че наред с търсенето на средства, мотивирането на играчи, останали без заплати, започването на война с БФС, Георги Иванов е успял да изгради повече от добър почерк на отбора в нападение. Той дълго напипваше подредбата на тима в атака, но направи така, че излизането на някой човек да не се оказва фатално - играе с централен нападател и с фалшива деветка, с чисто крило като Луис Педро, както и с халф на фланга като Прохазка.
На Гонзо трябва да му се отдаде дължимото, че преобрази тотално испанците Антонио Аниете и Мигел Бедоя. След първите 6-7 кръга те бяха нарочени за гонене, но сега никой не би си представил Левски без тях. Иванов е свършил много работа по състава. Сините не играят с изритани топки (навремето при такива Гонзо бе господар в противниковата половина), а кълбото се движи ниско по тревата на прилична скорост. Испанското дуо съумява добре да разцьква, да разкъса противниковата отбрана, да излиза на голови ситуации. Личи си, че сините придобиват стил, който се нрави на хората. Левски започва да прилича на отбор, който може да контролира играта. Но наред с умелото изнасяне на топката (Бедоя се справя отлично), нестандартните отиграва-нията и липсата на хаос в предни позиции отборът има сериозен недостиг пред вратата на съперника - липсата на сила и мощ. Съвсем по друг начин щяха да стоят нещата, ако Левски имаше силен централен нападател. Такъв, който да оползотворява центриранията, да бъде полезен при статичните положения. Сините изостават много по показателя игра с глава, но този компонент може да бъде разрешен през зимната пауза с привличането на качествен играч, ако се намерят средства, разбира се.
И докато в нападение Левски е вълнуващ за гледане, то в отбрана нещата стоят по коренно различен начин. Отборът е приятен, но за съперника. Колкото позитиви сините трупат в нападение, толкова негативи идват от играта в дефанзивен план. В нея отборът има огромни пропуски. И точно заради това се лашка нагоре-надолу в класирането. Всеизвестен е фактът, че сериозен тим тръгва да се гради от защитата. Работата в този аспект на Гонзо на "Герена" куца, още повече като се има предвид престоят му в Черно море и стилът на варнен-ци. Несериозно е във всеки мач сините да бъдат хващани на контраатаки, на които не намират отговор. Недопустимо е, когато водиш на Литекс с 2:1, при меле в противниковото наказателно поле да оставиш съперника необезпокояван да изнесе топката (без дори да направиш опит за тактически фаул) и да излезе на ситуация -трима на двама. По същия начин станаха и два от трите гола на ЦСКА в дербито. Отделно от това, по правило грешките на сините в тяхнатa половина неизменно завършват с попадение във вратата им - справка са двете попадения на Монтана за купата. Това говори за ненау-чен да се брани състав. Сините изпитват огромни слабости по десния бек, където играе Пламен Крумов, който прави груби грешки всеки мач (вината за първия гол на Литекс е негова). Борислав Стойчев често трябва да покрива колебливия Аймен Белаид. А на всичкото отгоре за зашитата на Левски важи същото, както и за нападението - липсата на мощ.
Така че през зимата на "Герена" имат много работа. Дали ще я върши Георги Иванов или Димитър Димитров (а може би и двамата в тандем), трябва да обърнат сериозно внимание на отбраната. Без стабилна такава потенциалът на сините ще си е на ниво третотo място.
Янаки Димитров, "Тема спорт"
