Фалстартът, който новият „нов Левски” направи в Сараево предизвика клокочещият вулкан на „Герена” отново да изригне и да нанесе сериозни вреди на амбициите на спортно-техническия щаб за ново начало след няколкото неуспешни години.
Все пак трябва да уточним, че много трудно може да се говори за започване „на чисто” и забравяне на миналите неуспехи. Призракът на трите последователни „калъфки” е надвиснал със страшна сила над „сините” и не може да бъде пренебрегнат с лека ръка.
За всички в Левски трябва да е било ясно, че ранен провал ще отприщи бента на негативните емоции от страна на феновете и напрежението на „Герена” неимоверно ще се покачи. Точно така се и получи, а това поставя под сериозно съмнение бъдещето на проекта за ново „синьо” начало.
Отсега нататък треньорът Илиан Илиев ще работи под непрестанен стрес, а еврорезилът ще му тежи допълнително. Освен това очакванията за първа титла от 2009-а насам ще са огромни, което също ще изиграе своята роля. След толкова провалени години в Левски, „сините” този път нямат право на грешка. Големият проблем е, че Илиев вече няма всичкото време на света, за да изгради силен отбор. Наставникът изчерпа голяма част от кредита си на доверие от страна на „сините” фенове, а този факт съвсем не е в негова полза. Търпението в Левски също се изчерпва прекалено бързо, именно заради тези три сезона, в които отборът остана с празни ръце. Всичко това означава, че на Илиев ще му бъде много трудно да се справи успешно в тази сложна ситуация.
Една от основните грешки, които ръководството на „сините” допусна, бе на трансферния пазар. Това, че не бе закупен качествен централен защитник, се оказа сериозен пропуск в трансферната политика на клуба. Ромейн Ели загатна за качествата си в тази зона на отбраната, но и той трябва да се постарае, за да бъде надежден в тази си роля. Когато обаче французинът се контузи, трябваше да се разчита на двойка Станислав Ангелов - Иво Иванов, в която единият е стар и бавен, а другият – безкрайно неориентиран на терена. Този проблем не може да се реши – просто ЕГН-то на Пелето си казва думата, а Иванов продължава да не се възползва от големия брой шансове, които получава.
Все пак трябва да уточним, че много трудно може да се говори за започване „на чисто” и забравяне на миналите неуспехи. Призракът на трите последователни „калъфки” е надвиснал със страшна сила над „сините” и не може да бъде пренебрегнат с лека ръка.
За всички в Левски трябва да е било ясно, че ранен провал ще отприщи бента на негативните емоции от страна на феновете и напрежението на „Герена” неимоверно ще се покачи. Точно така се и получи, а това поставя под сериозно съмнение бъдещето на проекта за ново „синьо” начало.
Отсега нататък треньорът Илиан Илиев ще работи под непрестанен стрес, а еврорезилът ще му тежи допълнително. Освен това очакванията за първа титла от 2009-а насам ще са огромни, което също ще изиграе своята роля. След толкова провалени години в Левски, „сините” този път нямат право на грешка. Големият проблем е, че Илиев вече няма всичкото време на света, за да изгради силен отбор. Наставникът изчерпа голяма част от кредита си на доверие от страна на „сините” фенове, а този факт съвсем не е в негова полза. Търпението в Левски също се изчерпва прекалено бързо, именно заради тези три сезона, в които отборът остана с празни ръце. Всичко това означава, че на Илиев ще му бъде много трудно да се справи успешно в тази сложна ситуация.
Една от основните грешки, които ръководството на „сините” допусна, бе на трансферния пазар. Това, че не бе закупен качествен централен защитник, се оказа сериозен пропуск в трансферната политика на клуба. Ромейн Ели загатна за качествата си в тази зона на отбраната, но и той трябва да се постарае, за да бъде надежден в тази си роля. Когато обаче французинът се контузи, трябваше да се разчита на двойка Станислав Ангелов - Иво Иванов, в която единият е стар и бавен, а другият – безкрайно неориентиран на терена. Този проблем не може да се реши – просто ЕГН-то на Пелето си казва думата, а Иванов продължава да не се възползва от големия брой шансове, които получава.
Да не говорим, че в Левски няма и адекватни резерви – Старокин, който заменя контузения Пинто, не е мръднал и на йота, в сравнение с миналия сезон.
С две думи, въпреки сериозното количество защитници при „сините”, качеството е много ниско.
В халфовата линия и нападението нещата не стоят много по-добре. От двете срещи със Сараево видяхме, че нито крилата вършат някаква полезна работа, нито дошлия с богата визитка Марсиньо показва нещо специално, което да помогне на отбора.
Базил де Карвальо бе напълно изолиран от играта, а на Жоао Силва все пак може да се даде малко време да се адаптира към отбора. Вярно е, че отборът все още не е добре сработен, но поне отбор като босненския можеше да бъде преодолян и без Левски да е в най-доброто си състояние. Проблемът тук е друг – липсата на воля и борба за победа у „сините” играчи.
Левскарите не показаха никакъв хъс и желание да извоюват победата, а просто поразходиха фланелката на стадиона в Сараево. Без футболистите да проявят характер, Левски няма как да прогресира. Видяхме, че в босненския тим не блестят с футболни качества, но имат силен колектив и огромно желание да се докажат.
В крайна сметка не може вината за това Левски да изглежда толкова безобразно в Сараево да не падне върху треньора Илиан Илиев. Да, вярно е, че варненецът води тима само от малко повече от месец, но за това време той можеше да сплоти състава, да го подготви психологически за битките в Европа. Илиев се ползваше с невероятната привилегия да започне при пълно спокойствие работата си в Левски и да опита да го мотивира за важността на предстоящия сезон. Явно е, че не е успял, но ще има шанса да се поправи в А група. В родния шампионат обаче, не бива да се допускат повече грешки.
В противен случай и Илиев ще си замине, а през лятото на 2013-а отново ще си говорим за „нов Левски”.
Влади НИКОЛОВ
С две думи, въпреки сериозното количество защитници при „сините”, качеството е много ниско.
В халфовата линия и нападението нещата не стоят много по-добре. От двете срещи със Сараево видяхме, че нито крилата вършат някаква полезна работа, нито дошлия с богата визитка Марсиньо показва нещо специално, което да помогне на отбора.
Базил де Карвальо бе напълно изолиран от играта, а на Жоао Силва все пак може да се даде малко време да се адаптира към отбора. Вярно е, че отборът все още не е добре сработен, но поне отбор като босненския можеше да бъде преодолян и без Левски да е в най-доброто си състояние. Проблемът тук е друг – липсата на воля и борба за победа у „сините” играчи.
Левскарите не показаха никакъв хъс и желание да извоюват победата, а просто поразходиха фланелката на стадиона в Сараево. Без футболистите да проявят характер, Левски няма как да прогресира. Видяхме, че в босненския тим не блестят с футболни качества, но имат силен колектив и огромно желание да се докажат.
В крайна сметка не може вината за това Левски да изглежда толкова безобразно в Сараево да не падне върху треньора Илиан Илиев. Да, вярно е, че варненецът води тима само от малко повече от месец, но за това време той можеше да сплоти състава, да го подготви психологически за битките в Европа. Илиев се ползваше с невероятната привилегия да започне при пълно спокойствие работата си в Левски и да опита да го мотивира за важността на предстоящия сезон. Явно е, че не е успял, но ще има шанса да се поправи в А група. В родния шампионат обаче, не бива да се допускат повече грешки.
В противен случай и Илиев ще си замине, а през лятото на 2013-а отново ще си говорим за „нов Левски”.
Влади НИКОЛОВ
