Левски вече игра с повече от половината си съперници в първенството. Измина почти месец, откакто шампионатът стартира и като че ли е време за първи впечатления и оценки. Специално за Левски те трябва да са положителни. След победата във Варна Стойчо Стоев бе запитан повече или по-малко от петте точки, които „сините" събраха дотогава, си е правил сметка да имат. Треньорът отговори, че очакванията му са били дори по-лоши. Вероятно някои биха видели в тези негови думи опит за оправдание, но истината е, че Стоев напълно реално и трезво оценява нещата. И потвърждение за това може да потърсим във фактите.
Отборът събра осем точки за първите 5 кръга. В тях програмата бе доста тежка - 3 гостувания все на традиционно трудни и неудобни съперници - Ботев, Лудого-рец и Черно море. Към тях трябва да прибавим едно домакинство на Литекс, който след петия кръг е лидер в първенството. А когато гостува на „Герена" беше воден от най-големия треньор, работил в България за последните 40 години - Люпко Петрович. Едва в петия кръг срещу Монтана се очакваше задължителна и може би първа победа в
първенството.
Освен тежката програма трябва да се добави обстоятелството, че в първите 4 кръга Левски игра без типичен нападател, което допълнително усложни много задачата на отбора. Бе допусната само една загуба - от Лудогорец в Разград. Тя също можеше да се избегне, ако не бе отменен редовният гол на Денис Махмудов в края на първото полувреме. Дотогава Лудогорец почти нямаше положения пред вратата на Левски и един гол за „сините" можеше още повече да обърка и без това доста обърканите в момента шампиони. Разбира се, че победите на „Тича" и срещу Монтана не бива да стават поводи за някакви празненства или за вирване на носовете. Левски все още не е постигнал нищо значимо, но поне е тръгнал по пътя. Преди година по това време тимът имаше една точка по-малко и бе две места по надолу - на седма позиция. През 2013-та пък започна още по-кошмарно и беше десети след петия кръг. Така че прогрес в сравнение с предните две години има. В следващите три кръга, програмата е сравнително благоприятна и могат да се съберат пълен сбор точки. Отборът вече има един централен нападател в лицето на Атанас Курдов. Кариерата му досега не дава повод да се мисли, че той ще се скъса да вкарва, но пък Левски е може би последният му шанс да постигне нещо голямо. И той е длъжен да го използва. Скоро Курдов ще има конкуренция в лицето на Умар Диаби. Също може би скоро ще се завърне в игра и най-добрият халф на отбора -Мигел Бедоя. Той бе вкаран предсрочно на терена, помогна срещу Литекс, но нямаше как да играе в другите мачове. Със сигурност с неговото включване в титулярния състав ще се засили не само конкуренцията в средата на терена, но и класата на тима.
Така че оптимистични нотки се виждат, само не трябва да има повече резки завои в избрания път. Не трябва през зимата пак да се взимат 7-8 нови хора, не трябва да се сменя треньорът. Трудно в момента Левски може да намери и да си позволи по-добър от Стойчо Стоев. Не бива да се разклаща стола му, при някои спадове и колебливи игри, които са неизбежни при това цялостно състояние на клуба. Сигурно е, че ако на Стоев се даде шанс до края на сезона, плодовете от това решение ще се берат съвсем скоро.
Здравко Гюров, „Меридиан Мач”
