Хубаво е човек да си вярва, но никак не е хубаво, когато този човек, в случая Георги Иванов, се опитва да обясни на околните, че всъщност Левски има нужда от търпение. Окей, нека призивите не спират, но нали все пак сините са от тази категория клубове, които са орисани да съществуват при непрекъснато напрежение, а и търпението е относителна величина.
Някак си не е много уместно да се говори за генерални стратегии, за нови политики, при положение че селекцията отново е белязана от дисбаланс, а треньорът от два дни вече е научил, че думите на директора за едногодишната им съвместна работа, независимо от резултатите, вече не важат. Пепе Мурсия още не е разбрал за някои особености в характера на българина, но вече знае, че казаната дума изобщо не е хвърлен камък. И то само след два мача. Хубаво е някои думи на Гонзо да му бъдат припомняни, не за друго, ами ей така, да се знае какви са му били намеренията и как само за два мача треньорът вече не е сигурен за поне едногодишен престой на „Герена".
Но това са психологически моменти. И нямаше да им обръщаме толкова голямо внимание, ако не виждахме трайна тенденция 8 някои компоненти от мачовете. Нека треньорът, пък и директорът си дадат сметка, че в два от двата официални мача от началото на сезона Левски е отборът, който първи пуска гол във вратата си. За да ги жегнем още малко, ще припомним, че по време на подготвителния период 8 Правец сините направиха същото срещу Монтана, Берое и Локо София. И тогава сините не успяха да обърнат нито един от тези съперници от позицията на изоставащи! Сега срещу Локо Пловдив и ЦСКА - същото! Може пък това да е някакъв експеримент - отборът да допуска първи гол и после при още по-голямо напрежение да налага своята игра.
Излиза, че в този отбор нито има характер да вкара първи гол, нито пък има воля да обърне резултата в своя полза. Как да стане тогава работата и какво всъщност може този отбор на сините? Има някакви наченки на съвременен футбол, но въртележките в състава по постове са толкова много, че при това темпо на ротация едва ли скоро ще Видим поне едно цяло прилично полувреме от сините.
Иначе характери в отбора има, агресия не липсва, но при обичайните заподозрени тя е в обичайната посока. Веселин Минев има явна цел да колекционира картони с абсолютно идиотски нарушения и тази цел съпътства всяко негово стъпване на официален терен от началото на кариерата. Така беше и срещу ЦСКА. Владимир Гаджев има явна цел да се скара със съдията за наглед безобидна ситуация. Срещу ЦСКА пак беше същото.
Валери Божинов има явна цел да отсъства от играта за големи периоди от време, един вид да се изолира. Добре де, не вярваме това наистина да му е цел, но му се получава винаги.
Треньорът Мурсия явно обича в състава му да има поне един футболист, който изпитва видими трудности да се придвижва нормално по терена или поради умора, или поради травма. И сметката му излиза винаги, въпреки че старо правило е в състава да играят най-здравите и най-подготвените.
И накрая се оказва, че всички сметки на сините излизат, само че нито игра има, нито резултати.
Желю Станков, "Тема спорт"
