Новото в новия Левски е, че новият директор Христо Йовов има продължител на идеите си на терена в лицето на новия нападател Валери Божинов, който за по-малко от 90 минути направи така, че публиката да се забавлява с пропуските му от всякакви ситуации за гол. Много нови неща се събраха в едно изречение, но всъщност при сините няма нищо ново. Няма нов стадион, няма отбор, няма пари, има само публика, която в събота следобед изпълни повече от половината налични седалки на полустадиона, за да си тръгне отегчена и с неприятни изводи.
Иначе схемата в Левски си работи. Пак има повече от пет нови футболисти, и то в момент, в който всички отвсякъде твърдят, че положението с финансите е плачевно и на Нова година в касата на клуба е имало всичко на всичко 13 (тринайсет) лева.
Вярно е, че срещу Славия не видяхме част от новите седем футболисти. Но и да ги бяхме видели накуп, едва ли щяхме да забележим някаква сериозна разлика от това, което представляваше Левски, преди да привлече въпросните седем футболисти. Нищо различно от същия, добре познат объркан отбор.
Как ги смятат тези неща на „Герена" при празна каса, не е ясно, но тенденцията да се греши генерално продължава и няма как да спре. Освобождават се футболисти с високи заплати, а се привличат такива с още по-големи заплати. И се оказва, че след тази трансформация Левски нито е по-добър, нито има някакви шансове да стане по-добър отбор. А на този етап, при така заложен бюджет няма как Левски да скалъпи бюджет на база продадени футболисти или спортни успехи, които да генерират интерес от спонсори или евентуално постъпления от УЕфА. Просто забравете!
Няма как да бъде сглобен с тази трайна тенденция да се прави селекция без никаква стратегия. Появил се някакъв си отнякъде си, вдигнал две корни и хвърлил два тъча, имал излъчване и походка на добър футболист и хайде - заповядай в Левски. Ама че не бил играл отдавна, ама че не бил в добро физическо състояние, ама че искал висока заплата - това не са никакви пречки за трансфер в Левски. Дори понякога имаме чувство, че сините избират новите си футболисти с цял набор от антипоказатели. Колкото по-спорен е един играч, толкова по-големи са шансовете му да стане играч на сините. И колкото по-късно дойде на „Герена", толкова по-добре за треньори и ръководители. Защото те винаги ще си имат оправдание за нямането на добър отбор. Ама дали някой вече им обръща внимание на подобни обяснения? Какво от това, че селекцията се правела в движение и до последно, и какво от това, че нямало време новите да се напаснат?
Интересно, според хората, отговорни за играта на Левски, колко време е необходимо в един отбор поне 80 процента от хората да играят заедно, за да могат да се наредят добре при статични положения пред собствената врата така, че да не се гледат умно, когато вратарят вади топката от мрежата. Случи се и срещу Славия. Вероятно ще се случва още дълго време и ще осмиваме целия отбор, когато гледа отблизо как някой скача с глава и просто насочва топката във вратата на Левски.
„Благодарение" на дългогодишна грешна политика тактиката на така наречения нов Левски в събота бе отново „юруш на маслините", а вече е време това да влезе във футболните учебници. Поколенията трябва да знаят, че при неадекватна клубна политика не е възможно един футболен отбор да играе приличен футбол с някаква, макар и бледа, собствена физиономия.
Какви са перспективите пред Левски през тази пролет? На първо време предстои финализиране на преговорите с Кристовао Рамос. Понеже идва като свободен агент, той ще започне с претенция за едни 10 хиляди евро месечна заплата, а пък ако сините смъкнат малко, ще бъде успех от икономическа гледна точка. В задачата обаче се пита с какво този намръщен португалец ще вдигне нивото, освен че ще се вдигне средното число на броя на тъпите нарушения, извършени възможно най-дал-еч от вратата на Левски. Респективно ще се покачи нивото и на броя на картоните на сините, което пък води и до по-сериозни преводи към касата на БфС като глоби. На първо четене отчитаме, че срещу Славия с Рамос и без него щеше да си е същото. Само Батков щеше да има още едно гърло за изхранване.
Наистина като че ли няма смисъл да изпадаме в дребни детайли. Това, че треньорът Тони Здравков от Кипър ни анонсира, че след 10 дни Левски ще изглежда коренно различно, беше за наивници, чиято бройка намалява. Кой да повярва, че за някакви си две седмици Левски ще цъфти и ще лети? Няма как да стане и потвърждението го видяхме в събота на „Герена". Само тотално сгрешени ръководители могат да допуснат на резервната скамейка да има двама нападатели с обща месечна заплата от близо 60 хиляди лева, а титуляр да е Валери Божинов, който не е играл футбол и той не знае от кога. Единият от резервите - Макриев, преди Нова година получи уведомление да си търси отбор и не си намери. Другият - Генков, и той цяла зима си тръгваше, връщаше се, продаваха го и какво ли не. И накрая какво? Те са резерви на Валери, който в първия си мач с екипа на Левски ни убеди, че ще му трябва време, докато си спомни как се вкарва топката зад голлинията. Като преди това е хубаво треньорите да му припомнят и правилото за засадата във футбола.
Иначе най-полезното от мача със Славия е, че Тодор Батков и служителите му продължават да са оптимисти за шампионска титла. Само че вече не е интересно да гледат в паницата на белите и да им правят сметка на кого си продават мачовете, кога лягат и кога стават. Дали славистите ще са мотивирани от Лудогорец както миналата пролет, или ще играят за собствено удоволствие, това на Батков не му влиза в работата. Неговите задължения е да си ръководи клуба адекватно, а той от много време насам не го прави. А лошото за феновете е, че няма изгледи скоро това да се промени. Но нека все пак изчакаме още 10 дни, да видим пък дали Сухия не е прибързал леко с коренното преобразяване на Левски. После ще отложим нещата с още десет дни, ако трябва и месец, и така някак си ще я добутаме до месец май, когато на сините вече няма да им е до футбол, защото ще празнуват юбилей.
Желю Станков, "Тема спорт"
